на Британската мисия, този покрив с телевизионните антени, простряното пране и сандъците, в които наемателите си гледаха кокошки, си оставаше едно от малкото места на света, където Гита Пиърсън се чувстваше наистина спокойна. Може би затова тя не се изненада прекомерно много, когато Донъхю предложи да изпият кафето си под звездите. Откъде знаеше, че на покрива има тераса, тя така и не можа да си отговори, тъй като Донъхю никога — поне доколкото на нея й беше известно — не бе стъпвал в апартамента й. Под бдителния поглед на Джъстин той сега се шмугна вътре и вдигнал предупредително пръст до устните си, промуши ъгловатото си тяло през рамката на прозореца и стъпи на противопожарното стълбище, като им даде знак да го последват. Джъстин тръгна след него и когато Гита ги застигна с подноса с кафетата, Донъхю вече клечеше върху един празен сандък, вдигнал колене чак до ушите си. Джъстин обаче не можеше да си намери място. Той ту се изправяше като черен силует на фона на неоновите отблясъци от улицата, ту приклякаше до нея с наведена надолу глава, като дете, което рисува с пръст по морския пясък.

— Как успя да се промъкнеш през границата, старче? — запита Донъхю, докато сърбаше кафето си. Шумът на уличното движение долу не преставаше. — Едно птиченце ми каза, че преди два дни си бил в Саскечуан.

— Записах се на организирана екскурзия — отвърна Джъстин.

— През Лондон?

— През Амстердам.

— С голяма група ли?

— С най-голямата, която успях да намеря.

— Като Куейл?

— Кажи-речи.

— И къде се отдели от групата?

— В Найроби.

— Умно момче. Явно съм те подценявал. Мислех си, че ще дойдеш по суша. През Танзания или нещо такова.

— Той дори не ми позволи да го взема от летището — намеси се Гита, сякаш да го защити. — Дойде по тъмно с такси.

— Какво искаш? — Гласът на Джъстин се чу този път от друга част на мрака.

— Тишина и спокойствие, ако ми позволиш, старче. Вече съм на възраст. Не ми трябват повече скандали. Разследвания. Разни типове, които си навират носа където не им е работа и търсят това, което го няма. — Мършавият му силует се обърна към Гита. — А ти защо си ходила до Локи, миличка?

— Заради мен, защото аз я бях помолил — отговори припряно Джъстин вместо нея.

— Правилно — каза одобрително Донъхю. — Предполагам, че и заради Теса. Гита е славно момиче. — Отново към Гита, този път по-настойчиво: — И намери ли това, което търсеше, миличка? Задачата изпълнена ли е? Сигурен съм, че да.

— Помолих я да провери какво е правила Теса през последните дни от живота си — още по-припряно се обади Джъстин. — Да се убеди, че с Блум наистина са били там на семинар по полова осъзнатост, както твърдяха. Оказа се, че точно това са правили.

— И ти си готова да потвърдиш тази версия, нали, миличка? — запита Донъхю, като отново се обърна към Гита.

— Да.

— Много добре, браво на теб — отбеляза Донъхю и посръбна от кафето си. — Да говорим по същество — предложи той на Джъстин.

— Мислех, че това правим — отвърна Джъстин.

— За твоите планове.

— Какви планове?

— Ами например ако си намислил да говориш с Кени Кей Къртис, направо си губиш времето, това е моят безплатен съвет.

— Защо?

— Първо, защото неговите главорези те очакват. Второ, той не е повече в играта, ако изобщо някога е бил. Банките вече му измъкват играчките от ръцете. Фармацевтичният бизнес на „Трите пчели“ се връща във владение на КВХ, откъдето поначало е тръгнал.

Никаква реакция.

— Искам да кажа, Джъстин, че едва ли ще ти донесе голямо удовлетворение да застреляш някого, който е вече мъртъв. Ако това, което търсиш, е удовлетворение.

