поприкрива малко повече на нейната възраст, вместо да остави телесата си да се тресат по такъв ужасен начин… а също и ако можеше бразилският посланик да не си слага така ръката на задника й по време на самбата, но пък, както каза Санди после, те, латинците, са си такива…

Ето защо й дойде като гръм от ясно небе, когато на другата сутрин след партито — по време на което Глория не бе забелязала нищо нередно, ама нищичко, бога ми, а при това тя се смяташе за доста наблюдателна по принцип, — по време на сутрешното кафе в клуба „Мутайга“ онази Елена да вземе да се изпусне, така съвсем между другото, сякаш беше най- обикновена клюка, нещо напълно в реда на нещата, а не истинска бомба, предназначена да разбие целия й живот оттук нататък, Санди предната вечер така се бил усуквал на Гита Пиърсън (това бяха точните й думи), че бедната Гита се била оправдала с главоболие и си тръгнала преди всички — нещо, което според Елена било крайно егоистично от нейна страна, понеже, ако всички почнем да си тръгваме, когато някой се усуче около нас, тогава какъв е смисълът да се устройват празненства, не е ли така?

Отначало Глория си глътна езика. После отказа категорично да повярва на казаното. Какво й стана на тази Елена, моля ви се?! Усуквал й се бил, хайде де! Би ли могла да се изразяваш малко по-точно, Ел? Боя се, че съм ужасно нервирана. Не, няма нищо, моля ти се, говори! Ти вече го каза, сега продължавай, дай да чуем и останалото.

Ами например опипваше я, сопна й се Елена с преднамерено груб език, раздразнена от лицемерната скромност на Глория. Стискаше й циците. Притискаше оная си работа в слабините й през панталона. Какво очакваш да прави един мъж, когато сваля някоя мацка, жено?! Ти сигурно си единствената, дето не знае, че Санди Удроу е най-бесният нерез в тоя загубен град. Или си забравила как подтичваше толкова време около Теса с изплезен език, дори когато беше бременна в осмия месец!

Споменаването на Теса преля чашата. Глория отдавна бе приела за себе си, че Санди е бил съвсем безобидно увлечен по Теса, макар че той беше твърде принципен, за да даде воля на чувствата си. За свой срам тя действително бе попитала Гита тогава, но момичето бе отрекло да има нещо. Сега Елена не само бе разтворила заздравялата й рана, но и бе втрила сол в нея. Невярваща, смаяна, унизена и направо бясна, Глория се завтече към къщи, изгони слугите, изкомандва момчетата да си пишат домашните, заключи шкафа с напитките и мрачно зачака Санди да се върне от работа. Когато той най-после се прибра около осем вечерта, тя го сграбчи за ръката и го повлече по стълбището за прислугата към долния етаж.

— Какъв ти е проблемът, по дяволите? — оплака се той. — Искам един скоч.

— Ти си ми проблемът, Санди — озъби му се тя. — Този път без шикалкавене, ако обичаш. Без дипломатически увъртания, благодаря много. Без любезности. И двамата сме големи хора. Та така: имал ли си — да или не — интимна връзка с Теса Куейл? Предупреждавам те, Санди. Отлично те познавам. Ако ме лъжеш, веднага ще те хвана!

— Не — отвърна простичко той. — Не съм имал. Други въпроси?

— И не си бил влюбен в нея?

— Не.

Присъствие на духа под вражеския огън — същински бащичко. Не му мига окото. Такъв, какъвто Глория най-много го обичаше, ако трябваше да бъде честна със себе си. Един мъж, от когото знаеш точно какво да очакваш. Няма да й проговоря вече на оная никаквица Елена.

— А опита ли се да опипваш Гита Пиърсън, докато танцуваше с нея на партито у Елена — да или не?

— Не.

— Елена каза, че си се опитал.

— Елена плямпа каквото й дойде. Не й е за пръв път.

— Тя казва, че Гита си тръгнала разплакана, защото си й пускал ръце.

— Предполагам, че Елена се е надрискала от яд, задето не съм й пуснал на нея ръка.

Глория не бе очаквала такова честно, недвусмислено, почти безразсъдно отричане. Тя не приемаше изрази като „надрискала“ и съвсем наскоро беше отрязала джобните пари на Филип заради подобен израз, но Санди като нищо казваше истината.

