материята е обещаваща, а пациентите отчаяно се нуждаят от помощ. Защо не?

— Защо не? — промърморва Джъстин.

— А Ковач си има приятел. Тази Ковач винаги си има приятел. Много приятели. Въпросният приятел е поляк, добро момче. Женен е, но нищо. При това има лаборатория. Малка, но добре оборудвана, модерна лаборатория в Гданск. Толкова е влюбен в Ковач, че я кани да идва, когато си поиска, и да работи в лабораторията му в Гданск. Кани я да доведе и още някого, та тя води своята красива приятелка и колежка Емрих. Ковач и Емрих си правят изследванията, Ковач и полякът правят любов, всички са доволни. Никой не споменава за бога Печалба. Това са млади хора, които работят само за чест и слава и евентуално за повишение. А пък изследванията им носят добри резултати. Пациентите продължават да мрат, но те и без това си мрат. Дори някои, които иначе биха умрели, оживяват. Ковач и Емрих се гордеят с това. Пишат статии за медицинските списания. Професорът им пише статии, с които ги подкрепя. Други професори подкрепят техния професор, всички са доволни, всички се поздравяват един друг, никой не завижда. Поне засега.

Карл се размърдва в ръцете й. Тя го потупва по гръбчето и леко духва в ухото му. Той се усмихва и отново заспива.

— Емрих също си има любовник. Тя си има и съпруг, мистър Емрих, но той вече не я задоволява, това е Източна Европа, всеки е бил женен за всички останали. Любовникът се казва Маркъс Лорбиър. Има кръщелно свидетелство от Южна Африка, баща германец и майка холандка, а самият той живее в Москва и работи като агент на фармацевтична компания, на свободна практика, но същевременно и като… предприемач, който открива и разработва интересни възможности в областта на биотехнологиите.

— Ловец на таланти.

— Лорбиър е по-възрастен от Лара с около петнайсет години, от стара коза яре, както се вика, но и двамата са мечтатели. Той обича науката, но не е станал учен. Обича бог и цялото човечество, но също и твърдата валута, и бога Печалба. Ето какво пише: „Младият Лорбиър е вярващ, той почита християнския бог, почита жените, но почита също и бога Печалба.“ И там е неговото падение. Вярва в бог, но често го забравя. Аз лично не приемам такова отношение, но нищо. За един хуманист бог е само претекст за отклоняване от хуманизма. Нека бъдем хуманисти в отвъдното, а тук, на земята, да трупаме печалби. Няма значение. „Лорбиър взе дара на божията мъдрост — предполагам, че има предвид формулата — и го продаде на Дявола.“ Сигурно под Дявола се разбира КВХ. По-нататък пише, че когато Теса се срещнала с него в пустинята, той й се изповядал напълно за греховете си.

Джъстин внезапно се изправя на пейката.

— Така ли пише? Че е казал на Теса? Кога? В болницата? Къде другаде се е срещала с него? В каква пустиня? Какви ги приказва?

— Както ти казах, целият материал е малко налудничав. Той я нарича „Абата“ — от Абът. „Когато Абата дойде да навести Лорбиър в пустинята, Лорбиър заплака.“ Може всичко да е просто една басня. Лорбиър е разкаян отшелник, който се е оттеглил в пустинята, нещо като светец или пророк. Доста е гадничко всъщност. „Абата призова Лорбиър да се отчете пред бога. Затова на срещата в пустинята Лорбиър разкри пред Абата всички свои грехове.“ Така пише. Явно, че греховете му са били много. Не ги помня всичките. Между тях са грехът на самозаблудата и грехът на лъжата. После идва грехът на горделивостта, а след него — грехът на малодушието. Затова той изобщо не се опитва да се оневини, което всъщност ме радва. Вероятно и той се радва, дори е щастлив. Лара казва, че Лорбиър е щастлив само когато прави любов или се изповядва.

— Той е написал всичко това на английски?

Тя кимна.

