както няколко пъти се хвана, че и той й хвърля скрити погледи. Все още виждаше очите й такива каквито бяха, когато я целуна.

Боби и Съли взеха повечето торби.

— Браво на моите мулета! Дий! — викаше Рионда и се смееше, докато двете момчета изкачваха стълбите между плажа и централната алея. Кожата й под дебелия пласт крем против, изгаряне по лицето и раменете беше започнала да почервенява и тя се оплакваше, че ако тази нощ не може да заспи, ще е от слънчево изгаряне или от храната, която си беше купила от централната алея в лунапарка.

— Някой да те е накарал насила да изядеш четири кренвирша и два хотдога, а? — с раздразнение попита госпожа Джърбър. Боби предположи, че вече е уморена. Той самият се чувстваше малко замаян от слънцето. Гърбът му го щипеше, а чорапите му бяха пълни с пясък. Чантите се клатеха и се удряха една в друга, докато се изкачваха нагоре по стълбите.

— Но храната в лунапарковете е толкова вкусна — запротестира Рионда с тъжен глас. Боби се засмя. Не можа да се сдържи.

Вървяха бавно по пътеката към паркинга и вече не обръщаха внимание на влакчетата и въртележките. Пред паркинга се бяха събрали хора, които се опитваха да стигнат до колите си.

Насред пътеката беше застанал кльощав мъж, облечен в сини бермуди, къса тениска и с бомбе на главата. Бомбето беше старо, износено и със забит пластмасов слънчоглед в периферията, но той го беше накривил настрана. Изглеждаше смешно и момичетата започнаха да се кикотят.

Той видя, че се смеят на него, и им се усмихна. Това накара Каръл и приятелките й да се засмеят още по-силно. Мъжът не спираше да им се усмихва. После разпери ръце и погледна към импровизираната маса, зад която стоеше. На масата, направена от две подпори и гладък плот, имаше три обърнати карти. После той започна да ги мести бързо и грациозно. Пръстите му бяха дълги и бели.

Картата по средата беше дама купа. Мъжът я вдигна, показа им я, върна я обратно на мястото й и започна да ги мести.

— Познайте къде е дамата, cherchez la femme rouge. Това е всичко, което трябва да направите — каза той. — По-просто е отколкото си мислите.. Направо е фасулска работа. — После той се обърна към Ивон Ловинг. — Хайде, кукличке, ела насам и им покажи как се прави.

Ивон почервеня чак до корените на черната си коса, притисна се към Рионда и промърмори, че няма повече пари за подобни игрички.

— Няма проблем — рече мъжът с шапката. — Това е просто една демонстрация, кукличке. Искам майка ти и нейната красива приятелка да видят как се прави това.

— Нито една от тях не ми е майка — отвърна Ивон, но пристъпи напред.

— Трябва да вървим, ако искаме да избегнем големите задръствания, Еви — рече госпожа Джърбър.

— Не, изчакай малко. Голяма веселба ще падне — намеси се Рионда. — Това е интересна игра. Изглежда лесно, но ако не си достатъчно наблюдателен, може да се прибереш вкъщи без пукната пара.

Мъжът с бомбето я погледна предизвикателно и после се засмя. „Така се усмихват отрепките“ — изведнъж си помисли Боби. Тед не се страхуваше от такива като този мъж, а от отрепки, които обаче много приличаха на него.

— Ясно ми е — заговори мъжът, — че преди години сте станали жертва на подобна игра. Въпреки това не е по силите ми да излъжа една толкова прекрасна дама като вас.

Толкова прекрасната дама, висока метър и шейсет и тежаща може би сто килограма, чиито ръце и рамене бяха покрити с дебел слой крем, щастливо се засмя.

— Стига глупости и покажи на детето каква е целта. И да не искаш да ми каже, че това тук е напълно законно?

Мъжът зад масата погледна към небето и също се засмя.

— На централната алея всичко е законно, докато не те хванат и не те изхвърлят… както предполагам ви е известно и на вас. Сега, как се казваш, кукличке?

— Ивон — отвърна тя. Зад нея Съли-Джон наблюдаваше с огромен интерес. — Понякога ми казват Еви.

