всички до една над французите, а пък французите, както бе отбелязала кисело Елена, имат най-добрите готвачи в града! Та понеже нито един от тези дни не беше подходящ, тя все пак се спря на Деня на общността.

Глория реши, че е дошло време да приведе в изпълнение своя грандиозен замисъл, заради който й бе нужна благословията на кабинета на върховния комисар. Майк Милдрен беше непредвидим. След като шест месеца бе делил апартамента си с една доста грозновата девица от Нова Зеландия, неотдавна той я бе заменил с красив млад италианец, за който се говореше, че по цял ден се изтягал край басейна в хотел „Норфък“. Тя подбра момента веднага след обяд, когато Милдрен минаваше за най-сговорчив, и му позвъни от клуба „Мутайга“, като мобилизира цялото си лукавство и се закле за нищо на света да не се изтърве да му каже Милдред по погрешка.

— Майк, Глория е на телефона. Как си? Имаш ли една минутка? Или може би две?

Което беше много мило и истински образец на смирение от нейна страна, защото в края на краищата Глория беше съпруга на временно изпълняващия длъжността върховен комисар, макар да не се казваше Вероника Колъридж. Да, Милдред имаше една минутка.

— Е, добре, Майк, ти може би си чул, че аз и още няколко съпруги от мисията сме намислили да организираме голям купон по случай Деня на общността. Санди положително е говорил с теб. Или не е?

— Още не, Глория, но със сигурност ще го направи. Както винаги на Санди за нищо не може да се разчита.

Още нетръгнал сутрин за работа, и вече всичко му щукнало из главата. А пък вечер, като се върне, дай му да се насмуче и да заспи.

— Както и да е, Майк, значи така, на първо място ни трябва една голяма тента. Колкото може по-голяма, с кухня отстрани. Ще поръчаме топъл бюфет, може на крак, но топла храна за гостите и първокласен местен оркестър. Не искам диджей като на Елениното парти, нито пък студена сьомга и закуски. Санди е заделил една доста тлъста сумичка от своите оскъдни представителни, освен това и нашите приятели от Службите обещаха да се бръкнат, което не е лошо за начало, нали така? Следиш ли ми мисълта?

— И още как, Глория.

Нафукан хлапак, помисли си тя. Подражава на господаря си, досущ като него се перчи и надува. Но Санди бързо ще го оправи, само веднъж да му падне в ръцете.

— Та имам два въпроса в тази връзка, Майк. И двата са доста деликатни, но няма как, трябва да ги задам. Първо. Докато Портър го няма, следователно не може твърде да се разчита на неговите представителни пари, тоест тях просто ги няма, ако ми е позволено да го кажа направо, Майк — е, при това положение, дали не може да се отпусне отгоре една целева сумичка, или пък дали Портър не може да бъде убеден от разстояние да задели нещичко?

— А какво е второто?

Ама този млад пуяк наистина е непоносим!

— Вторият въпрос е къде. Като се има предвид мащабът на празненството, а също и огромния размер на тентата и не на последно място политическата значимост на едно такова мероприятие за британската общност в сегашния твърде труден момент, та ето на, ние си мислехме — не Санди, аз си мислех, моят Санди е твърде зает с държавни дела, за да мисли и за тези неща, — та аз си мислех, че най-подходящото място за един страхотен купон в чест на Деня на британската общност би била… напълно естествено, моравата на резиденцията. Майк? — Тя бе обхваната от почти суеверното чувство, че Милдрен се е гмурнал в някаква дълбока вода и е отплувал тихомълком в неизвестна посока.

— Все още те слушам, Глория.

— Е, какво ще кажеш? Колкото да си разположим нещата, а също и паркинг за колите. Разбира се, и през ум не би ми минало да влизаме вътре в къщата. Тя си е на Портър. Освен за тоалетните, разбира се. Не можем да наслагаме химически тоалетни в градината я! — Тя ярко си представи картината на химическите тоалетни и се потърси от ужас, но храбро продължи напред: — Ами да, там си има всичко необходимо. Слуги, коли, охрана — стоят и чакат. — Тя бързо се поправи: — Искам да кажа, стоят и чакат Портър и Вероника да се върнат, разбира се. Не че ни чакат нас. Двамата със Санди просто държим фронта, докато се прибере началството. Не се опитваме да се намърдаме вътре, докато го няма. Майк, слушаш ли ме още? Имам чувството, че говоря на себе си.

Последното бе вярно. Ответният удар дойде още същата вечер във вид на официално, отпечатано на бланка и доставено на ръка писмо, от което Милдред със сигурно си бе запазил копие. Тя дори не бе видяла кога го е донесъл. Забеляза откритата му кола, докато вече се отдалечаваше от къщата им; Милдред беше на задната седалка, а зад волана седеше оня красавец, дето все уж се излежавал край басейна. От Отдела са категорични, бе написано в отговора, че резиденцията и прилежащите площи по никакъв начин не бива да се използват като терен за каквито и да било мероприятия. Това би представлявало „де факто анексиране на статута и функциите на върховен комисар“, бе добавил злорадо той накрая. Допълнителни указания в този смисъл вече били изпратени по пощата от Форин Офис.

Удроу беше извън себе си от ярост. Той никога не се бе нахвърлял върху нея по този начин.

— Пада ти се, като се навираш където не ти е работа! — разкрещя се той, докато крачеше нервно из хола. — Или може би си мислиш, че ще получа длъжността на Портър, като разпъна палатка на моравата му?!

— Аз само се опитвах да ги подсетя — оправдаваше се жално тя, докато той не преставаше да й опява. — Какво по-естествено от това да искам един ден да ти викам сър Санди! Не искам чужда слава. Искам просто да си щастлив. — Но мислите й бързо я върнаха към действителността. „Е, какво пък, тогава ще го направим тук!“ — каза си тя, докато гледаше мрачно към собствената си градина.