расте.
— Забравих, че съм с кола — внезапно се сети той, сякаш това обстоятелство само по себе си изключваше всякакви други действия от негова страна.
— Къде си я паркирал?
— Никъде. Тя си има шофьор. Държавна е.
— Не можеш ли да му се обадиш?
Сякаш по чудо от ръчната й чанта се появи мобилен телефон, а от джоба му — номерът на шофьора. Той закотви лодката и седна до нея, докато даваше указания на шофьора да се върне в Лондон без него; с това Джъстин си отряза всякакви пътища за връщане — обстоятелство, което не убягна от вниманието и на двамата. След разходката тя го покани в квартирата си и се люби с него. Защо направи това, за кого го бе смятала, докато го правеше, за кого я бе смятал той и кой точно бе всеки един от двамата — го бе попитала Теса, когато дойде краят на седмицата и тя обсипваше лицето му с целувки на гарата, — това бяха все въпроси, на които само времето и практиката можеха да отговорят. Истината е, каза му тя тогава, че го обича и че всичко останало ще си дойде на мястото, когато се оженят. А и Джъстин, обзет от внезапна лудост, направи няколко подобни безразсъдни декларации, които повтори и разви, тласкан от моментното безумие, макар някъде в дълбините на съзнанието му един вътрешен глас да му казваше, че ще дойде ден, когато ще трябва да плаща скъпо за всяка изречена дума.
Теса не криеше, че търси по-възрастен любовник. Подобно на много красиви млади жени, които бе познавал, и на нея й бе втръснало от мъже на нейната възраст. С думи, които тайно го скандализираха и за малко да го отблъснат, тя описа себе си като уличница, лека жена с добро сърце, малко дяволче, но той бе твърде зашеметен от случващото се, за да я укори. Както Джъстин научи по-късно, тя бе усвоила тези изрази от баща си, когото той с времето щеше да започне да ненавижда, без да се издава пред нея, защото тя говореше за него като за светец. Теса имаше неутолима, почти физическа нужда от любовта на Джъстин, нещо като постоянен глад за любов, както му обясни тя, и единственото, което му дойде наум да каже, бе, че той изпитва същото към нея. И по онова време си вярваше.
Първият му порив — четирийсет и осем часа, след като се бе върнал в Лондон — беше да бяга надалеч, без да поглежда назад. Чувстваше се като пометен от ураган, а доколкото бе чувал, ураганите връхлитаха, нанасяха щетите, от които понякога страдаха и невинни хора, и след това утихваха. Изведнъж предстоящото му назначение в оня противен африкански пущинак му се стори едва ли не примамливо. Колкото повече си повтаряше наум любовните обяснения, толкова повече го плашеха те — не, това не е вярно, това не е ролята, която искам да играя. Бе имал многобройни любовни връзки и се надяваше да има още доста, но само при условие, че партньорките му са в състояние да запазят здравия си разсъдък и да не се поддават на коварството на страстите. Нещо повече: той се боеше от нейната вяра, тъй като, бидейки завършен песимист — какъвто му се плащаше да бъде, — той не вярваше в нищо. Не вярваше нито в човешката природа, нито в бог, нито в бъдещето и в никакъв случай в универсалната сила на любовта. Човек си беше зъл по природа и бе осъден вечно да си остане такъв. На света имаше ограничен брой разумни индивиди, към които случайно принадлежеше и Джъстин. Техен върховен дълг, вярваше той, бе да се опитат да предпазят човешкия род от най-ужасните му крайности и пороци, но с едно уточнение: ако двете страни в един конфликт са твърдо решени да се изпепелят взаимно, един разумен човек не би могъл да им попречи, понеже само безогледен злодей е в състояние да предотврати безогледното злодейство. В края на краищата, както уверяваше сам себе си този майстор на възвишения нихилизъм, всички цивилизовани хора са като последния корабокрушенец, който чака да го залее поредната вълна. За Джъстин, който гледаше с най-дълбок скептицизъм на всяка форма на идеализъм, бе двойно проклятие да се остави да бъде въвлечен в авантюра с толкова млада жена, която — макар и приятно освободена в много отношения — не бе в състояние да пресече улицата, без да се запита за моралните аспекти на това действие. Единственият разумен изход си оставаше бягството.