— Случайно да си галил Гита, да си я опипвал, да си се натискал в нея? Казвай! — изкрещя тя и избухна в сълзи.

— Не — отвърна той за пореден път и пристъпи към нея, но тя яростно го отблъсна.

— Не ме докосвай! Остави ме! А не си ли искал да имаш връзка с нея?

— С коя от двете — Гита или Теса?

— С която и да е! И с двете! Какво значение има?!

— Да започнем с Теса тогава.

— Прави каквото знаеш!

— Ако под „връзка“ разбираш дали съм искал да легна с нея, подобна мисъл със сигурност ми е минавала, както бездруго би минала на повечето мъже с хетеросексуална ориентация. Гита ми се струва по-малко привлекателна, но младостта си има и своите предимства, така че същото може да се каже и за нея. Как го беше казал Джими Картър: „Аз извърших прелюбодеяние в сърцето си.“ Ето. Признах си. Сега развод ли искаш, или може да си налея моя скоч?

Към този момент Глория вече хлипаше безутешно, превита на две от изгарящ срам и омерзение, като молеше Санди да й прости, тъй като дори за нея бе станало ужасяващо ясно какво е сторила. Тя го бе обвинила във всички прегрешения, в които бе обвинявала себе си след онази вечер, когато Джъстин изчезна в мрака с куфарите си. Глория бе изляла върху него собственото си чувство на вина. Потресена, тя се опитваше да се обхване с ръце, сякаш да се защити, и с раздиран от ридания глас повтаряше: „Извинявай, Санди!“ или „Санди, моля те!“, или пък „Санди, прости ми, аз съм ужасна!“, докато се бореше да се изтръгне от прегръдките му. Само че Санди вече я бе хванал здраво през кръста и я влачеше нагоре по стълбите като някой добър домашен лекар, какъвто всъщност си беше. А когато стигнаха до малкия салон, тя му даде ключа от шкафа с напитките и той наля по едно порядъчно количество и за двамата.

И все пак оздравителният процес изискваше време. Такива чудовищни подозрения не се разпръскват просто така, за един ден, особено когато те повтарят други подозрения, които вече са били оставени да се разпръснат. Глория се замисли за някои случки от близкото минало, после от по-далечното. Паметта й, която доста често се самоизключваше, сега настояваше да върне и още веднъж да проанализира всички инциденти, които навремето бе отхвърлила като маловажни. В края на краищата Санди Удроу беше доста привлекателен мъж. Естествено беше жените да му се натискат. Той беше най-изисканата личност във всяка компания. А пък и малко невинен флирт не вреди. Само че паметта й в този момент отново включи и тя се замисли. Започна да си припомня разни жени от предишните мандати на Санди — партньорки на тенис, гледачки на момчетата, млади съпруги на подлежащи на повишение дипломати. Улови се, че изживява повторно всевъзможни пикници, нощни къпания, дори — тя потрепери от ужас — едно чисто голо нощно къпане на пияна глава в басейна на френския посланик в Аман, не че някой ни гледаше, но ние се разпищяхме и хукнахме да си търсим хавлиите…

Та на Глория й бяха нужни няколко дни, за да прости на Елена, и то не напълно. Ама пък Елена беше толкова нещастна, помисли си тя, когато великодушието в нея надделя. И как може да е щастлива с тоя ужасен грък, тоя грозен мъник, заради който се впуска във всякакви долнопробни връзки?

Ако не се брои това, другият важен проблем на Глория беше какво точно би трябвало да празнуват. Разбира се, редно беше да бъде някой специален ден — било то Ден на независимостта, Първи май или нещо подобно. Естествено, трябваше да бъде по-скоро, защото междувременно можеше Портърови да се върнат, а не това беше целта на Глория. Тя искаше Санди да бъде в центъра на вниманието. Важен предстоящ празник беше Денят на британската общност, но все пак не беше толкова скоро. Лично тя би предпочела да е Гергьовден, и хайде да убием тоя змей веднъж завинаги! Или пък Деня на Дюнкерк, че да направим един десант на плажа. Или пък някоя годишнина от битките при Ватерлоо или Трафалгар, или Ажанкур — все славни победи на британското оръжие, но за съжаление

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату