— Недей да плачеш заради една неизползвана салфетка, любов моя, защото не такова беше моето намерение. — Тя станала, като подхванала заобления си корем на бременна. Раждането на Томас било вече много близко. — Иначе държанието ти беше достойно за пример. Всяка майка в кралството би се гордяла със син, който се държи и наполовина така добре и сърцето ми е преизпълнено с възхищение към теб. Казвам ти тези неща само защото съм майка на принц. Това понякога е трудно, но не може да бъде променено, а и истината е, че не бих го променила и да можех. Но помни, че един ден от всяко твое движение в будно състояние ще зависи човешки живот; а е възможно да зависи и от сънищата ти. Дали ще използващ салфетката след печеното пиле, или не, може и да не струва живота на някого… но и обратното не е изключено. Понякога човешкият живот виси и на по-малко. Всичко, за което те моля, е винаги когато вършиш нещо, да се опитваш да не забравяш възпитаната страна на твоята природа. Добрата страна — тази на бога. Ще ми обещаеш ли да го правиш, Питър?

— Обещавам.

— Тогава всичко е наред — тя лекичко го целунала. — За щастие аз съм млада, а ти си малък. Ще говорим още за тези неща, когато започнеш да разбираш повече.

Друг такъв разговор нямало, но Питър никога не забравил урока: той винаги използвал салфетката си, дори когато хората около него не го правели.

И така, Саша умряла.

Нейното участие в тази история вече е съвсем малко, но все пак има още едно нещо, което трябва да знаете: тя притежавала кукленска къщичка. Тази кукленска къщичка била страшно хубава и много голяма — почти като миниатюрен замък. Когато наближило времето за женитбата й, Саша събрала колкото можела повече добро настроение, но й било тъжно да остави всички и всичко от голямата къща в Западното баронство, където била израснала… а се чувствала и малко неспокойна. Тя казала на майка си:

— Никога преди не съм била женена и не знам дали ще ми хареса.

Но от всички оставени зад нея детски неща, най-много съжалявала за кукленската къщичка, която имала още от времето, когато била малко момиченце.

Роланд, който бил много добър човек, някак си открил това и макар че също се чувствал малко неспокоен по отношение на бъдещия си живот (в края на краищата и той никога преди не се бил женил), намерил време да нареди на Куентин Елендър, най-големия майстор в страната, да построи на жена му нова кукленска къщичка.

— Искам това да бъде най-хубавата кукленска къщичка, притежавана някога от млада жена — поръчал той на Елендър. — Искам като я погледне веднъж, завинаги да забрави старата си къщичка.

Както вие без съмнение разбирате, дори Роланд действително да имал това предвид, то било глупаво да го казва. Никой никога не забравя играчка, която го е правила изключително щастлив като дете, дори тази играчка да е заменена с друга като нея, но много по-хубава. Саша никога не забравила старата си кукленска къщичка, но действително била впечатлена от новата. Всеки, който не е пълен идиот, щял да бъде. Онези, които я видели, заявили, че това е най-доброто произведение на Куентин Елендър и сигурно било така.

Тя представлявала умалена селска къща, много подобна на онази, в която Саша била живяла с родителите си в хълмистото Западно баронство. Всичко в нея било мъничко, но така изкусно направено, та човек не можел да не си помисли, че трябва наистина да действа… и повечето неща действително работели.

Печката, например, съвсем истински се нагорещявала и дори можела да сготви мънички порцийки храна. Ако сложите вътре парченце въглища не по-голямо от кибритена кутийка, то щяло да гори цял ден… и ако се пресегнете в кухничката с грубия си, огромен човешки пръст и се случи да докоснете печицата, докато въгленът гори, здравата ще се опарите. Нямало никакви водопроводни кранове и тоалетни с казанчета, защото кралство Делейн не познавало тези неща — не ги познава дори и до днес, но ако сте много внимателни, бихте могли да качите вода с една ръчна помпа, която не била много по-голяма от розовичкото ви пръстче. Имало стая за шиене, с чекрък, който наистина се въртял и тъкачен стан, който наистина тъчел. Клавесинът в салона действително свирел като се докоснели с клечка за зъби клавишите и тоновете били верни. Хората, които били видели къщичката, я наричали чудо и смятали, че по някакъв начин в направата й е участвал и Флаг. Когато магьосникът чувал такива истории, само се усмихвал и не казвал нищо. Той не бил участвал в изработването на кукленската къщичка изобщо — всъщност я смятал за глупост, но знаел, че не винаги е необходимо да се правят изявления и да се казва на хората колко си чудесен, за да се спечели слава. Понякога е достатъчно да гледаш умно и да си държиш устата затворена.

