Даниълс престана да се криви и зяпна насреща й, очевидно неспособен да проумее факта, че тъпата бъчва му се бе развикала. Че се опитваше да го предизвика. В това време Синтия направи още две-три колебливи крачки, панталонките й се отриха с шумолене о стената и тя отново се опря на тухления зид.

Гърт протегна ръце напред, извърнати с дланите навътре, отдалечени една от друга на около петдесет сантиметра. Пръстите й бяха присвити като нокти на хищна птица. Приведе глава и тромаво се запоклаща като мечка. Като видя отбранителната й поза, той забрави слисването си и страшно се развесели.

— Какво си намислила, Гърт? На Брус Лий ли смяташ да се правиш? Е, не искам да те разочаровам, ама той пукна, Гърти. А само след петнадесет секунди същото ще ти се случи и на теб — след петнадесет секунди ще си просто труп на една дърта тлъста негьрка. — Той се разхили.

Тя изведнъж се сети за Лана Клайн, която преди малко се оглеждаше притеснено и все пак реши да я изчака.

— Лана! — извика с все сила. — Той е тук! Ако още си там, тичай за помощ!

Мъжът на Роузи отново се стресна, но после се отпусна. Лицето му отново се разтегна в усмивка. Хвърли поглед през рамо да се увери, че Синтия още не е изчезнала, а после отново се обърна към Гърт и започна да се поклаща наляво-надясно.

— Къде е жена ми? Кажи ми къде е и може да се разминеш само със счупена ръка. Даже току-виж съм те пуснал. Тя ми задигна банковата карта. Просто искам да си я получа.

„Не мога да го нападна — разсъждаваше едрата жена в това време. — Трябва той да го направи, иначе няма да се справя. Как обаче да го накарам да се приближи?“

Замисли се за Питър Слоуик — припомни си за липсващата част от тялото му и за другите части, където белезите от ухапване бяха най-многобройни — и като че съумя да си отговори на въпроса.

— За теб „изяж ме“ има съвсем буквално значение, нали, педераст такъв? Не ти стигаше да му направиш свирка, значи? Та какво казваш? Ще ме нападаш ли, или прекалено много те е страх от жените?

Сега вече усмивката му не просто угасна — на Гърт й се стори, че буквално чу как гримасата пада от лицето му и се разбива като ледена шушулка в металните бомбета на обувките му. Норман престана да се клати.

— ЩЕ ТЕ УБИЯ, КУЧКА ТАКАВА!

Тя се извърна настрана и се приготви за същата хватка, която показваше на Синтия в деня, когато Роузи донесе новата си картина в „Дъщери и сестри“. Този път задържа ръцете си доста по-дълго време, отколкото учеше момичетата да правят, знаейки, че дори сляпата ярост на това животно не е сигурна гаранция, че ще успее да го преметне — той бе силен мъж и ако не го подхване както трябва, просто ще я смели като плъх във вършачка. Норман се хвърли срещу нея и раззина уста, готов да хапе. Гърт приклекна още по-ниско — задникът й вече се опираше в стената — и безмълвно се помоли: „Господи, помогни ми.“ После сграбчи дебелите му космати китки.

„Не мисли, за да не развалиш всичко“ — заповяда си тя, после се извърна към него, подложи му огромния си хълбок и светкавично го преметна наляво. Под огромната тежест краката й се раздалечиха; на кадифяната й пола не й провървя — червената дреха се разпори почти до талията с пукот, подобен на припламването на боровите съчки в камината.

Хватката беше добра. Норман прелетя над хълбока й и наместо яростното изражение на лицето му се изписа безкрайно слисване. Приземи се челно в инвалидната си количка. Тя се преобърна и го захлупи.

— Ееее! — хрипливо възкликна Синтия.

Иззад ъгъла предпазливо надникна Лана Клайн.

— Какво става? Защо вик… — Тя забеляза окървавения мъж, който се опитваше да изпълзи изпод прекатурената количка и в чиито очи се четеше неприкрита злост, и млъкна.

— Тичай за помощ! — кресна й Гърт. — Охраната! Веднага! Викай колкото можеш!

Норман блъсна количката настрана. Челото му беше леко одраскано, но от носа му като фонтан струеше кръв.

— Ще те убия за това — изсъска той.

