— Познавате ли се лично с Емрих? Срещали ли сте се?

— Както с Теса. Само чрез електронната поща. В документа се казваше, че Лорбиър бил шест години в Русия, от които две години при комунизма и четири при сегашния хаос. Аз казах това на Лара, но тя вече го знаеше. Казах й още, че според изложението Лорбиър е бил агент на някои западни фармацевтични компании, като задачата му била да лобира сред правителствените среди в Русия и да им продава западни медикаменти. За шест години работил с осем различни министри на здравеопазването. В материала се разказва един виц за руския министър на здравеопазването и тъкмо да го кажа на Лара, когато тя ме прекъсва и ми го казва, точно както е написан: „Руският министър на здравеопазването пристига с лада и си тръгва с мерцедес.“ Любимият виц на Лорбиър, казва тя. Това само потвърждава, че Лорбиър е авторът на изложението. Този документ е неговата мазохистична изповед. Също от Лара научавам, че бащата на Лорбиър бил германски лютеран, надъхан калвинист, с много строги разбирания, което обяснява набожността на сина и желанието му да се изповяда. Разбираш ли от медицина? От химия? Може би малко от биология?

— Боя се, че образованието, което съм получил, е прекалено скъпо, за да включва подобни предмети.

— Лорбиър твърди в изявлението си, че докато е работил за КВХ в Русия, бил издействал официално одобрение за „Дипракса“ чрез ласкателства и рушвети. Той описва как е подкупвал висши служители в Министерството на здравеопазването, как е претупвал клинични изпитания, как е получавал регистрация на лекарствени средства и лицензи за внос срещу рушвети, как е давал подкупи на всички, които му се изпречвали на пътя. В Москва официалното одобрение на лекарствен препарат от авторитетен специалист струвало двайсет и пет хиляди долара. Така го е написал. Проблемът е там, че като дадеш на един, трябва да дадеш и на останалите — на тези, които изобщо не си молил за одобрение, защото иначе ще оплюят формулата ти от чиста завист. В Полша било абсолютно същото, само тарифите били по-високи. В Германия купуването на влияние ставало по по-деликатен начин, но не чак толкова деликатен. Лорбиър описва един пикантен случай, когато от името на КВХ наел цял боинг за осемдесет изтъкнати германски доктори за образователна екскурзия до Тайланд. — Докато разказваше историйката, тя се усмихна. — Образователната част от програмата била по време на пътуването и се състояла от лекции и видеофилми, обилно гарнирани с черен хайвер и отлежало уиски и коняк. Всичко било от най-високо качество, пише той, защото германските доктори били много разглезени. Само шампанско отдавна вече не им стигало. В Тайланд имало свободна програма, като за желаещите били устроени забавления с млади компаньонки. Лорбиър лично поръчал хеликоптери да ръсят орхидеи над плажа, на който отмаряли докторите с компаньонките си. По време на обратния полет нямало образователна програма. Всички били вече достатъчно образовани. От тях се искало само да запомнят името на препарата за статиите и рецептите си. — Макар да се смееше, Биргит беше видимо смутена от разказа си и се постара да заглади впечатлението. — Това в никакъв случай не означава, че „Дипракса“ е лошо лекарство, Джъстин. „Дипракса“ е много добро лекарство, което обаче не е изпитано докрай. Не всеки лекар може да бъде изкушен, не всички фармацевтични компании са толкова алчни и безотговорни. — Тя се спря; струваше й се, че е казала вече твърде много, но Джъстин не се опита да я отклони от темата. Биргит продължи: — Съвременната фармацевтична промишленост е само на шейсет и пет години. В нея работят достойни мъже и жени, тя е постигнала чудеса, но колективната й съвест все още е недостатъчно развита. Лорбиър пише, че фармацевтичните компании са обърнали гръб на бога. Изложението му е пълно с цитати от Библията, които не разбирам. Може би защото не разбирам и бог.

Карл бе заспал на люлката. Джъстин го вдигна, нежно обгърна топлото телце и тръгна по асфалта.

— Каза ми, че си телефонирала на Лара Емрих — напомни й той.

— Да, но нарочно се отклоних, защото ме е срам от глупостта ми. Удобно ли ти е да носиш Карл, или аз да го взема?

— Много съм си добре.

Белият мерцедес бе спрял в подножието на хълма. Двамата мъже още седяха в него.

— В „Хипо“ сме приели, че телефоните ни се подслушват от години, и дори се гордеем с това. От време на време и кореспонденцията ни се чете. Изпращали сме писма до себе си, които са пристигали със закъснение и явно са били отваряни. Често сме се изкушавали да подхвърлим подвеждаща информация на Органите.

— На кого?

— Лара въведе тази дума. Това е понятие от времето на Съветския съюз. Органите на държавата.

— Ще го пусна незабавно в употреба.

— Та най-вероятно Органите са ни чули как се смеем и ликуваме по телефона, докато й обещавах още веднага да й изпратя копие от документа в Канада. Лара каза, че за съжаление няма факс, понеже е похарчила всичките си пари по адвокати, а й е забранено да стъпва в болниците. Ако тя имаше факс, днес нямаше да имаме този проблем. Тя щеше да е получила изповедта на Лорбиър, дори ние да не я бяхме получили. Всичко щеше да се запази. Може би. Нищо не е сигурно.

— А няма ли адрес в интернет?

— Вече не. В деня след като се опитала да публикува статията си, компютърът й получил инфаркт и не се възстановил повече.

Тя седеше на пейката, неподвижна и зачервена от гняв.

— После? — подкани я Джъстин.

— После няма документ. Откраднаха го заедно с компютъра, папките и касетите. Аз телефонирах на Лара привечер, около пет часа немско време. Разговорът ни продължи може би до шест без двайсет. Тя беше възбудена и много щастлива. Аз също. „Ще видиш какво ще стане, като научи Ковач“ — повтаряше тя. Говорихме, смяхме се, а аз така и не се сетих да направя копие от изповедта на Лорбиър. Заключих материала в сейфа за следващата сутрин. Сейфът не е голям, но е много здрав. Крадците са имали ключ. Както бяха заключили всички врати, преди да си тръгнат, така бяха заключили и сейфа, след като бяха отмъкнали материала. Всичко е съвсем ясно. Какво би направил един великан, когато му трябва ключ? Той ще изпрати джуджетата си да разберат какъв точно ти е сейфът. После ще се обади на великана, който е произвел сейфа, и той ще нареди на своите джуджета да извадят точно копие от ключа. В света на великаните това е съвсем нормално.

Белият мерцедес не помръдваше. Може би и това беше съвсем нормално.