— Един абзац звучи като библейски текст; следващият съдържа изключително технически данни — за съзнателно неспазени условия на обективно провеждане на клиническите изпитания на препарата, за споровете между Ковач и Емрих, за проблемите, възникнали при комбиниране на „Дипракса“ с други медикаменти. Само много информиран специалист би могъл да знае всички тези подробности. И тъкмо този Лорбиър ми е много по-симпатичен от Лорбиър Гръмовержеца, ако трябва да бъда честна.

— С малка буква ли е написано „абата“?

— С главна: „Абата си записваше всичко, което й казвах.“ Той обаче си признава още един грях — че я е убил.

Джъстин не отделяше очи от спящия Карл.

— Може би не пряко, тук той се изразява много двусмислено. „Лорбиър я уби със своето предателство. Той извърши греха на Юда, преряза гърлото й с голи ръце и прикова Блум към дървото.“ Когато прочетох това на Лара, аз я запитах: „Лара, какво иска да каже Маркъс? Че той лично е убил Теса Куейл?“

— И тя какво отвърна?

— Че Маркъс не би могъл да убие и най-злия си враг. И тъкмо там била бедата му — че е злодей със съвест. Тя е рускиня, много е потисната.

— Но ако е убил Теса, той все пак е злодей, нали?

— Лара се кълне, че това е невъзможно. Тя има много писма от него. Тя може само да обича безнадеждно. Той й се е изповядвал за много неща, но не и за това, естествено. Маркъс много се гордее с греховете си, казва тя. Той обаче е суетен и склонен да ги преувеличава. Освен това е сложна натура, може би леко откачен, и тъкмо затова тя го обича.

— Но не знае къде е?

— Не.

Невиждащият поглед на Джъстин беше вперен право напред, в измамния здрач.

— Юда никого не е убил — възрази той. — Просто е извършил предателство.

— Но ефектът е един и същ. Юда е убил с предателството си.

Джъстин упорито съзерцаваше здрача.

— Липсва някой. Ако Лорбиър е предал Теса, на кого я е предал?

— Не е ясно. Може би на силите на Мрака. Цитирам по памет.

— На силите на Мрака?!

— В писмото си говори много за силите на Мрака. Ненавиждам тази терминология. Дали има предвид КВХ? Може да познава и други сили.

— В материала споменава ли се Арнолд?

— Абатът е имал водач. В документа той е наречен Светеца. Светеца се явил на Лорбиър в болницата и му казал, че лекарството „Дипракса“ е оръдие на смъртта. Светеца бил по-предпазлив от Абата, тъй като бил лекар, а също и по-толерантен, защото познавал отблизо човешката злонамереност. Но най-важната истина е у Емрих. В това Лорбиър е сигурен. Емрих знае всичко, затова й е забранено да говори. Силите на Мрака са твърдо решени да не позволят истината да излезе наяве. Ето защо Абата е трябвало да бъде убит, а Светеца разпнат.

— Разпнат? Арнолд?

— В баснята на Лорбиър силите на Мрака отвличат Блум и го приковават към едно дърво.

И двамата замълчаха някак засрамено.

— Лара казва също, че Лорбиър пиел като руснак — добави тя сякаш извинително, но Джъстин не допусна да бъде умилостивен.

— Лорбиър уж пише в пустинята, а използва куриерска служба в Найроби — възрази той.

— Адресът е написан на машина, но куриерският фиш е попълнен на ръка. Пакетът е изпратен от хотел „Норфък“ в Найроби. Името на подателя се чете трудно, но прилича на Маккензи. Това шотландско име ли е? В случай че пакетът не бъде доставен, да не се връща в Кения, а да бъде унищожен.

— Куриерският фиш положително е имал номер.

— Той беше прикрепен към пакета. Преди да заключа пакета в сейфа, аз откъснах фиша и го поставих в плика. Разбира се, пликът също бе откраднат.

— Обади се на куриерската служба. Те сигурно имат копие.

— В куриерската служба няма никакви документни следи от пакета. Нито в Найроби, нито в Хановер.

— Как мога да я открия?

— Лара ли?