Бен предупредил Денис:

— Не споменавай пред баща ти за това.

— Защо? — попитал Денис. — Аз казвам почти всичко на моя стар татко… А ти?

— И аз го правех — отвърнал Бен, като си спомнил как баща му забранил вече да се споменава името на Питър в къщата. — Но когато момчетата пораснат, това понякога се променя. Каквото и да става, не бива да казващ за това на баща ти, Денис. Той може да го спомене пред Пейна и аз ще се намеря в нагорещен тиган върху силен огън.

— Добре — обещал Денис.

И той спазил това обещание. Денис се почувствал жестоко наранен, когато неговият многообичен господар бил първо обвинен, а после и осъден за убийство. През последните няколко дни Бен бил изминал голяма част от пътя към запълването на празното място в сърцето на Денис.

— Хубаво — рекъл Бен и игриво тупнал Денис по рамото. — Искам само да го видя за минутка и да ободря сърцето си.

— Той беше най-добрия ти приятел, нали?

— Продължава да е.

Денис го зяпнал удивено.

— Как можеш да обявяваш човек, който е убил собствения си баща, за свой най-добър приятел?

— Защото не вярвам да го е направил — отвърнал Бен. — А ти?

За пълна изненада на Бен, внезапно Денис избухнал в сълзи.

— Цялото ми сърце говори същото и все пак…

— Послушай го тогава — поръчал Бен и грубовато прегърнал Денис. — И си изсуши физиономията, преди някой да те е видял как ревеш като хлапе.

— Занесете я в другата стая — казал сега Питър и се разтревожил от лекото потрепване на гласа си.

Безън нищо не забелязал. Той бил прекалено зает да ругае двете момчета за мудността, глупостта и самото им съществуване. Те отнесли кукленската къщичка в спалнята и я поставили на земята. Другото момче, което имало много глупаво лице, пуснало своя край твърде бързо и прекалено тежко. Отвътре се чул слаб звук от счупване. Питър трепнал. Безън плеснал момчето… но се усмихнал, докато го правел. Това било първото хубаво нещо, което се случвало, откакто се били появили тези две момчета с проклетата вещ.

Глупавото момче се изправило, разтривайки страната на лицето си, която вече започвала да се подува и се втренчило в Питър с явно удивление и страх, широко отворило уста; Бен останал на колене миг по- дълго. Пред входната врата на къщичката имало малко ратинено килимче — нещо като любезна покана, предполагам. Само за момент Бен си позволил палеца му леко да го докосне и очите му срещнали питъровите.

— Сега излизайте! — извикал Безън. — Излизайте, и двамата! Вървете си вкъщи и проклинайте майките си, че са родили такива мудни, несръчни глупаци като вас!

Момчетата минали покрай Питър и недодяланото се дръпнало встрани, като че ли принцът бил болен от нещо, с което можел да го зарази. Очите на Бен още веднъж срещнали тези на Питър и принцът потръпнал от любовта, която видял в погледа на стария си приятел. После те излезли.

— Е, вече я имаш, добро мое малко принцче — рекъл Безън. — Каква ще бъде следващата ти поръчка? Мънички роклички с воланчета? Копринени гащички?

Питър бавно се обърнал и погледнал Безън. След миг, Безън свел очи. В погледа на Питър имало нещо плашещо и Безън бил принуден пак да си припомни, че — глезльо или не — Питър така здраво го бил напердашил, че ребрата два дни го болели и цяла седмица му се виел свят.

— Е, твоя си работа — измърморил той. — Но сега, след като я имаш, мога да ти намеря маса, на която да я сложиш. И стол, на който да седиш, докато… — и направил гримаса — докато си играеш с нея.

— И колко ще струва това?

— Само три гилдера, тъй мисля.

— Нямам никакви пари.

— Да, но познаваш влиятелни хора.

— Вече не — отсякъл Питър. — Размених услуга за услуга, това е всичко.