Джъстин не отговори.

— Що се отнася до убийството на жена ти, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, Кени Кей не е — повтарям, не е — замесен. Нито пък неговият слуга мистър Крик, макар да не се съмнявам, че той с радост щеше да приеме поръчката, ако му я бяха възложили. Разбира се, Крик имаше постоянни инструкции да докладва на КВХ за всяко движение на Арнолд и Теса. Той използваше всички средства на разположение на Кени Кей, главно връзките му с кенийската полиция, за да ги шпионира на всяка крачка. Но от това не следва, че Крик е по-замесен в убийството на Теса от самия Кени Кей. Да следиш някого и да го убиеш не е все едно.

— На кого докладваше Крик? — запита Джъстин.

— На една служба за гласова поща в Люксембург; междувременно номерът е прекъснат. Оттам фаталното съобщение е било предадено по-нататък по начин, който нито ти, нито аз някога ще узнаем. Докато накрая е стигнало до ушите на онези господа, които убиха жена ти.

— От Марсабит — каза Джъстин някъде наблизо.

— Именно. Знаменитото Марсабитско дуо с техния зелен пикап. По пътя са взели със себе си още четирима африканци, наемници като тях. Цената на поръчката била един милион долара, които да бъдат разпределени по усмотрение на предводителя им, някой си полковник Елвис. Мога да ти кажа със сигурност само това, че истинското му име не е Елвис и че никога не е бил полковник.

— Крик ли уведоми Люксембург, че Теса и Арнолд са на път за езерото Туркана?

— Това, момчето ми, е въпрос, на който не мога да отговоря.

— Защо?

— Защото самият Крик не поиска да отговори на него. Уплашил се е. Бих желал и ти да си уплашен като него. Страхува се, че ако твърде щедро борави с тази информация, която засяга определени негови приятели, може един ден да му отрежат езика, за да се отвори място за тестисите му. И е прав.

— Какво искаш? — запита Джъстин. Той бе клекнал до Донъхю и се взираше в тъмните орбити на очите му.

— Просто да те убедя да не правиш това, което си намислил, момчето ми. Да ти втълпя, че каквото и да търсиш, няма да го намериш, което далеч не значи, че няма да те убият заради него. Определена е цена за главата ти още щом стъпиш в Африка, а доколкото виждам, ти си в Африка и с двата крака. Половин милион, за да бъдеш умъртвен, и цял, за да изглежда като самоубийство — най-добрия начин. Всеки наемен убиец и мафиот би дал мило и драго да му се изпречиш на пътя. Можеш да си наемеш каквато искаш охрана, няма да ти помогне. Най-вероятно това ще са същите хора, които ще ти отрежат главата.

— Какво ги интересуват твоите служби дали ще умра, или ще остана жив?

— Професионално погледнато, нищо. В личен план обаче аз не обичам, когато все лошите побеждават. — Той въздъхна. — В тази връзка много ми е жал да те информирам, че Арнолд Блум е мъртъв от няколко седмици. Така че, ако си дошъл да го спасяваш, закъснял си.

— Докажи го — сопва му се Джъстин, докато Гита се извърна настрани и зарови лице в ръцете си.

— Аз съм стар и умирам и съм отвратен от всичко, при това ти казвам неща, заради които собствените ми работодатели биха ме разстреляли на разсъмване. Какви доказателства искаш повече? Блум е бил зашеметен, натоварен на пикапа и откаран в пустинята. Изтезавали са го два дни, за да им каже дали Теса е нямала втори комплект дискети като тези, които са намерили в джипа. Съжалявам, Гита. Блум отричал да има втори комплект, но кой да му вярва? Та ония го изтезавали на воля и накрая го убили, за да му затворят устата, а и за да си доставят удоволствие. И го оставили на хиените. Боя се, че това е истината.

— Милостиви, всемогъщи боже! — Това беше Гита, която шепнеше в дланите си.