Някога, в едно кралство наречено Делейн, имало крал с двама сина. Делейн било много старо кралство и познавало стотици крале, може би дори хиляди — когато мине достатъчно дълго време, историците не могат да си спомнят всичко. Роланд Добрия не бил нито най-добрият, нито най-лошият крал, властвал някога над тези земи. Той много усърдно се стараел да не причини на никого голямо зло и обикновено успявал. Много усърдно се стараел да върши велики дела, но за жалост с това не се справял така добре. Резултатът бил страшно посредствен крал и той се че някой ще го помни дълго след като умре. А му вече можела да настъпи по всяко време, защото бил стар и имал слабо сърце. Възможно било да му остават година или две, три. Хората, които го познавали и виждали по приемите посивялото му лице и треперещите му ръце, се съгласявали, че най-много до пет години на големия площад в подножието на Иглата ще бъде коронясан нов крал… и то годините ще са пет само с божията милост. Така че всички в кралството, от най- богатия барон и най-контешки облечения придворен до най-бедния крепостник и окъсаната му жена, мислели и говорели за Чакащия, по-големия син на Роланд, Питър.

А един човек кроял планове и замислял нещо друго: да осигури на негово място да бъде коронясан за крал син на Роланд, Томас. Този човек бил Флаг, кралският магьосник.

Макар кралят Роланд да бил стар — той признавал, че е на седемдесет години, но със сигурност бил по- стар, — неговите синове били млади. На краля му било позволено да се ожени късно, защото не бил срещнал нито една жена, която да задоволи неговия вкус и защото майка му, вдовстваща кралица на Делейн, изглеждала безсмъртна на Роланд, както и на всички други — и на себе си. Тя управлявала кралството петдесет години, когато един ден, докато си пиела чая, поставила в устата си прясно отрязано парченце лимон, за да облекчи болезнената кашлица, която я тормозела от седмица или повече. Точно този ден по време на чая един жонгльор давал представление, за да забавлява вдовстващата кралица и свитата й. Той жонглирал с пет умело изработени кристални топки. В мига, в който кралицата слагала парченцето лимон в устата си, жонгльорът изпуснал върху покрития с плочи под на голямата източна дворцова зала едната от стъклените си сфери. Тя се пръснала на парченца със силен гръм. Вдовстващата кралица се стреснала от звука. Тя ахнала, парченцето лимон попаднало в гърлото й и много скоро кралицата се задушила до смърт. Четири дни по-късно, на Площада на Иглата, се състояла коронацията на Роланд. Жонгльорът не я видял; той бил обезглавен върху ешафода на палача зад Иглата три дни преди нея.

Крал без наследници кара всички да се чувстват неспокойни, особено когато е на петдесет и оплешивява. Затова за Роланд било най-добре да се ожени скоро и бързо да си осигури наследник. Неговият най-близък съветник Флаг се погрижил кралят добре да осъзнае този факт. Той изтъкнал че е на петдесет и вече му остават съвсем малко години, в които може да се надява да сътвори дете в корема на жена. Флаг го посъветвал веднага да си вземе съпруга, без да чака появяването на дама от благородно потекло, която да му харесва. Ако такава жена не е влязла в полезрението на един мъж до петдесетата му година, подхвърлил магьосникът, най-вероятно е да не го направи никога.

Роланд видял мъдростта в това твърдение и се съгласил с него, без да знае, че Флаг, с оредялата си коса и бялото си лице, които почти винаги били скрити под качулката, разбирал най-съкровената му тайна: че никога не бил срещнал жена по свой вкус, защото изобщо нямал вкус към жените. Те го смущавали. А никак не го привличало и действието, което слагало бебетата в коремите на жените. То също го смущавало.

Но Роланд видял мъдростта в съвета на магьосника и шест месеца след погребението на вдовстващата кралица в кралството станало много по-щастливо събитие — сватбата на крал Роланд и Саша, бъдещата майка на Питър и Томас.