— Седи си на пода, тогава и нека ти измръзне задника, проклет да си! — избухнал Безън и изхвръкнал от стаята. Ручейчето от гилдери, на което се радвал, откакто Питър дошъл в Иглата, очевидно било пресъхнало. Това развалило настроението на Безън за дни наред.

Питър почакал да чуе шумното затваряне на всички ключалки и резета, след което вдигнал килимчето, докоснато от палеца на Бен. Под него открил квадратно листче, не по-голямо от пощенска марка. То било изписано и от двете страни, като между думите нямало оставено място. Буквите действително били мънички — Питър трябвало да примижи, за да ги прочете и предположил, че Бен ги е писал с помощта на увеличително стъкло.

Питър… унищожи това след като го прочетеш. Аз не вярвам, че си го направил. И други се чувстват така, сигурен съм. Продължавам да съм ти приятел. Обичам те, както винаги. Денис също не вярва. Ако мога някога да помогна, потърси ме чрез Пейна. Нека сърцето ти да е твърдо.

Докато четял това, очите на Питър се изпълнили с топли сълзи на благодарност. Аз мисля, че истинското приятелство винаги ни кара да изпитваме такава сладка благодарност, защото светът почти всякога изглежда като много сурова пустиня и цветята, които растат там, сякаш поникват при толкова неблагоприятни условия.

— Добрият ми Бен! — шепнел той без прекъсване. С преизпълненото си сърце не можел да измисли нищо друго. — Добрият ми Бен! Добрият ми Бен!

За първи път започнал да смята, че планът му — колкото и да бил луд и опасен — можел да има някакъв шанс да успее.

После помислил за бележката. Бен залагал живота си с написването й. Бен бил благородник — почти, — но не с кралска кръв; следователно нямал защита срещу секирата на палача. Ако Безън или някой от неговите чакали намерел тази бележка, те щели да се досетят, че някое от двете момчета, донесли кукленската къщичка, трябва да я е написало. Недодяланото имало вид на момче, което не било способно да прочете дори едрите букви на детска книжка, какво оставало да напише подобни дребосъци. Затова щели да се разтърсят за другото момче, а оттам до дръвника на палача пътят щял да бъде много кратък за добрия му Бен.

Питър се сещал само за един сигурен начин да се отърве от бележката и той не се поколебал; смачкал мъничкото листче между палеца и показалеца на дясната си ръка и го изял.

Сигурен съм, че вече сте се досетили какъв бил планът за бягство на Питър, защото вие знаете много повече от Пейна, когато прочел исканията на принца. Но във всеки случай дойде време да ви го кажа направо. Той възнамерявал да използва ленени нишки, за да си направи въже. Нишките щял да вземе, разбира се, от краищата на салфетките. После смятал да спусне това въже до земята и така да избяга. Някои от вас може здравата да се разсмеят на тази идея. Нишки от салфетки за бягство от стометрова кула? бихте могли да възразите. Или ти си луд, Разказвачо или Питър!

Нищо подобно. Питър знаел колко е висока Иглата и вярвал, че никога няма да го обземе алчност за това по колко нишки да измъква от всяка салфетка. Ако разнищвал прекалено много, някой можело да полюбопитства. Не било задължително това да е точно главният надзирател; перачката, която се грижела за салфетките, можело да забележи, че от всяка липсва по малко. После да го спомене пред приятелка… която да го каже на друга приятелка… и мълвата да тръгне… а Питър не се безпокоял толкова, че ще научи Безън. Безън бил, както личало по всичко, доста глупав човек. Но Флаг не бил. Флаг отровил баща му… и Флаг държал ушите си наострени. Жалко, че Питър никога не се запитал откъде идва тази лека миризма на плесен от салфетките, нито задал въпроса дали човекът, нает да маха кралските коронки е освободен, след като е подготвил известно количество, или продължава да е на работа — но, естествено, умът му бил зает с други неща. Той не можел да не забележи, че те били много стари и това определено било хубаво, защото