наостри жена ти. Е?

— Сигурно ги е забелязала — отвръща неопределено Джъстин. — Все някога са й привлекли вниманието. Иначе не би могло да бъде.

— С което би трябвало да се обясни и не дотам безрезервната готовност на почитаемите управители на „Трите пчели“ за оказване на съдействие при нашето скромно разследване на случая с тайнствения пикап, както и на още едно-две обстоятелства, непряко свързани с него. Тази компания е доста могъща и в други области, не е ли така? Като се почне със сироп за кашлица и се стигне до частни реактивни самолети, или поне те така твърдят, нали, Лес?

Джъстин се усмихва разсеяно, но не прави опит да продължи разговора в тази посока; дори устоява на изкушението да спомене за откраднатата емблема на Наполеон или за абсурдното съвпадение, че родът на Теса също произхожда от остров Елба. Още по-неразумно му се струва да разказва за нощта на изписването й от болницата, когато бе заявила, че мръсниците от „Трите пчели“ са убили Уанза с отровата си.

— Но не са били в черния й списък, казваш — настъпва Роб. — Което е наистина странно, като се има предвид какво говорят за тях многобройните им критици. „Железен юмрук в желязна ръкавица“, така ги бе нарекъл един член на парламента по повод на някакъв отдавнашен скандал, вече не помня какво. Не вярвам на него да му излезе скоро късметът за безплатно сафари в Африка, ти какво мислиш, Лес?

— Изключено — съгласява се Лес.

— Кени Кей и „Трите пчели“. Звучи като название на рокгрупа. Само че, доколкото поне на теб ти е известно, тъкмо те не са били обект на някой от кръстоносните походи на Теса, ако правилно съм разбрал.

— Доколкото ми е известно, не — отвръща Джъстин; начинът на изразяване на Роб го кара леко да се усмихне.

Роб обаче не се предава.

— В резултат, да речем, на някакви скандални разкрития, направени от нея и Арнолд по време на рутинните им инспекции? На някакви събрани доказателства за известни нарушения, ъъъ, в областта на фармацията? Теса доста е разбирала от медицина, ако не се лъжа. А също и Кени Кей, когато не е бил зает да играе голф с момчетата на Мой или да хвърчи насам-натам със своя Гълфстрийм, търсейки да купи нови компании.

— Така си е — отвръща Джъстин с такава незаинтересованост, че те едва ли могат да очакват да получат повече информация по въпроса.

— Значи, ако ви кажа сега, че през последните седмици Теса и Арнолд са подали многобройни сигнали до най-различни поделения от системата на „Трите пчели“ — чрез писма, телефонни обаждания, молби за срещи и така нататък — и че всеки път ония са ги разигравали, без да предприемат нищо, ти ще ми отговориш, че нищо такова не си забелязал. Това беше въпрос, така че отговори, ако обичаш.

— Боя се, че така ще отговоря.

— Теса написва цяла поредица най-остри писма лично до Кени Кей. Всички са предадени на ръка и заведени в деловодството или са изпратени с препоръчана поща. Звъни на секретарката му по три пъти на ден и я бомбардира с електронна поща. Опитва се да го пресрещне на входа на резиденцията му край езерото Найваша или пред многобройните лъскави офиси на компанията, но охраната му го предупреждава навреме и той се измъква през задния вход за голямо забавление на персонала. Ама всичко това ти го чуваш за пръв път и нека бог да ти е на помощ!

— Дали ще ми помага бог, или не, всичко това го чувам за пръв път.

— Нещо не си много изненадан…

— Така ли? Колко странно. Аз пък си мислех, че съм изумен. Може би не изразявам чувствата си по подходящ начин — сопва се Джъстин със смесица от гняв и сдържаност, която така изненадва другите двама, че те едновременно вдигат глави и стреснато го поглеждат, сякаш едва ли не се готвят да му отдадат чест.