Роланд не бил нито обичан, нито мразен в Делейн. Саша, обаче, била обичана от всички. Когато умряла при раждането на втория си син, кралството потънало в мрачен траур, който продължил една година и един ден. Тя била една от шестте жени, предложени на краля от Флаг като възможни младоженки. Роланд не познавал никоя от тях, но те си приличали по произход и положение. Всичките били с благородна кръв, но нито една с кралска; всичките били кротки, приятни и тихи. Флаг не предлагал съпруга, която да заеме мястото му на най-близък до кралското ухо съветник. Роланд избрал Саша, защото тя изглеждала най-тиха и кротка от шестте и било най-малко вероятно да го плаши. Така те се оженили. Саша от Западното баронство (едно много малко баронство, наистина) била тогава на седемнайсет години, трийсет и три години по-млада от съпруга си. Тя никога не била виждала мъж без долни гащи преди първата си брачна нощ. Когато, при този случай, забелязала увисналия пенис на Роланд, Саша попитала с голям интерес:

— Какво е това, съпруже?

Ако била казала нещо друго, или го била кaзала с малко по-различен тон, събитията от тази нощ — и цялата ни история — можели да вземат друг обрат; въпреки специалното питие, което Флаг му бил дал преди час, в края на сватбеното тържество, Роланд щял просто да се измъкне. Но тогава той я видял точно такава, каквато била — едно много младо момиче, което знаело за действието, правещо бебета, по-малко дори и от него — и забелязал че устните й са нежни, и започнал да я обиква, както щели да я заобичат всички в Делейн.

— Това е Кралският меч — заявил Роланд.

— Не прилича на меч — отвърнала Саша със съмнение.

— Такъв е преди ковачницата — рекъл той.

— О-о! — възкликнала тя. — А къде е ковачницата?

— Ако ми се довериш — казал Роланд и влязъл в леглото при нея, — ще ти я покажа, защото без да знаеш си я донесла със себе си чак от Западното баринство.

Народът на Делейн я обичал, защото била мила и добра. Кралица Саша била тази, която създала Голямата болница, кралица Саша плакала толкова много заради жестокото насъскване на кучета срещу мечка на Площада, че накрая крал Роланд поставил този обичай извън закона, кралица Саша измолила кралските данъци да бъдат опростени в годината на Голямата суша, когато дори листата на Великото древно дърво посивели. Дали Флаг заговорничел срещу нея, може да попитате вие. В началото, не. Тези неща били относително дребни, според него, защото той бил истински магьосник, живял стотици и стотици години.

Флаг позволил да мине дори Опрощаването на данъците, тъй като предишната година делейнската флота била смазала андуанските пирати, които опустошавали южното крайбрежие на кралството от около стотина години. Черепът на андуанския крал-пират се хилел от един кол край стените на двореца, а делейнската съкровищница била пълна с възвърната плячка. В по-големите държавни работи устата на магьосника все още била по-близо до ухото на крал Роланд, затова в началото Флаг бил доволен.

Макар че Роланд започнал да обиква жена си, той никога не обикнал тази дейност, която повечето мъже намират за сладка — действието, от което се раждат и най-незначителният готварски чирак и наследникът на най-високия трон. Той и Саша спели в отделни стаи и Роланд не я посещавал често. Влизал при нея най-много пет или шест пъти в годината и при някои от тези случаи никакъв меч не успявали да изковат в ковачницата, въпреки все по-силно действащите питиета на Флаг и неизчерпаемата нежност на Саша.

Но, четири години след сватбата, в нейното легло бил направен Питър. И в тази паметна нощ Роланд нямал никаква нужда от питието на Флаг, което било зелено и пенесто и винаги го карало да се чувства малко странно в главата, сякаш е полудял. Той бил на лов през деня в Резерватите, с дванайсет души от своята свита. Ловът от край време бил любимото занимание на Роланд — той обичал аромата на гората, свежия мирис на въздуха, звука от рога и усещането на лъка, когато пускал стрелата по верния й неумолим път към целта. Барутът бил известен, но рядък в Делейн, а и така или иначе се смятало за подло и достойно