легнал тази нощ, ръката му туптяла и била подута и зачервена.

Отровата от изстисканото и смачкано тяло на паяка била изляна в един бокал. Флаг сипал върху смъртоносната течност бренди и го разбъркал. Когато после извадил от чашата лъжичката, вдлъбнатата й част била огъната и обезформена. Кралицата щяла да пийне една глътка и да падне умираща на пода. Смъртта й ще бъде бърза, но изключително болезнена, мислел със задоволство Флаг.

Саша имала навика всяка вечер да изпива по чаша бренди, защото често не можела да заспи. Флаг позвънил да дойде някой слуга и да й отнесе питието.

Саша така и не разбрала колко близо е била до смъртта тази вечер.

Мигове, след като приготвил смъртоносното питие, преди почукването на слугата, Флаг го излял в отвърстието на канала по средата на пода и останал заслушан в свистенето и бълбукането му надолу по тръбата. Лицето му било изкривено от омраза. Когато шумът замрял в далечината, той с всичка сила запратил кристалния бокал в отсрещния ъгъл. Съдът се разбил като бомба.

Слугата почукал и му било наредено да влезе. Флаг му посочил блестящите парчета.

— Счупих един бокал — казал той. — Почисти. Използвай метла, идиот такъв! Ако докоснеш парчетата, ще съжаляваш.

Флаг излял в последния момент отровата в канала, защото осъзнал, че като нищо може да бъде хванат. Ако Роланд само мъничко по-малко обичал младата кралица, щял да рискува. Но той се страхувал, че Роланд, в наранената си ярост при загубата на жена си, изобщо няма да намери покой, докато не открие убиеца и не види главата му върху острието на самия, връх на Иглата. Това било единственото престъпление, което той щял да се погрижи да бъде отмъстено, независимо кой го е извършил. А дали щял да намери убиеца?

Флаг си помислил, че не било изключено.

В края на краищата Роланд най-добре умеел да ловува.

Така че Саша се спасила — този път — защитена от страховете на Флаг и любовта на съпруга си. А междувременно кралят продължил да се вслушва за повечето работи в съветите на Флаг.

По отношение на кукленската къщичка обаче, можело да се каже, че Саша пак спечелила, макар дотогава Флаг да се бил отървал успешно от нея.

Не много след като Флаг направил своите презрителни коментари за кукленските къщички и кралете- женчовци, Роланд се вмъкнал неусетно в утринната стая на мъртвата кралица и започнал да наблюдава играта на сина си. Кралят стоял от вътрешната страна на вратата със силно смръщени вежди. Той мислел много по-усилено, отколкото бил свикнал, което означавало, че канарите се търкаляли из главата му и носът му бил запушен. Роланд видял, че Питър използва кукленската къщичка, за да си измисля приказки и да ги прави достоверни, а историите, които съчинявал, съвсем не били женчовски. Те били пълни с кръв и грохот, с армии и дракони. С други думи, били по сърце и на самия крал. Той открил в себе си тъжен копнеж да се присъедини към сина си, да му помогне да измислят още по-хубави истории, в които да участва цялото прекрасно съдържание на кукленската къщичка и нейното измислено семейство. Но най-вече Роланд видял, че Питър използва кукленската къщичка, за да пази Саша жива в сърцето си и одобрил това най-много от всичко, защото тя ужасно му липсвала. Понякога се чувствал толкова самотен, че бил готов да заплаче. Кралете, разбира се, не плачат… а ако в един или два случая след смъртта на Саша калъфката на възглавницата му била подгизнала, когато се събуждал, какво пък толкова?

Кралят напуснал стаята така безшумно, както и бил дошъл. Питър изобщо не го забелязал. През по- голямата част от тази нощ Роланд лежал буден и задълбочено мислел за онова, което видял, и макар да му било трудно да издържа неодобрението на Флаг, на следващата сутрин той се видял с него на частна аудиенция и преди решителността му да е отслабнала, заявил, че внимателно е обмислил въпроса и е решил на Питър да му бъде позволено да си играе с кукленската къщичка толкова дълго, колкото желае. Смятал, че това не причинява никаква вреда на момчето.

Като изплюл камъчето, той неспокойно се облегнал назад и зачакал възраженията на Флаг. Но нямало никакви възражения. Магьосникът само повдигнал вежди, което Роланд почти не видял в дълбоката сянка на качулката и рекъл:

— Вашата воля, сир, е воля на кралството.

Роланд разбрал, че Флаг смята решението му за лошо, но тонът му показвал, че няма да го разисква повече. Той изпитал дълбоко облекчение, че се измъкнал толкова леко.

По-късно този ден, когато Флаг подхвърлил, че фермерите от Източното баронство могат да издържат и на по-високи данъци въпреки сушата, която била унищожила повечето от техните култури предишната година, Роланд нетърпеливо се съгласил.

В действителност това, че старият глупак (защото Флаг наричал по този начин Роланд в мислите си) се възпротивил на желанието му по въпроса за кукленската къщичка, изглеждало съвсем маловажно за магьосника. Вдигането на данъците в Източното баронство било важното.

А и Флаг имал по-дълбока тайна. Тайна, която го карала да се чувства много доволен от себе си. Той най-после бил успял да убие Саша, въпреки всичко.

В онези дни, когато кралица или която и да е жена от кралска кръв лягала в леглото да ражда дете, при нея викали акушерка. Всички лекари били мъже, а никой мъж не бил допускан до жена, когато се готвела да има дете. Акушерката, която помагала при раждането на Питър, се казвала Ана Сключеновежда от Трета южна алея. Когато наближил моментът на Саша с Томас, пак повикали нея.

По времето на второто раждане на Саша, Ана минавала петдесетте и била вдовица. Тя имала един- единствен син и на двайсетата си година той прихванал Разтреперващата болест, която винаги убивала жертвите си с ужасни болки след няколко години страдания.

Ана страшно много обичала момчето си и накрая, след като всички други опити се оказали безуспешни, тя отишли при Флаг. Това станало десет години по-рано, никой от принцовете още не бил роден, а и самият Роланд продължавал да е ерген. Магьосникът я посрещнал в своите усойни подземия, разположени близо до тъмниците — по време на разговора им притеснената жена можела да чуе напразните писъци на онези, които за дълги години били лишени от слънчева светлина. А щом тъмниците са близо, помислила си тя с потръпване, значи и залите за изтезания трябва да са наоколо. Пък и самият апартамент на Флаг не я предразполагал да се чувства по-леко. По пода били изрисувани странни многоцветни тебеширени картини. Когато мигвала, струвало й се, че рисунките се променят. В клетка, увиснала на дълга черна окова, кряскал двуглав папагал, като от време на време говорел сам със себе си — едната глава казвала нещо, а другата й отговаряла. От рафтовете й се чумерели плесенясали книги. В тъмните ъгли паяци плетели мрежи. От лабораторията идвала смесица от странни химически миризми. И все пак тя успяла някак да разкаже със запъване историята си, след което в агония от безпокойство зачакала.

— Аз мога да излекувам сина ти — проговорил накрая той.

От радост грозното лице на Ана Сключеновежда се трансформирало в нещо почти напомнящо хубост.

— Господарю мой! — възкликнала тя и като не могла да измисли нищо друго, повторила: — О, господарю мой!

Но в сянката на качулката бялото лице на Флаг останало далечно и унесено и тя отново изпитала страх.

— Какво би платила за такова чудо? — попитал той.

— Всичко! — изрекла на един дъх Ана и била искрена. — О, мой господарю Флаг, всичко!

— Ще искам една услуга — казал той. — Ще ми я направиш ли?

— С радост!