— Добре, Еви, гледай ме в ръцете, скъпа. Какво виждаш? Кажи ми имената им и едновременно ми ги показвай. Хайде, знам, че едно умно дете като тебе ще се справи. Не се притеснявай. Можеш и да ги пипаш. Няма никакъв номер.

— Тази в края е вале… другата е поп… а тази е дама. Тя е в средата.

— Точно така, кукличке. И при картите, както и в живота понякога между двама мъже застава една жена. Те притежават специална власт, но след пет-шест години и ти самата ще разбереш. — Гласът му беше станал много дълбок като на хипнотизатор. — Сега наблюдавай внимателно и не отделяй очи от картите. — Той ги обърна. — Сега, кукличке, кажи ми къде е дамата?

Ивон Ловинг показа картата в средата.

— Така ли е наистина? — попита мъжът.

— Засега да — отвърна Рионда и продължи да се смее, а коремът й се тресеше под лятната й риза.

Като се усмихваше, мъжът с бомбето показа, че средната карта наистина е дама купа.

— Сто процента правилно! Засега добре. Сега гледайте! Гледайте внимателно! Това е едно състезание между очите ви и ръцете ми! Кой ще победи? Това е въпросът на деня!

Той започна бързо да размества картите върху гладката си маса, като не преставаше да се усмихва.

— Нагоре, надолу, настрани, гледайте ги как се движат, а сега отново са по старите си места. Така че кажи ми, кукличке, сега къде е дамата?

Докато Ивон се чудеше къде е картата, Съли се наведе към ухото на Боби:

— Не е необходимо да го следиш как ги движи. Дамата купа е подгъната. Виждаш ли?

Боби кимна и си каза наум: „Браво, Еви“, когато момиченцето посочи картата. Мъжът я обърна, за да покаже, че това наистина е дама купа.

— Браво! — извика той. — Имаш набито око, кукличке.

— Благодаря ви — отвърна Ивон и отново се изчерви. Изглеждаше щастлива като Каръл, когато Боби я беше целунал.

— Ако заложиш десет цента на следващото разбъркване и спечелиш, веднага ще ти дам двайсет — рече мъжът с шапката. — Защо ще попитате. Защото е събота, а аз наричам съботата ден, в който нещата се удвояват. Някоя от вас, дами, ще рискува ли да заложи десет цента в състезанието между пръстите ми и очите ви? Може да кажете на съпрузите си, които определено са късметлии да имат толкова прекрасни жени, че господин Хърб Макуоун е платил таксата ви за паркинга. А можете да заложите и двайсет и пет цента. Ако познаете къде е дамата купа, ще получите петдесет.

— Това е половин долар! — възкликна Съли-Джон. — Аз имам двайсет и пет цента и ще ги заложа.

— Джони, това е хазарт — каза майката на Каръл. — Няма да ти разреша да го направиш…

— Хайде, позволи на хлапето да получи един добър урок — намеси се Рионда. — Освен това мъжът може и да го остави да спечели. — Тя говореше достатъчно силно, но мъжът с бомбето само я погледна и й се усмихна. После отново насочи вниманието си към Съли.

— Дай да видим парите ти, хлапе. Хайде, залагай. Съли-Джон му подаде двайсет и петте си цента. Макуоун ги вдигна и ги погледна на слънчевата светлина.

— Да, добре. Изглеждат ми съвсем истински — рече той и ги остави вляво от наредените в редица три карти. После се огледа в двете посоки за полицаи, усмихна се на смеещата се Рионда и отново погледна Съли. — Как се казвате, млади господине?

— Джон Съливан.

Очите на Макуоун се разшириха и той потупа бомбето си, като по този начин накара малкия слънчоглед, забит в периферията, смешно да подскочи.

— Какво име само! Знаеш ли на кого ми напомняш?

— Мога да се досетя. Някой ден може би и аз ще бъда известен революционер — отговори момчето. Наклони се надясно и после наляво над масата на Макуоун. — Бум, бум!

— Разбира се, че „бум-бум“! — повтори мъжът. — А как са очите ти, господарю Съливан?

— Доста добре.