Ала минаха няколко седмици и докато се опитваше да насочи мислите и действията си към деликатния процес на прекъсване на връзката им, Джъстин си даде сметка, че с него става някакво чудо. Заредиха се интимни вечери за двама, замислени като благовиден фон за неизбежната сцена на раздялата и превърнали се против волята му в пирове на любовния захлас, последвани от невъздържани сексуални наслади. Той започваше да се срамува от тази пълзяща измяна спрямо най-непоклатимите си принципи. Чувстваше се развеселен, а не уплашен от смахнатия идеализъм на Теса, който по особен начин разпалваше огъня и в собствената му душа. Все някой трябваше да чувства тези неща и да не се бои да ги изрече. До този момент Джъстин бе избягвал твърдите убеждения като нещо противопоказно за един дипломат, нещо, на което не бива да се обръща внимание или трябва да се осмива, или — подобно на опасна енергия — пренасочва в неутрална посока. За свое изумление сега той започна да гледа на твърдите убеждения като на признаци на доблест и кураж, а на самата Теса — като на техен знаменосец.
С това откровение той видя и самия себе си в нова светлина — вече не като радост за застаряващи девици, ловък ерген, вечно успяващ да се изплъзне от оковите на брака. Беше се превърнал в забавен обожател на едно красиво младо момиче, изпълняващ всеки неин каприз и желание. И същевременно той бе неин закрилник, нейната сигурна опора, обожаващият я по-възрастен градинар със сламена шапка. Изоставил всякакви планове за бягство, Джъстин изцяло й се обрече, и този път поне доколкото се опитваше да внуши на разпитващите го полицаи — без сянка на съжаление или възможност за връщане назад.
— Дори и когато тя започна да ви излага? — пита Лесли, след като двамата с Роб, тайно смаяни от неговата откровеност, са помълчали от уважение няколко секунди, точно според правилата.
— Казах ви вече. По определени въпроси ние така и никога не се разбрахме. Аз изчаквах. Изчаквах или тя да промени възгледите си, или Форин Офис да ни възложи функции, които да не влизат в конфликт помежду си. Статутът на съпругите на британските дипломати не е изяснен докрай. Те не могат да работят срещу възнаграждение в приемащата страна. Длъжни са да следват съпруга си навсякъде. В един момент им се предлага пълна свобода, за каквато само може да се мечтае, а в следващия им се казва, че трябва да се държат като дипломатически гейши.
— Това вие ли го казвате или Теса? — пита Лесли усмихната.
— Теса никога не чакаше да получи свободата си. Тя просто си я вземаше.
— А Блум? Заради него не ви ли беше срам? — пита грубо Роб.
— Не знам доколко това е важно, но Арнолд Блум не й беше любовник. Тях ги свързваха други неща. Теса беше порядъчна жена и тъкмо тук бе най-интимната й тайна. Тя просто обичаше да шокира хората.
Роб отказва да приеме това.
— Четири нощи заедно, Джъстин! — възразява той. — В едно и също бунгало край Туркана. Представете си, момиче като Теса! Да не би наистина да искате да повярваме, че не са спали заедно?
— Вярвайте, каквото си искате — отвръща невъзмутимо Джъстин. — Аз лично нямам никакви съмнения.
— Защо?
— Защото тя самата ми го каза.
Двамата не знаеха какво да отговорят. Изглежда, сякаш Джъстин имаше още нещо за казване; и наистина, с търпеливата помощ на Лесли той успя да го изрече.
— Теса беше омъжена за самата конвенционалност — започна неуверено той. — За мен, а не за някакъв възвишен благодетел на човечеството. Не си мислете, че тя беше някакво екзотично създание. Аз никога не съм се съмнявал, нито пък тя, до момента, когато пристигнахме тук, че нейната роля ще бъде на поредната дипломатическа гейша, колкото и да презираше това съсловие. Вярно, тя щеше да играе тази роля по своему. Ала поне щеше да се опитва да не се различава много от останалите. — Той се замисли как да го обясни по-добре; по погледите им личеше, че не му вярват. — След смъртта на родителите си тя беше много уплашена. После, когато аз бях до нея, за да я закрилям, тя искаше да се откаже донякъде от личната си свобода. Това бе цената, която бе готова да заплати, за да не е повече сираче.
— А какво промени намеренията й? — запита Лесли.
—