В кукленската къщичка на Саша имало истински кашаминови килимчета, истински копринени завески, истински порцеланови чинийки; зимникът наистина поддържал нещата студени. Лампериите в приемната и предния хол били от скъпоценното желязно дърво. Всички прозорци били остъклени, а над широката предна врата имало кръгло прозорче с многоцветни стъкълца.

Общо взето това било най-хубавата кукленска къщичка, за която някое дете някога е мечтало. Когато на сватбеното тържество покривалото й било свалено, Саша истински очарована плеснала с ръце и благодарила на съпруга си за нея. По-късно тя отишла в работилницата на Елендър и не само много му благодарила, но и му направила дълбок реверанс — действие, което било почти нечувано — в онези дни и епоха, кралиците не правели реверанси на простите занаятчии. Роланд останал доволен, а Елендър, чието зрение забележимо се било влошило по време на работата, се трогнал дълбоко.

Но Саша не забравила своята стара, скъпа кукленска къщичка у дома, макар да била съвсем обикновена в сравнение с тази и не прекарвала чак толкова много дъждовни следобеди в игра с нея — да размества мебелите, да пали печката и да наблюдава как пуши комина, като се преструва, че има гости на чай или подготвя голямо вечерно празненство за кралицата — както правела преди, дори като по-голямо момиче на петнайсет, шестнайсет. И причината била много проста. Не е забавно да се подготвяш за тържество на ужким, на което ще присъства и кралицата, когато си самата кралица. И може би тази причина съдържала в себе си всичко. Саша вече била голяма и открила, че да си възрастен съвсем не е онова, което си представяш като дете. Тя смятала тогава, че някой ден съзнателно ще реши да изхвърли играчките си и ще престане да играе на театър. Сега открила, че съвсем не било нужно да го прави. Просто интересът й започнал да се топи. Той ставал все по-слаб и по-слаб, докато прахът на годините покривал ярко-цветните удоволствия на детството и те потъвали в забрава.

Питър — малко момче, което някой ден щяло да стане крал — имал десетки играчки. Не, ако трябва да ви кажа истината, той имал хиляди играчки. Имал стотици оловни войничета, с които водел гигантски битки и десетки кончета. Имал игри, топки, кегли и топчета. Имал кокили, които го правели висок един и петдесет. Имал вълшебна еластична пръчка, на която можел да подскача и колкото си искал хартия за рисуване по време, когато хартията се правела изключително трудно и само богатите хора можели да си я позволят.

Но от всички играчки в замъка, Питър най-много обичал кукленската къщичка на майка си. Той никога не бил виждал онази в Западното баронство и затова тази била върхът на всички кукленски къщички. Можел да седи пред нея с часове, когато навън се сипел дъждът или зимният вятър виел с пълно със сняг гърло. Когато се разболял от Детска татуировка (болест, която ние наричаме варицела), Питър накарал един слуга да му постави къщичката на специална масичка, която минавала над леглото му и играл с нея почти без прекъсване, докато не се оправил.

Той обичал да си представя мъничките човечета, които биха изпълнили къщичката; понякога те ставали толкова истински, че почти можел да ги види. Той говорел с различни гласове от тяхно име и ги измислил всичките. Те били кралското семейство. Имало крал Роджър, който бил силен и смел (макар и не много висок и с леко криви крака) и веднъж бил убил дракон. Той живеел с прекрасната кралица Сара, неговата жена. Там било и тяхното момченце, Пити, което ги обичало и било обичано от тях. Без да споменаваме разбира се всички слуги, които измислил, за да оправят леглата, стъкват огъня в печката, носят водата, готвят яденетата и кърпят дрехите.