такива, от които задникът ти съвсем да изскача.

— Я пък ти — отвърна девойката и продължи по пътеката, а стегнатото й, безспорно привлекателно задниче подскачаше като махалото на часовник. Лана я изгледа развеселена, а после отново се загледа в снимката, разсеяно поглаждайки дългата си бяла коса, която бе вързала па опашка.

— Не ти ли се струва познат?

Тя поклати глава, но Гърт изтълкува отговора й по-скоро като израз на съмнение, отколкото като отрицание.

— Представи си го без коса.

На другата жена й хрумна още по-добра идея — закри косата на мъжа от снимката с ръка. После се вгледа много по-внимателно и безмълвно раздвижи устни, сякаш се опитваше да разчете нещо. После вдигна поглед към Гърт, а на лицето й бяха изписани изумление и тревога.

— Тази сутрин го почерпих с кисело мляко — колебливо започна. — Беше с тъмни очила, но…

— Движеше се в инвалидна количка — прекъсна я Гърт и макар да знаеше, че това е едва началото, от раменете й сякаш се смъкна огромен товар. Винаги е по-добре да знаеш. Да си сигурен.

— Да. Опасен ли е? Да, нали? Придружавам две жени, които са преживели страхотни травми през последните няколко години. Психиката им е доста разклатена. Ще възникнат ли някакви усложнения, Гърт? Питам заради тях, не заради себе си.

Чернокожата размисли внимателно и рече:

— Не смятам. Мисля, че страшното почти мина.

Норман раздра ризата на Синтия и оголи гърдите й с големината на кафени чашки. Притисна я към стената и запуши устата й. После се прилепи към нея. Тя се опита да се отдръпне, но, разбира се, нямаше накъде да мърда — беше я приклещил с тяло, а това го разпали още повече. Но възбудата въздействаше само върху тялото му. Съзнанието му сякаш се рееше на около метър над главата му и невъзмутимо наблюдаваше как Норман се привежда над госпожица Пънк-Гръндж и впива зъби в рамото й. Задъвка плътта й като вампир и всмука кръвта, която изби изпод кожата. Тя бе гореща и солена на вкус; дори не бе забелязал кога е еякулирал, а писъците на момичето, които се изплъзваха изпод тежката му длан, изобщо не достигаха до слуха му.

— Върни се при пациентките си и стой при тях, докато не ти кажа, че всичко е чисто — каза Гърт на Лана. — И ще те помоля за една услуга — за момента не споменавай за това на никого. Твоите приятелки не са единствените психически нестабилни жени тук.

— Зная.

Гърт стисна ръката й.

— Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.

— Добре, ти си знаеш.

— А-ха, дано да е така. Поне знам, че няма да ми е трудно да го открия, ако още се разхожда с инвалидната си количка. Ако случайно го видиш, стой далеч от него. Разбра ли? Стой далеч от него!

Лана я изгледа ужасено.

— А ти къде отиваш?

— Ще се отбия до тоалетната, защото иначе ще почина от отравяне. После иди при охраната и им кажи, че един инвалид в количка се е опитал да ми задигне чантата. Ще започнем от там, но най-важното е да го разкараме от празненството.

Добре, че Роузи я нямаше, сигурно имаше среща или някакъв друг ангажимент — Гърт никога не бе изпитвала такова дълбоко чувство на благодарност. Ако види Роузи, ще откачи — но докато я няма, може и да успеят да го спрат, преди да е направил големи поразии.

— Искаш ли да те изчакам? — нервно я попита другата жена.

— Не бери грижа.

Лапа погледна към пътеката сред дърветата и се смръщи.

— Е, може би все пак ще те изчакам.

Гърт се ухили.

— Добре. Никак няма да се бавя, обещавам.

Вече почти бе стигнала до тоалетната, когато до слуха й достигна странен шум — някой пъхтеше, при това доста тежко. Не — бяха двама. Огромната й уста се изви в лека усмивка. Съдейки по шума, някой се е усамотил зад тоалетната за малко следобедно удоволствие. Просто…

— Говори, мръснице!

Гласът прозвуча почти като кучешки лай и усмивката й замръзна на устните.

— Казвай веднага къде е!

Гърт хукна покрай ниската тухлена постройка толкова бързо, че едва не се препъна в празната инвалидна количка. Плешивкото с рокерското яке — Норман Даниълс — стоеше с гръб към нея и стискаше Синтия с такава сила, че палците му почти се бяха изгубили в кльощавите й раменца. Лицето му бе почти долепено до лицето на девойката, но въпреки това тя забеляза странната форма на носа й. И преди бе виждала такава чупка, а веднъж дори в собственото си огледало. Носът й бе счупен.

— Казвай къде е отишла, иначе ще се погрижа да не ти се налага да използваш червило, защото направо ще ти одера проклетия плюва…

В този миг Гърт престана да мисли и да чува. Превключи на автопилот. От Норман Даниълс я деляха две крачки. Докато ги измина, здраво вплете пръстите на двете си ръце. Вдиша свитите си юмруци над дясното му рамо колкото се може по-високо, за да събере повече сила. Точно преди да нанесе удара обаче подивелите от ужас очи на Синтия се извърнаха към нея и съпругът на Роузи веднага улови погледа й. Реагира светкавично — не можеше да му се отрече. Притежаваше страхотна бързина.

Гърт успя да го удари, при това доста силно, но не съумя да уцели основата на врата му, където се мереше. Вече се бе отместил настрана и сключените й юмруци се стовариха върху челюстта му. Възможността да приключи всичко набързо без много-много шум бе пропусната. Като се извърна с лице към нея, отначало й се стори, че е ял ягоди. Ухили се насреща й — по зъбите му се стичаше кръв. Тази кървава усмивка я потресе до дън душа и я изпълни с непоклатима увереност, че само е успяла да осигури смъртта на две жени, вместо на една. Това не бе човек. Това бе Грендъл, преоблечен в рокерско30 яке.

— Я виж ти, Дърта-Гърта! — възкликна той. — Искаш да се сборим ли, Гърти? Това ли искаш? Да се сборим? Ще ме понаплескаш, за да слушкам, така ли? — Разхили се и се тупна с длан по гърдите, за да покаже колко е доволен от идеята. Циповете на якето дръпнаха.

Гърт стрелна с поглед Синтия, която оглеждаше тялото си с почуда, сякаш се питаше къде ли е изчезнала ризата й.

— Бягай, Синтия!

Момичето вдигна към нея замаян поглед, отстъпи две крачки назад и се опря на стената, сякаш самата мисъл за бягство я бе изтощила. По лицето й като втасващо тесто се надигаха насинени подутини.

— Гърт-Гърт-боу-Бърт — занарежда Норман и запристъпва към едрата негърка. — Банана-фана-фоу- Фърт, фии-фи-моу-Мърт… Гърт! — Разсмя се като дете, а после отри окървавената си уста. По голата му глава лъщяха капки пот. Приличаха на пайети. — Оооо, Гърти — монотонно продължи да тананика мъжът, а горната част на тялото му се накланяше ту наляво, ту надясно, като кобра, подмамена от свирката на укротителя. — Оооо, Гърти. Ще ми станеш на поничка. Ще те обърна наопаки като ръкавица, ще…

— Айде, ела де! — кресна тя в отговор. — Това да не ти е училищна забава, смотаняк задръстен! Като толкова съм ти притрябвала, ела де!