Тя нямаше никакво намерение да му позволи дори да опита. Междувременно Лана се разпищя и хукна да бяга, а огромната негърка направи невероятен плонж, на който и Хълк Хоган би завидял, и се стовари върху Норман Даниълс. Имаше какво да стовари — последният път кантарът показваше сто и четиридесет килограма — и всички усилия на мъжа да се изправи бяха пресечени. Ръцете му се изпружиха настрани като краката на маса за игра на карти, върху която са поставили двигател на камион; разбитият му нос се заби в спечената пръст между тухлената постройка и оградата, а тестисите му се заклещиха в стъпенките на количката, причинявайки му неописуема болка. Опита се да изпищи — съдейки по лицето му, трябваше да пищи с все сила — но от гърлото му излезе само дрезгаво хъркане. Възседнала Норман — разпраната й пола се бе запретнала почти до хълбоците — Гърт се питаше какво да прави по-нататък, когато изведнъж си припомни първите няколко терапевтични сбирки, на които Роузи най-сетне събра кураж да се разприказва. Най-напред им разказа за ужасните си болки в гърба, които понякога дори гореща баня не можела да облекчи. Когато им обясни причината, много от присъстващите закимаха с разбиране. Тя бе сред тях. Сега се протегна, повдигна полата си още по-високо, при което се подадоха грамадни сини памучни гащи.

— Роузи вика, че си падаш по бъбреци, Норман. Бил си от ония срамежливци, дето не обичали да оставят следи. Ама ти харесва как изглежда, като я удряш там, нали? Заприличва на парцал. Лицето й побелява като платно, а? Даже и устните. Знам, знам — и аз имах един приятел, дето си падаше по тия работи. Като видиш нечия такава сгърчена физиономия и ти става благо на душата, нали? Поне за известно време.

— … кучка… — изсъска той.

— Н-дааа, по бъбреци си падаш — по лицето ти виждам, нали разбираш, имам дарба да чета по лица. — Тя постепенно се придвижваше към горната част на тялото му. Вече почти бе стигнала до раменете му. — Някои си падат по крака, други по задници, трети по цици, обаче има някои — разни откачалки като тебе, Норман — дето си падат по бъбреци. Е, сигурно ти е известна старата поговорка „Каквото повикало, такова се обадило“.

— … разкарай се…

— Роузи не е тук, Норм — продължи Гърт, без да му обръща никакво внимание, и се понамести малко по-нагоре, но пък ти остави едно малко послание от своите бъбреци, чрез моите бъбреци. Слушай внимателно, то гласи следното.

Излази още малко по-нагоре, настани се точно върху извърнатото му лице и отпусна мехура си. Ах, какво блаженство.

Отначало Норман като че дори не разбра какво става. После бавно проумя. Разкрещя се и се опита да я събори. Гърт почувства, че се надига, и го притисна със задник към земята. Бе изненадващо, че е способен на такова усилие, като се има предвид колко пердах отнесе.

— Ааа, хич не си я мисли тая, мърльо смотан — рече му и продължи да изпразва мехура си. Нямаше опасност да се удави, но никога досега не бе виждала такава погнуса и гняв, изписани на нечие лице. И то за какво? Заради някаква си гореща водица. Ако някой в историята на човечеството заслужава да бъде препикан, то това със сигурност бе тоя откачен про…

Той нададе неистов рев, протегна се, сграбчи я под лактите и впи ноктите в ръцете й. Тя изписка (най- вече от изненада, макар че ужасно я заболя) и политна назад. Той правилно прецени движението й и в същия миг с все сила я блъсна отдолу. Този път успя да я прекатури. Гърт се пльосна до стената. Норман съумя да се изправи криво-ляво — по лицето му, по голата му глава и по рокерското му яке се стичаха струйки, а снежнобялата му тениска бе прилепнала към тялото му.

— Ти се изпика върху мен, курва с курва — изсъска той и се метна към нея.

Синтия му подложи крак. Той се препъна и отново заби нос в инвалидната количка. Излази заднешком и се обърна. Почти успя да се изправи, но в последния миг политна назад и запъхтян впери в Гърт блесналите си сиви очи. Обезумели очи. Тя понечи да се приближи, възнамерявайки да го свали на земята и повече да не го изпуска. Ако трябва, ще му прекърши гръбнака като на змия — вече е крайно време, иначе току-виж събрал сили отново да се изправи.

Той бръкна в един от многобройните джобове на якето и в миг Гърт се вледени, убедена, че ще извади пистолет и ще я простреля в корема. „Поне ще умра с празен мехур“ — рече си и застина.

Не беше пистолет, но все същото — Норман стискаше в ръка тейзър. Тя познаваше една умопобъркана