— Все още нямам представа каква ще бъде, но като й дойде времето, ще знам.

Тя паднала на колене и той се привел над нея. Качулката му се отметнала назад, а лицето му действително изглеждало ужасно. Било бяло като лицето на труп и имало черни дупки за очи.

— И ако откажеш да направиш онова, което ще поискам, жено…

— Няма да откажа! О, господарю мой, няма! Няма! Кълна се в името на скъпия ми съпруг!

— Добре тогава. Доведи ми сина си утре вечер, по тъмно.

На следващата вечер Ана довела горкото момче. То треперело и се тресяло, главата му кимала глупаво, очите му се въртели. По брадичката му се стичала слюнка. Флаг й подал чаша с тъмна, сливова на цвят отвара.

— Дай му да изпие това — наредил той. — То ще накара устата му да се изприщи, но настоявай да го изпие до капка. После разкарай глупака от погледа ми.

Тя зашепнала на момчето. Треперенето му намаляло за момент и то се опитало да кимне. После изпило цялата течност, превило се надве и запищяло.

— Изкарай го навън — рекъл Флаг.

— Да, изкарай го навън! — извикала едната папагалска глава.

— Изкарай го навън, тук не е разрешено да се пищи! — изкряскала и другата.

Ана го отвела в къщи, убедена, че Флаг го е убил. Но на следващия ден Разтреперващата болест напуснала сина й напълно и той се оправил.

Минали години. Когато Саша започнала да ражда Томас, Флаг извикал Ана и й пошушнал нещо на ухото. Те били сами в неговите дълбоки подземия, но така било дори по-добре за прошепването на такава ужасна заповед.

Лицето на Ана Сключеновежда станало мъртвешки бледо, но тя помнела думите на Флаг: Ако откажеш… Пък и нямало ли кралят да има две деца? Тя имала само едно. А ако той пожелаел да се ожени повторно и да има дори още, нека. В Делейн жени имало в изобилие.

Така че тя отишла при Саша, заговорила й окуражително и в критичния момент в ръката й проблеснало малко ножче. Никой не видял единственото микроскопично рязване, което направила. Миг по-късно Ана извикала:

— Напъвай, кралице моя! Напъвай, бебето идва!

Саша се напънала. Томас излязъл от нея без никакво усилие, подобно на дете, спускащо се с шейна. Но върху чаршафите бликнала и кръвта на Саша. Десет минути след като Томас се появил на бял свят, майка му била мъртва.

Затова Флаг не се засегнал от незначителния въпрос за кукленската къщичка. Важното било, че Роланд остарявал, на пътя на магьосника не стояла кралица, която да се меси, и вече можел да избира между двама сина. Питър, разбира се, бил по-големият, но това нямало реално значение. Той щял да бъде отстранен, ако с времето се докажело, че не е подходящ за целите на Флаг. Питър бил само дете и не можел да се защити.

Казах ви, че Роланд никога не бил мислил по-дълго и по-усърдно над някой проблем по време на цялото си царуване, отколкото над въпроса дали на Питър да му бъде разрешено да играе с изкусно измайсторената от великия Елендър кукленска къщичка на Саша. Казах ви, че резултатът от неговото мислене бил опълчване срещу волята на Флаг. Казах ви също, че Флаг сметнал това за маловажно.

А дали било така? Ще трябва да решите сами, след като ме изслушате докрай.

Сега да оставим за едно мигване да минат много дълги години — най-хубавото на приказките им е, че времето може да минава бързо-бързо, когато не се случва нищо особено за отбелязване. В истинския живот съвсем не е така, което навярно също е хубаво. Времето минава по-бързо само в историята, а какво е историята, ако не вид голяма приказка, където отминаващите столетия заместват отминаващите години?

През цялото време Флаг внимателно наблюдавал двете момчета — наблюдавал ги над остаряващото кралско рамо, докато растели, и пресмятал кой да стане крал след смъртта на Роланд. Не му отнело много време да реши, че това трябва да бъде Томас, по-малкият. По времето, когато Питър бил на седем, магьосникът знаел, че не харесва момчето. Когато Питър бил на девет, Флаг направил странно и неприятно откритие: че се страхува от него.

