Тъй като бил момче, някои от историите, които измислял за къщичката, били малко по-кръвожадни от онези, които измисляла Саша като момиченце. В една от тях андуанските пирати обградили къщата отвсякъде и искали да нахълтат и да изколят семейството. Повела се чудесна битка. Десетки пирати били убити, но накрая те се оказали прекалено много. Приготвили се да нападнат за последен път. Но точно предн да започнат, пристигнала личната стража на краля — тази роля се играела от оловните войничета на Питър — и избила до крак проклетите андуански морски кучета. В друга история, в една близка горичка (обикновено близката горичка била под диванчето на Саша до прозореца), внезапно се появило гнездо пълно с дракони, които имали намерение да изгорят къщата с огнения си дъх. Но Роджър и Пити се втурнали навън със своите лъкове и ги избили до крак. „Докато земята почерня от противната им, стара кръв!“, казал Питър на баща си, краля, същата вечер и това накарало Роланд да изреве одобрително. След смъртта на Саша, Флаг казал на Роланд, че не смята за редно едно момче да играе с кукленски къщички. От това може и да не стане женчо, заявил Флаг, но все пак не е изключено. Определено няма да звучи добре, ако мълвата тръгне сред народа. А такива истории винаги плъзват. Замъкът е пълен със слуги. Слугите виждат всичко и езииите им са дълги.

— Но той е само на шест — притеснено възразил Роланд. Флаг, със своето бяло гладко лице, скрито навътре в дълбоката качулка и с магьосническите си заклинания, винаги го карал да се чувства притеснен.

— Шест години са достатъчно, за да се насочи едно момче към пътя, по който ще трябва да върви, сир — рекъл Флаг. — Помислете добре над това. Вие и сега ще отсъдите правилно, както всеки друг път. — Помислете добре над това — казал Флаг и крал Роланд съвсем буквално го послушал. Ще бъде честно да кажа, че никога не бил мислил толкова усърдно над нещо през цялото си двайсет и няколко годишно царуване над Делейн.

Сигурно ще ви прозвучи странно, като си помислите за всички задължения, които има кралят — тежки задачи от рода да се налагат данъци върху някои дейности и да се прекратява налагането им върху други, да се преценява дали да се обяви война или не, дали някой да бъде помилван или осъден. Какво представлява, можете да кажете вие, някакво си решение дали на малкото момченце да му бъде позволено да играе с кукленската си къщичка в сравнение с всички тези неща?

Може би нищо, а може би — много. Ще ви оставя сами да прецените. Роланд не бил най-умният крал, властвал някога над Делейн. За него мисленето винаги се оказвало много трудна работа. То го карало да се чувства, като че ли из главата му се търкаляли канари. Очите му започвали да сълзят и слепоочията му да туптят. Когато се замислял дълбоко, носът му се запушвал.

Като момче, уроците по композиция, математика и история му докарвали толкова силно главоболие, че на дванайсетгодишна възраст му разрешили да ги изостави и да се заеме с онова, което вършел най-добре, а то било да ходи на лов. Роланд много усилено се опитвал да бъде добър крал, но имал чувството, че никога няма да стане достатъчно добър или достатъчно умен, за да разрешава проблемите на кралството или да взема безброй правилни решения, а знаел, че когато греши народът страда. Ако чуел онова, което Саша казала на Питър след банкета за кралете, той щял напълно да се съгласи. Кралете действително били по-големи от другите хора и понякога — много пъти — му се искало да е по-малък. Ако ви се е случвало да си поставяте сериозно въпроса, дали сте достатъчно добри за някоя задача, тогава ще разберете как се чувствал. Това, което може и да не разберете, е, че постепенно такива тревоги започват сами да се подхранват. Дори първоначалното чувство, че не сте достатъчно добър за я работа да не е вярно, след време то може да се превърне в истина. Така станало и с Роланд и с годините той повече и повече започвал да разчита на Флаг. Понякога я тревожела мисълта, че магьосникът бил крал във всяко отношение освен по име — но тези мисли го безпокояли само късно нощем. През деня той изпитвал единствено благодарност за помощта.

