Тъмпър, която потече, когато прегриза връзката в основата на…

— Мамо? Какво прави тоя чичо с ръката си?

— Нищо. Хайде, побързай.

Тези думи го накараха да се извърне. Погледна вяло през рамо, като човек, който се събужда от кратка, но дълбока дрямка, и забеляза млада жена с момченце на около три години, която се отдалечаваше по улицата — дърпаше хлапето толкова силно, че то подтичваше край нея, а когато самата тя се обърна, Норман отбеляза, че е изплашена до смърт. Какво ли точно бе направил?

Сведе очи към пръста си и забеляза два червени полумесеца от двете му страни. Някой ден ще отхапе проклетото нещо, да, направо ще го отхапе и ще го глътне. Не че ще му е за пръв път да отхапе нещо. Нито пък да го погълне.

Тази улица никак не му харесваше. Извади кърпата от задния си джоб и превърза разкървавения пръст. После се огледа. Никак не се изненада, че вече почти се е стьмнило — зад някои прозорци дори светеха лампи. Колко ли се е отдалечил? Къде ли се намира? Присви очи, взря се в табелата на следващото кръстовище и разчете надписа: „Диърборн Авеню“. Отдясно имаше семейна бакалничка; на тротоара отпред бе изправена стоянка за велосипеди, а на витрината пишеше „ПРЕСНИ КИФЛИ“. Стомахът му закъркори — изпитваше истински глад за пръв път, откакто слезе от автобуса на „Континентал Експрес“ и изяде една овесена каша в кафенето на автогарата, и то само защото тя би яла нещо такова.

Изведнъж страшно му се приискаха няколко кифлички… но не просто кифлички. Искаше пресни кифлички, като онези, които правеше майка му. Тя бе дебела повлекана, която вечно пискаше, но не може да й се отрече, че умееше да готви. Пък и беше най-големият поклонник на собствената си кухня.

„Гледай да са пресни — закани се Норман, изкачвайки се по стъпалата. Вътре забеляза възрастен господин, който се туткаше около тезгяха. — Гледай да са пресни, приятелче, иначе Господ да ти е на помощ.“

Тъкмо посягаше към дръжката на вратата, когато един от плакатите на витрината привлече погледа му. Беше яркожълт и макар да не знаеше, че тази листовка я бе закачила неговата Роуз, нещо трепна в него още преди да различи думите „Дъщери и сестри“.

Присви очи и се приведе да прочете листовката, а пулсът му се ускоряваше все повече и повече.

Събота, четвърти. Тази събота. А дали тя ще бъде там, неговата непокорна Роуз? Естествено, че ще бъде, тя и новите и приятелки-лесбийки. Краставите лесбийки и през девет дола се подушват.

Норман проследи с ухапания си пръст редовете на плаката отдолу нагоре и се спря на петия ред. По кърпата вече бяха избили алени петна.

„Елате с нас, елате всички“ — така пишеше. Норман реши, че може и да приеме поканата.

Четвъртък сутрин, наближава единадесет и половина. Роузи отпи глътка минерална вода, изплакна уста, преглътна и отново се захвана с текста.

— Тя е — този път слухът му не го заблуждаваше. Питърсън отчетливо долавяше осмините в стакатото, които високите й токчета отмерваха по коридора. Сякаш бе пред очите му — рови в отворената си чанта за ключовете, страхувайки се от ненадейно нападение в гръб, а не се пази от злодея, който я чака в засада. Бързо провери дали ножът е на мястото си, после нахлузи найлоновата ласка на главата си. В този миг ключът й изщрака в ключалката, Питърсън измъкна ножа и…

— Стоп-стоп-стоп! — разнесе се нетърпеливият глас на Роуда. Роузи вдигна глава и се огледа. Изобщо не й хареса погледа на Кърт Хамилтьн, който седеше пред DAT със слушалки на врата и се взираше в нея, но повече я разтревожи фактът, че Роуда пушеше една от дългите си тънки цигари насред самото студио, без да обръща каквото и да било внимание на окачения на стената надпис „ТУК НЕ СЕ ПАФКА“. Явно тази сутрин се чувстваше ужасно, но не беше единствената.

— Роуда? Нещо нередно ли направих?

— Ами не, освен ако не използваш ласка за коса — отвърна Роуда и тръсна пепелта от цигарата в стиропорената чашка на контролното табло пред себе си. — Като се замисля, и на мен ми се е случвало някой и друг тип да обсипе косата ми с такива, но все пак май става дума за маска.

Отначало Роузи изобщо не можеше да проумее за какво говори тя, но като преповтори наум последните няколко прочетени изречения, ядно изстена:

— Дявол да го вземе Роуда, ужасно съжалявам.

Кърт намести слушалките на ушите си и натисна стартовия бутон.

— „Убий всяко мое утре“, седемдесет и тре… Режисьорката докосна лакътя му и каза нещо, от което стомахът на Роузи болезнено се сви.

— Зарежи. — После хвърли поглед към звукозаписната кабина и като видя потресената й физиономия, се усмихна уморено, но все пак закачливо. — Всичко е точно, Роузи, просто предлагам да излезем в обедна почивка половин час по-рано, това е. Ела с мен.

Младата жена скочи от стола, блъсна с крак масата — доста я заболя — и едва не прекатури бутилката с минерална вода. Сетне се втурна навън.

Роуда и Кърт я чакаха пред студиото и в миг й се стори — не, разбра със сигурност — че си говорят за нея.

„Ако наистина си вярваш, мила моя, трябва да идеш на лекар — саркастично вметна Практична- Разумна. — При някой такъв, дето ти дава да разглеждаш мастилени картинки и те пита как са те учили да пишкаш.“ Друг път не се съобразяваше с този глас, но днес Роузи прие думите му на драго сърце.

— Мога да се справя и по-добре — рече тя на Роуда. — Следобед ще се постарая. Честна дума.

Дали не греши? Дявол го взел, нямаше никаква представа. Цяла сутрин безутешно се опитваше да се потопи в „Убий всяко мое утре“ както в „Октоподът“. Тъкмо започваше да потъва в света на Алма Ст. Джордж, преследвана от своя умопобъркан обожател Питърсън, когато някой от снощните гласове отново я измъкваше на повърхността — гласът на Ана, която й казва, че бившият й съпруг, човекът, който бе изпратил Роузи в „Дъщери и сестри“, е мъртъв; или Бил, който я пита нещо нередно ли има, а в гласа му се долавя паника и смут; или собственият й глас, най-ужасен от всички, който казва на Бил да стои настрана от нея. Просто да стои настрана?

Кърт я потупа по рамото и рече:

— Днес гласът ти не е във форма. Нали знаеш, има дни, когато на човек му се струва, че косата му е ужасна. Е, това е нещо подобно, но по-неприятно. Тук, в Студиото на ужасите, често се случва, нали Ро?