договора й. Куейл я открил и се набутал под полата й. Само месец след смъртта на жена си. — Той извиси глас, сякаш се готвеше отново да избухне. — С фалшив паспорт, мамицата му! Кой му го е дал?
— Не, Кени. Не сме ние. И по трите пункта. —
Къртис се напомпваше вътрешно за поредната серия крясъци. Те не закъсняха.
— Тогава
А
— Разбира се — каза той. — Старият Бърнард Пелегрин ти е снесъл информацията. Много доблестно от негова страна. И тъкмо навреме. Предполагам, че при подходящ случай и аз бих сторил същото. Винаги съм имал слабост към Бърнард.
Без да изпуска зачервеното лице на Къртис от усмихнатия си поглед, Донъхю видя как отначало чертите му изразиха колебание, после се изкривиха в презрителна гримаса.
—
— Не мога, братко. По нареждане на доктора.
— Казвам ти, върви при моя доктор. Дъг не ти ли даде адреса му? Кабинетът му е в Кейптаун, ей го къде е! Ще ти уредя самолет. Абе направо вземи гълфстрийма.
— Малко ми е късно за смяна на конете, но ти благодаря, Кени.
—
Значи е Пелегрин, каза си Донъхю, потвърждавайки едно свое старо подозрение, докато наблюдаваше как Кени Кей си налива поредната смъртоносна доза от гарафата. Все пак поне някои неща са сигурни при теб, старче. Едното от тях е, че така и не се научи да лъжеш.
Преди пет години, тласкани от желание да свършат нещо полезно, бездетните Донъхю бяха отишли на гости на един беден африкански фермер в глухата провинция, който в свободното си време се опитваше да основе мрежа от детски футболни отбори. Единственият му проблем бяха парите: за камион, с който да кара децата на мачове, за екипи и други скъпоценни атрибути на спортната чест. Мод наскоро бе получила неголямо наследство, а след това Донъхю бе осребрил застрахователната си полица. Преди да се върнат в Найроби, двамата бяха обещали на фермера всичките тия пари, които да му бъдат изплащани на вноски през следващите пет години, и Донъхю се чувстваше по-щастлив отвсякога. Съжаляваше единствено, че бе отделил толкова малка част от живота си на детския футбол и толкова голяма на шпионажа. Странно защо се сети за това, докато наблюдаваше как Къртис полага масивното си тяло в тиковото кресло, кимайки с глава и намигайки като някой добър дядо. Твоят приказен чар вече не ми действа, приятелю, каза си той.
— Аз самият прескочих до Хараре преди няколко дни — хитро се изповяда Къртис, като се плесна с длани по коленете и се наведе напред за по-голяма интимност. — Оня тъп пуяк Мугабе си е назначил нов министър на инфраструктурата. Перспективно момче, ако питаш мен. Чел ли си нещо за него, Тим?
— Всъщност, да.
— Млад момък. Ще ти хареса. Помага ни при едно проектче, което сме започнали там. Много си пада по бакшишите. Направо ще ти отхапе ръката. Помислих си, че тази информация ще ти свърши работа. В миналото ни е вършила, нали тъй? Един момък, който приема бакшиши от Кени Кей, няма да откаже и на правителството на Нейно величество, нали тъй?
— Тъй, тъй. Благодаря. Добра идея. Ще предам където трябва.
Още кимане с глава и дяволито подмигване, придружено с голяма глътка коняк.
— Знаеш ли оня, новия небостъргач, дето аз го построих до магистралата Ухуру?
— Да, много е хубав.
— Миналата седмица го продадох на един руснак. Дъг вика, че бил някаква клечка в руската мафия. При това доста голяма клечка, както изглежда, а не някой дребосък от тия, дето само знаят да се перчат. Чувам, че подготвял голяма сделка за дрога с корейците. — Той се облегна назад в креслото и се загледа в Донъхю със загриженото изражение на стар приятел. — Ей, Тим! Какво ти става, изглеждаш ми нещо отпаднал.
— Нищо ми няма. Понякога ми прималява.
— От химиотерапията е. Казах ти да идеш при моя доктор, ама като не щеш… Как е Мод?
— Мод е добре, благодаря.
— Вземи яхтата. Поотпуснете се малко, само двамцата. Говори с Дъг.
— Благодаря ти още веднъж, Кени, но не желая да се афиширам прекалено, ако разбираш какво искам да ти кажа.
Кени Кей въздъхна дълбоко, едрата му ръка падна като отсечена надолу и го плесна по хълбока; имаше вид, сякаш отново се готви да избухне. Той не прощаваше на онези, които дръзваха да отхвърлят щедростта му.
— Ти май нещо почваш да страниш от мен, а, Тим? Май моята компания не ти понася? Да не се гласиш и ти да ми обърнеш гръб като тия сополиви банкерчета?
— Разбира се, че не.
— Внимавай. От това само ти ще пострадаш. Та ти разправях за оня руснак. Слушай сега. Знаеш ли какво си е сдиплил тоя хубостник за черни дни? Показал го е на Дъг.
— Целият съм в слух, Кени.
— Аз построих подземие на небостъргача. Това днес почти никой не го прави, но аз си рекох, хайде, да има, за паркинг или нещо такова. Здравата се изръсих, ама аз съм си такъв. Четиристотин места за паркиране за двеста апартамента. А този руснак, ще ти кажа името му, да вземе на всяко място да набута по един бял камион със знака на ООН. Чисто нови, така казал на Дъг. Изпаднали от кораба на път за Сомалия. Та той иска да ги пласира. — Кени разпери ръце, смаян от собствения си разказ. — Представяш ли си? Руската мафия пласира камиони на ООН. И то на
— Казвай.
— Да му ги внесе. От Найроби за Найроби. Той щял да ги пребоядиса, а от нас се иска само да оправим работата с митниците и да впишем камионите в нашите документи за внос, на партиди по няколко. Ако това не е организирана престъпност, здраве му кажи. Някакъв руски мошеник да краде от ООН посред бял ден, и то тук, в Найроби. Това си е направо анархия! А аз не обичам анархията. Затова ти снасям тази информация. Без пари, ей така. Гратис. С комплиментите на Кени Кей. Кажи им, че нищо не ти искам в замяна.
— Те ще изпаднат в екстаз.
— Искам тоя тип да бъде спрян, Тим. На място. Още сега.
— Колъридж или Куейл?
— И двамата. Искам Колъридж да престане да рови, искам оня тъп доклад на оная Куейл да се