Ако не била Саша, Роланд можел да бъде и много по-лош крал, отколкото бил на практика и то, защото тихото гласче, което понякога чувал нощем, когато не можел да спи, съдържало много повече истина, отколкото дневната му признателност. Флаг действително управлявал кралството, а той бил страшно лош човек. По-нататък, за жалост, ще ни се наложи да поговорим повечко за него, но засега ще го оставим на мира и прав му път.

Саша успяла малко да пропука властта на Флаг над Роланд. Нейните съвети били добри и практични, а и много по-справедливи и милосърдни от онези на магьосника. Тя никога не била харесвала Флаг — малко хора в Делейн го харесвали, а много потръпвали само при звука на името му — но нейното неодобрение било меко. Чувствата й можели да бъдат съвсем различни, ако знаела колко внимателно я наблюдавал Флаг и то с каква нарастваща отровителска омраза.

Веднъж Флаг действително понечил да отрови Саша. Това станало след като тя помолила Роланд да помилва двойка дезертьори от армията, които Флаг искал да бъдат обезглавени на Площада на Иглата. Дезертьорите, твърдял той, дават лош пример. Ако на един или двама се позволи да се измъкнат безнаказано, може да опитат и други. Единственият начин да бъдат обезсърчени е, настоявал той, да им се покажат главите на онези, които вече са опитали. Другите евентуални дезертьори ще гледат тези наплюти от мухите глави с изцъклени очи и добре ще си помислят за сериозността на службата си към краля.

Саша, обаче, чрез един от своите прислужници, открила за случая факти, които Роланд не знаел. Майката на по-голямото момче била тежко болна. То имало трима, по-малки братя и две по-малки сестри. Всички те щели да умрат от лютия студ на делейнската зима, ако момчето не било оставило лагера си, за да отиде вкъщи и да нацепи дърва за майка си. По-младото войниче отишло, защото било най-добрият приятел на по-голямото и негов заклет кръвен брат. Без помощта му щели да са необходими две седмици, за да се нацепят достатъчно дърва за семейството през зимата. Като работили двамата с най-голяма скорост, успели да свършат само за шест дни.

Това поставяло случая в друга светлина. Роланд страшно много бил обичал своята майка и с радост бил готов да умре за нея. Той направил проучвания и установил, че Саша имала право. Открил също и, че дезертьорите избягали едва след като един садистичен старши сержант неколкократно отказал да предаде на техния командир молбата им за отпуска по семейни причини, а и веднага след като нацепили четири връзки дърва, те се върнали обратно, макар и на двамата да им било известно, че ще трябва да се изправят пред военен съд и ги очаква секирата на палача.

Роланд ги помилвал. Флаг кимнал, усмихнал се и казал само:

— Вашата воля е воля на Делейн, сир.

Той не би допуснал и за всичкото злато на Четирите кралства Роланд да види лудата ярост, която се надигнала в сърцето му, когато интригата му била осуетена. Помилването на момчетата от Роланд дълго било възхвалявано в Делейн, защото много от поданиците му също знаели истинските факти, а и онези, които не ги знаели, били бързо информирани от останалите. Мъдрото и състрадателно помилване било припомняно, когато се въвеждали други, по-нехуманни декрети (които по правило били идеи на магьосника).

Всичко това нямало никакво значение за Флаг. Той искал момчетата да бъдат убити, а Саша му попречила. Защо Роланд не се бил оженил за друга? Той не познавал никоя от тях предварително и изобщо не се интересувал от жени. Защо не взел друга? Е, вече нямало значение. Флаг се усмихнал на помилването, но в сърцето си се заклел, че ще съпровожда погребението на Саша.

Вечерта след като Роланд подписал помилването, Флаг отишъл в своята мрачна лаборатория в подземието. Там той надянал дебели ръкавици и извадил един отровен паяк от клетката му, където го пазел от двайсет години, като го хранел с новородени мишлета. Всяко от мишлетата, които му давал, било отровено и умирало. Флаг правел това, за да увеличи ефикасността на собствената отрова на паяка, която вече била невероятно силна. Паякът бил кървавочервен и голям като плъх. Подпухналото му тяло се тресяло от насъбраната отрова; отровата капела от жилото му на бистри капки, които прогаряли димящи дупки в повърхността на работната маса на Флаг.

— Сега умри, красавецо мой, и убий една кралица — прошепнал Флаг и смачкал паяка с ръкавицата си, която била направена от омагьосана стоманена мрежа, устойчива към отровата — и въпреки това, когато си