— Реакцията беше на Пелегрин.
— И как реагира той?
— Каза, че всичко това били наивни глупости и дивотии. Каза, че за нищо на света нямало да позволи на някаква внезапно осъзнала се британска съпруга и нейния чернокож любовник да диктуват линията на Форин Офис, пък ако щат, да го обесят. После отпътувал за Базел. Обядвал с хората от КВХ. Запитал ги дали не биха посвили байрака, поне временно, с това лекарство. Те му отговорили, че байрак не се свива току-така и че поне на тях не им е известен безобиден предлог за изтегляне на едно лекарство от пазара. Акционерите им нямало да позволят. Не че някой щял да ги пита, но ако ги попитали, те щели да се възпротивят. Съветът на директорите също нямало да иска и да чуе за такова нещо. Едно лекарство не е готварска рецепта. Не може просто да махнеш една подправка и да сложиш друга, да прибавиш няколко молекули от това вместо няколко от онова. Може единствено да се промени дозировката и пропорцията на съставките, да се засили или отслаби концентрацията, а не да се почва отначало. Ако искаш да промениш едно лекарство, започваш всичко отначало, казали му те, а на такъв напреднал етап просто не се прави така. После отново размахали плашилото на съкращаване на инвестициите си в Англия и увеличаване на армията на безработните.
— А „Трите пчели“?
— Това било предмет на друг обяд, с черен хайвер и шампанско на борда на гълфстрийма. Кени Кей и Бърнард се съгласили, че ако се разчуе, че „Трите пчели“ тровят народите на Африка, това ще означава скандал от международна величина. Единствената възможна тактика била да запазят пълно мълчание, докато учените от КВХ доизпипат формулата и дозировката. Бърнард има две години до пенсия. Доколкото разбирам, е хвърлил око на борда на директорите на „Трите пчели“. А защо не и на КВХ, ако се съгласят да го вземат? Защо да се задоволява с един директорски пост, ако му предложат два?
— Какъв точно е бил доказателственият материал, оспорен от КВХ?
Въпросът накара Удроу да потръпне. Той се наведе напред, обхвана главата си с ръце и започна да масажира скалпа си с върховете на пръстите. Изведнъж тялото му се захлупи върху бюрото, все още с ръце върху главата, а устата му прошепна: „Исусе Христе!“
— Наплискай се с вода — посъветва го Джъстин, поведе го към мивката в коридора и стоя загрижен до него, точно както бе стоял в моргата в Найроби, докато оня повръщаше. Удроу подложи длани под крана и плисна шепа вода в лицето си.
— Доказателственият материал беше огромен — промърмори той, когато отново седна на стола. — Блум и Теса бяха обикаляли села и клиники, бяха разговаряли с пациенти, с техните родители и близки. Къртис усетил, че го следят, и наредил на Крик, който е дясната му ръка, да организира укриването на уликите. Само че Теса и Блум успели да документират и кампанията по укриването. Те се върнали и искали да говорят повторно със същите хора, но тях ги нямало. Всичко беше записано подробно в доклада им — не само как „Трите пчели“ убиват хора, но и как заличават следите. „След разговора ни свидетелят изчезва. След разговора ни свидетелят е арестуван по изфабрикувани обвинения. След посещението ни цялото село е изселено.“ Всичко е описано с най-големи подробности и е изпипано извънредно професионално. Ти наистина би трябвало да се гордееш с нея.
— В доклада споменаваше ли се жена на име Уанза?
— А, Уанза беше медийна звезда. Само че те успяха да запушат устата на брат й.
— Как?
— Като го арестуваха. Изтръгнаха доброволни самопризнания. Миналата седмица беше делото. Десет години за нападение и обир на бял турист в националния парк „Цаво“. Никакъв бял турист не се е оплакал, но затова пък неколцина силно наплашени чернокожи момчета се заклеха, че са видели обира, така че всичко си беше законно. Съдията му друсна тежък каторжен труд и двайсет камшика за по-сигурно.
Джъстин затвори очи. Той видя сбръчканото лице на Киоко, клекнал на пода до леглото на сестра си. Усети допира на напуканата му детска ръка, когато момчето я пъхна в неговата до гроба на Теса.
— Но ти така и не сметна за нужно, когато прочете доклада… и, предполагам, съзнаваше, че всичко в него е истина… не сметна за нужно да се обърнеш към кенийците?
Тонът на Удроу отново стана самонадеян.
— За бога, Куейл! Ти как ме виждаш да се вдигна и да ида при момчетата в синьо, и да ги обвиня в очите, че целенасочено и системно са унищожавали доказателствен материал, като са взимали пари от Кени Кей като възнаграждение за услугата?! Така не се печелят приятели и влияние в слънчево Найроби!
Джъстин пристъпи крачка напред, после се възпря и отново се върна на поста си до вратата.
— Предполагам, че е имало и клинични доказателства?
— Какво да е имало?
— Питам те за клиничните доказателства, съдържащи се в меморандума, подписан от Арнолд Блум и Теса Куейл и унищожен по молба на Бърнард Пелегрин лично от
Стъклените лавици потрепериха от гласа му. Удроу изчака, докато ехото заглъхна.
— Блум беше по клиничната част. Клиничните данни се съдържаха в отделно приложение към доклада. Тя бе настояла да се оформят като приложение. Явно го е заимствала от теб. Ти си падаш по приложенията. Падаше си.
— И какво показват клиничните данни?
— Истории на заболявания. Трийсет и седем на брой. Всичко: имена, адреси, предписано лечение, място и дата на погребението. И всеки път едни и същи симптоми. Сънливост, загуба на зрение, кръвотечение, чернодробен колапс, бум!
— „Бум“ ще рече смърт?
— В известен смисъл. Може и така да се каже. Да, точно така.
— А КВХ са оспорили доказателствения материал?
— Ненаучен, необоснован, предубеден, тенденциозен… емоционализиран. И такова нещо не бях чувал. Емоционализиран. Ще рече, вложени са прекалено много емоции. Ще рече, не ти вярвам, защото влагаш твърде много емоции. Докато аз съм тъкмо обратното — деемоционализиран, неемоционален, изчистен от емоции. Колкото по-малко чувстваш, толкова по-силно крещиш. Толкова повече празно пространство запълваш. Не ти.
— Кой е Лорбиър?
— Злият гений.
— Защо?
— Движещата сила зад препарата. Основният му поддръжник. Убедил КВХ да разработят формулата, предумал „Трите пчели“ да го продават. Според доклада й Лорбиър е рядко лайно.
— Тя твърди ли, че Лорбиър я е предал?
— Защо Лорбиър? Всички я предадохме. — Удроу не можеше повече да се владее и плачеше горчиво. — Ами ти, не си ли седеше и ти на палците, не си ли гледаше цветята, докато тя се правеше на светица?
— Къде е сега Лорбиър?
— Представа нямам. Никой не знае. Усетил е накъде духа вятърът и се е изпарил. Известно време „Трите пчели“ го търсиха, после им писна. Теса и Блум поеха издирването. Искаме Лорбиър за основен свидетел! Да се намери Лорбиър!
— Коя е Емрих?
— Една от откривателките на лекарството. Идва и тук веднъж. Опитваше се да вдигне шум около КВХ, но те я разкараха на бърза ръка.
— А Ковач?
— Третият член на бандата. КВХ я притежава изцяло. Някаква фльорца. Не я познавам лично. Мисля, че веднъж видях Лорбиър. Едър, дебел бур. Рижав, с воднисти очи.
Внезапно Удроу подскочи от ужас. Джъстин тихомълком бе застанал до рамото му. Той протегна ръка и постави лист хартия върху бюрото, после му подаде автоматична писалка напред с капачката — така както правят възпитаните хора.
— Това е пасаван — обясни Джъстин. — Издаден от теб. — Той прочете текста на глас: — „Приносителят е британски поданик със специални правомощия, дадени му като сътрудник на Британската мисия в Найроби.“ Подпиши го.