Ала Джъстин не обръща внимание на реакциите им. Неговите заблуди имат напълно различен произход в сравнение с тези на Удроу. Докато Удроу отчаяно се мъчи да забрави всичко, Джъстин е обсаден отвсякъде от полуизбистрени спомени — кратки реплики между Блум и Теса, които доблестно се е старал да пропуска покрай ушите си, но които сега изплуват в съзнанието му против волята му; постепенно обземащата я ярост, замаскирана с упорито мълчание всеки път, когато името на вездесъщия Кени Кей се произнасяше наблизо — например във връзка с предстоящото му избиране в Камарата на лордовете, за което в клуба „Мутайга“ се разпространяваха всякакви прогнози като за резултатите от конни надбягвания; слуховете за възможно сливане на „Трите пчели“ с някакъв друг многонационален конгломерат с още по- чудовищни размери. Той си припомня за обявения от нея безкомпромисен бойкот на всички продукти на „Трите пчели“ — кръстоносния й поход срещу империята на Наполеон, както иронично го наричаше тогава — от хранителни продукти и перилни препарати, които домашните й прислужници не смееха да купуват под страх от смъртно наказание, до крайпътните заведения и бензиностанции и продаваните в тях горива и моторни масла, които Джъстин нямаше право да използва, поне когато пътуваха заедно; спомни си за гневните й ругатни, щом зърнеше гигантските билбордове на „Трите пчели“ с откраднатата емблема на Наполеон.

— Много се говори за някакви радикални движения, Джъстин. — Лесли вдига глава от изписаните листа пред себе си, за да прекъсне за пореден път хода на мислите му. — Теса заемаше ли радикални позиции? По нашия край радикален значи нещо като терорист. „Ако не си съгласен с тях, сложи им бомбата“ — нещо такова. Ама Теса не беше от тях, нали? Нито Арнолд. Или може би бяха?

Отговорът на Джъстин звучи така, сякаш многократно е редактиран и после педантично наизустен.

— Теса смяташе, че безотговорната гонитба на печалби от страна на големите корпорации ще унищожи планетата, особено регионите на развиващите се и нововъзникналите държави. Под прикритието на инвестиции западните капитали разрушават природната среда, като същевременно издигат на власт прогнили клептократични режими. Такава беше нейната позиция. В днешно време е трудно подобна теза да бъде наречена радикална. Чувал съм тя да се излага в официалните коридори на властта и в институциите на международната общност. Дори в комисията, чиито член съм аз. — За миг Джъстин млъква; пред очите му изплува охраненото тяло на Кени Кей, което се подрусва в открития електромобил по зелената морава на голфклуба „Мутайга“, в компанията на Тим Донъхю — престарелия шпионин номер едно на Британската мисия. — По силата на този аргумент самото предоставяне на финансова помощ за Третия свят си е прикрита експлоатация — продължава той. — От тази помощ печелят единствено страните донори, които получават лихвите от заемите, местните политици и държавни служители, които прибират своя пай във вид на рушвети и комисионни, както и западните предприемачи и търговци на оръжие, които реализират най- тлъстите печалби. А жертви са обикновените хора, особено онези, които са изтласкани от родните си места, бедните и най-бедните. А също и децата, оставени без бъдеще — завършва той с цитат от Теса, докато същевременно си мисли за Гарт.

— Вие лично вярвате ли в това? — пита Лесли.

— Твърде късно е да вярвам в каквото и да било — малодушно отвръща Джъстин, после се смълчава за миг, преди да добави малко по-уверено: — Теса беше наистина рядко явление. Юрист, вярващ в справедливостта.

— Защо бяха тръгнали за разкопките на Лийки? — настъпва Лесли, след като мислено си е отбелязала предишния отговор.

— Може би Арнолд е бил изпратен там от своята неправителствена организация. Самият Лийки не е от онези, дето не се интересуват от благоденствието на местното население.

— Може би — промърморва Лесли, докато замислено си води бележки в зелената тетрадка. — Тя познаваше ли го лично?

— Не мисля.

— А Арнолд?

— Нямам представа. Защо не запитате самия Лийки?

— Мистър Лийки не беше чувал за нито един от двамата до миналата седмица, когато узнал за инцидента по телевизията. Сега той е в Найроби през повечето време, опитва се да придаде по-приемлив