извадил, бил ужасно стар и измачкан, но написаното се виждало ясно и подписът не можел да бъде сбъркан. Името било Ливън Валера, покритият с позорна слава Черен херцог на Южното баронство. Валера, който някой ден щял да стане крал, но вместо това прекарал последните двайсет и пет години от живота си в стаите на върха на Иглата, заради убийството на жена си. Нищо чудно, че портретите от медальона изглеждали познати! Мъжът бил Валера; а жената — убитата му съпруга, Елинор, за чиято хубост още се пеели балади.

Мастилото, използвано от Валера, имало странен ръждивочерен цвят и още първите редове от писмото смразили сърцето на Питър. Бележката като цяло смразила сърцето му и то не само защото приликите в положението на Валера и неговото собствено били твърде големи, за да са съвпадение.

Сега вероятно разбирате истинската причина за смръзяването на Питър, а може би още не. Вероятно ще я разберете по-добре, ако ви припомня, че макар да изглеждал като запазен и енергичен мъж на средна възраст, всъщност Флаг бил много стар.

Питър бил чел за предполагаемото престъпление на Ливън Валера, да. Но книгите, в които чел за него, били исторически. За древна история. Това измачкано, пожълтяло парче пергамент първо говорело за кралския магьосник, а после наричало Флаг по име. Говорело ли? Викало, крещяло… с кръв.

Но предполагаемото престъпление на Валера било извършено по времето на Алън II…

…а Алън II властвал над Делейн преди четиристотин и петдесет години.

— Господи, о, боже господи! — прошепнал Питър. Той с олюляване се добрал до леглото си и тежко седнал, точно преди краката му да се подкосят и да го оставят на пода. — Той е вършил всичко това и преди! Правил го е и преди, и то по съвсем същия начин, само че преди повече от четири столетия!

Лицето на Питър станало мъртвешки бяло; косата му настръхнала. За първи път той осъзнал, че Флаг, кралският магьосник, е всъщност Флаг Чудовището, сега отново на свобода в Делейн, в служба на нов крал — в служба на неговия собствен малък, притеснен, лесно поддаващ се на влияние брат.

Питър първоначално си поиграл с лекомислената идея да обещае на Безън нов подкуп, за да отнесе медальона и измачканото парче пергамент на Андерс Пейна. В първия изблик на вълнение му се сторило, че тази бележка ще насочи обвиняващ пръст към Флаг и ще освободи него, Питър. Кратко замисляне го убедило, че докато това може да се случи в някоя книга, в истинския живот няма да стане така. Пейна ще се изсмее и ще го нарече фалшификатор. А ако го приеме сериозно? Това може да означава край и за двама им — и за Върховния съдия, и за принца-затворник. Слухът на Питър бил остър и той внимателно следял клюките от медовинарниците, докато те минавали напред-назад между Безън и низшите стражи. Чул за увеличението на селскостопанските данъци, както и горчивата шега Томас Носителя на светлина да бъде прекръстен в Томас Носителя на данъци. Чул дори, че неколцина дръзки шегобийци наричали брат му Вечно къркания смотан Том. Секирата на палача се размахвала с ритмичността на часовниково махало, откакто Том седнал на делейнския трон, само че този часовник отмервал измяна-бунт, измяна-бунт, измяна-бунт с постоянство, което щяло да изглежда монотонно, ако не звучало така плашещо.

Пред Питър вече започвала да прозира истинската цел на Флаг: да доведе законната монархия на Делейн до пълен крах. Ако покажел медальона и бележката, означавало или да получи само присмех, или да накара Пейна да предприеме някакви действия. Което несъмнено щяло да докара и на двама им смърт.

Накрая Питър прибрал обратно на мястото им медальона и пергамента. А при тях пъхнал и малкото еднометрово въже, чието изплитане му отнело един месец. Като цяло не се чувствал много огорчен от тазвечершните си открития — въжето издържало, а намирането на медальона и пергамента след повече от четиристотин години, доказвало поне едно — скривалището едва ли щяло да бъде открито.

И все пак имал широко поле за размисъл и тази нощ до късно лежал буден.

Когато заспал, сторило му се, че чува сухия, студен глас на Ливън Валера да шепне в ухото му: Отмъсти! Отмъсти! Отмъсти!

Време, да, време… Питър прекарал страшно дълго време на върха на Иглата. Брадата му пораснала дълга, като се изключи мястото, където онзи бял белег прорязвал бузата му като светкавица. Той видял от прозореца си много промени, докато тя растяла. И за още повече ужасни промени чул. Секирата на палача не забавила темпото си, а дори го усилила: измяна-бунт, измяна-бунт пеела тя и понякога хвръквали по десетина глави една след друга в един-единствен ден.

По време на третата година затворничество — годината, в която за първи път Питър достигнал до трийсет вдигания на мускули без почивка на централната греда в спалнята си, — Пейна с отвращение се отказал от поста си Върховен съдия. Това било главна тема в разговорите по медовинарниците в продължение на седмица, а в разговорите на питъровите пазачи дори по-дълго. Надзирателите смятали, че Флаг ще се погрижи Пейна да бъде хвърлен в затвора още преди топлината от задника на стареца да е напуснала съдийската скамейка и, че скоро след това гражданите на Делейн щели да разберат веднъж завинаги, дали във вените на Върховния съдия тече кръв или ледена вода. Но когато Пейна останал на свобода, приказките заглъхнали. Питър се радвал, че Пейна не бил арестуван. Той не изпитвал към него никаква злонамереност, въпреки готовността на Пейна да повярва, че е убил баща си. Пък и Питър знаел, че нагласените доказателства били дело на Флаг.

Също през третата година на Питър в Иглата, добрият стар татко на Денис, Брандън, умрял. Смъртта му била обикновена, но достойна. Той свършил работата си за деня, въпреки ужасната болка в гърдите, и бавно се прибрал у дома. Седнал в малката им всекидневна, с надежда болката да премине. Но тя станала още по-силна. Брандън повикал жена си и сина си при себе си, целунал ги и попитал дали може да получи