За известно време след нахълтването на Глория връзката на разговора се загубва. Тримата дъвчат съсредоточено сандвичите си, Лесли отваря нова тетрадка — този път синя, а Роб с пълна уста изстрелва серия на пръв поглед несвързани въпроси.

— Познавате ли някого, който пуши цигари „Спортсман“? — пита той с такъв тон, сякаш пушенето на цигари „Спортсман“ само по себе си е углавно престъпление.

— Не, доколкото си спомням. Ние и двамата ненавиждахме цигарения дим.

— Нямам предвид някой, който непременно да ви е бил на гости, а изобщо.

— Не, не познавам такъв.

— Познавахте ли някого, който притежава всъдеходен пикап с удължено шаси, зелен на цвят, в добро състояние, с кенийски регистрационни номера?

— Върховният комисар се хвали, че има брониран джип, който не съм виждал, но едва ли имате предвид нещо подобно.

— Има ли между познатите ви мъже някой над четирийсет, с войнишка стойка, добре сложен, със слънчев загар и лъснати обувки?

— Боя се, че не се сещам — признава Джъстин, който вътрешно се усмихва, доволен, че разговорът се е изместил от опасната зона.

— Чували ли сте за някакво място, наречено Марсабит?

— Струва ми се, че да. Точно така. Марсабит. Чувал съм, разбира се. Защо питате?

— Аха. Добре. И ние сме чували. Та къде се намира?

— В периферията на пустинята Халби.

— Значи източно от езерото Туркана?

— Ако не ме лъже паметта, там някъде. Някакъв административен център. Сборище на скитници от целия северен район.

— Били ли сте там?

— Уви, не.

— Познавате ли някого, който е бил?

— Не, не мисля.

— Имате ли представа какви условия предлага Марсабит на изморения и угрижен пътешественик?

— Мисля, че има нещо като хотел. И полицейски участък. И природен резерват.

— Но никога не сте ходили там? — Не, Джъстин не е бил там. — Нито пък сте изпращали някого? Двама души, ако трябва да бъдем точни. — Не, Джъстин не е изпращал никого. — Че откъде тогава познавате мястото? Да не сте ясновидец?

— Когато получа назначение в дадена държава, отделям време да проуча картата.

— До нас достигат приказки, Джъстин, за някакъв зелен всъдеходен пикап с удължено шаси, който уж бил пренощувал в Марсабит два дни преди убийството — търпеливо обяснява Лесли, когато ритуалният изблик на агресивност затихва. — С двама бели пътници, които по описанието приличат на ловци. Яки, добре сложени, горе-долу на ваша възраст, с дрехи в маскировъчен цвят и лъснати обувки. Роб вече ги описа. Не са разговаряли с никого освен помежду си. Не са флиртували с групата шведски туристки на бара. Купили си всичко от магазинчето при хотела. Гориво, цигари, бира, храна за няколко дни. Цигарите били „Спортсман“, бирата „Уайткап“ в бутилки. „Уайткап“ се продава само в бутилки, не в кутии. Отпътували на следващата сутрин, готвели се да прекосят пустинята. При условие, че са карали непрекъснато, до вечерта щели да стигнат бреговете на Туркана. Може би чак до залива Алия. В близост до мястото на убийството са намерени празни бирени бутилки. Марка „Уайткап“. И фасове от цигари „Спортсман“.

— Мога ли да попитам дали хотелът в Марсабит има книга за гости, или това би било твърде опростенчески поглед върху нещата? — пита Джъстин.

— Страницата липсва — обявява тържествуващо Роб, който няма търпение да се намеси в разговора. — Откъсната е. И не само това: персоналът на хотела в Марсабит не помни нищо. Толкова са уплашени, че не помнят и собствените си имена. Някой си е побъбрил с тях насаме, както предполагаме. Вероятно същите хора, които са разговаряли със сестрите в болницата.

Ала това е лебедовата песен на Роб в ролята му на екзекутор на Джъстин Куейл и той самият сякаш си дава сметка за това обстоятелство, защото, докато се мръщи и подръпва нервно ухото си, изражението на лицето му е почти извинително. Междувременно Джъстин се изнервя. Погледът му бяга от Роб към Лесли и отново се връща на Роб. Очаква следващите въпроси и когато те не идват, той задава своя:

— Проверихте ли къде е регистриран въпросният автомобил?

Двамата полицаи се разсмиват.

— Тук, в Кения?!

— В някоя застрахователна компания например. Колите се застраховат все пак, съществуват официални вносители, оторизирани сервизи. Едва ли има чак толкова много зелени всъдеходни пикапи с удължено шаси в Кения. Може да се направи проверка, стига някой да има желание.

— Тукашната полиция работи по случая — подхвърля Роб. — До началото на четвъртото хилядолетие, ако сме търпеливи, може и да открият собственика. Вносителите на тази марка също се правят на ударени, ако трябва да си го кажем направо — продължава той, поглеждайки лукаво Лесли. — Някаква малка фирмичка на име „Бел, Баркър и Бенджамин“, известна повече като „Трите пчели“. Чувал ли си за тях? Пожизнен президент им е някой си сър Кенет К. Къртис, играч на голф, мошеник от класа. Приятелите му го наричат Кени Кей. Нещо да ти говори?

— Кой в Африка не познава „Трите пчели“! — казва Джъстин; внезапно всичките му сетива се изострят. Ако се съмняваш, излъжи. — А за сър Кенет съм чувал, разбира се. Интересен образ.

— Обект на всеобща любов?

— Думата е възхищение. Собственик е на един от популярните футболни отбори в Кения. Носи бейзболна шапка, обърната назад с козирката — добавя той с такова искрено отвращение, че двамата се разсмиват.

— Доколкото знам, „Трите пчели“ са доста усърдни в бизнеса, но резултатите им невинаги са на ниво — продължава Роб. — Много са услужливи, но услугите им са все едни такива, мечешки. „Няма проблем, господин полицай. До обяд ще имате отговор!“ От една седмица все това слушаме!

— Боя се, че тук така се работи — оплаква се Джъстин с тъжна усмивка. — Опитахте ли се да изкопчите нещо от застрахователните компании?

— „Трите пчели“ се занимават и със застраховане на моторни превозни средства. Е, нормално. Безплатна застраховка, когато купиш кола от тях. Само че това не ни помага много. Във всеки случай не и за проследяване на зелени всъдеходни пикапи с удължени шасита в добро състояние.

— Разбирам — казва безизразно Джъстин.

— Теса никога ли не ги е взимала на мушка? — пита Роб с най-небрежен тон. — „Трите пчелички“, а? Този Кени Кей се навърта доста близко до трона на Мой, което само по себе си би било достатъчно, за да се