Момчето пораснало силно, стройно и красиво. Косата му била черна, а очите — тъмносини, което е обичайно за хората от Западното баронство. Понякога, когато Питър бързо вдигал поглед, главата му се накланяла по определен начин и заприличвал на баща си. Иначе бил почти пълно копие на Саша по вид и държание. За разлика от ниския си татко с неговата кривокрака походка и тромаво придвижване (Роланд бил грациозен само когато яздел кон), Питър бил висок и подвижен. Той обичал лова и ловувал добре, но това не било смисълът на живота му. Обичал не по-малко и уроците си — географията и историята били любимите му предмети.

Шегите озадачавали баща му и той често не ги понасял — смисълът на повечето трябвало да му бъде обясняван, което отнемало цялото удоволствие. Роланд обичал да гледа как шутовете се престрували, че се подхлъзват на бананова кора, или си чукали главите, или инсценирали бой с торти в Голямата зала. Представата му за добро забавление се простирала не по-далеч от тези неща. Чувството за хумор на Питър било много по-бързо и изтънчено, каквото било и на Саша, и неговият звънък момчешки смях често изпълвал двореца и карал слугите одобрително да се усмихват един на друг.

Докато много момчета в положението на Питър биха се вживели прекалено в осъзнаването на собственото си огромно място в схемата на нещата, за да играят с когото и да било от своя клас, Питър си избрал за най-добър приятел едно момче иа име Бен Стаад, когато и двете деца били на осем. Семейството на Бен не било с кралска кръв и макар че Андрю Стаад, бащата на Бен, имал някакви далечни претенции към Висшата кръв в кралството от страна на майка си, те не можели да бъдат наречени с право дори благородници. „Скуайър“ било вероятно най-любезното обръщение, което човек можел да прикачи на Анди Стаад, и „син на скуайър“ на неговото момче. При все това някога проспериращата фамилия Стаад изживявала тежки времена и макар че най-добрият приятел на принца можел да разполага с по-специален избор, той не бил кой знае какъв.

Те се срещнали на годишното Фермерско полско увеселение, когато Питър бил на осем години. Полското увеселение било ежегоден ритуал, който повечето крале и кралици намирали най-малкото за отегчителен — те имали склонност да се появяват фигуративно, да изпиват набързо традиционния тост, след което си тръгвали с пожелание към фермерите да се забавляват, и благодарност за изминалата плодородна година (това също било част от ритуала, дори реколтата да била лоша). Ако Роланд бил крал от този вид, Питър и Бен никога нямало да получат възможността да се запознаят. Но както сигурно сте се досетили, Роланд обичал Фермерското полско увеселение, всяка година го очаквал с нетърпение и обикновено стоял до самия му край (и неведнъж бил отнасян пиян и здраво хъркащ).

Случило се така, че Питър и Бен образували двойка в трикракото надбягване с чували й го спечелили, макар победата им накрая да висяла на косъм, въпреки голямата им преднина в началото. Те водели с почти шест дължини, когато паднали лошо и Питър си порязал ръката.

— Извинявай, принце мой! — извикал Бен. Лицето му побледняло и той навярно си представел тъмниците (знам, че майка му и баща му, които разтревожено наблюдавали отстрани, си ги представили; и това ако не е лош късмет, обичал да изръмжава Анди Стаад, значи нямаме късмет изобщо). Но по-вероятно било просто да се извинявал за болката, която смятал, че е причинил, и да бил смаян, че кръвта на бъдещия крал е също така червена като неговата собствена.

— Не говори глупости — нетърпеливо казал Питър. — Грешката беше моя, не твоя. Аз се спънах. Ставай по-бързо! Настигат ни.

Двете момчета, превърнати в един-единствен тромав трикрак звяр от чувала, в който стегнато били завързани десния крак на Питър и левия на Бен, успели да станат и със залитане да продължат. И двамата били силно задъхани от падането, а голямата им преднина била сведена почти до нула. Като доближили финалната линия, където тълпи от фермери (без да споменаваме Роланд, застанал сред тях без ни най-