докосваш. Смятам, че е възможно веществото в пакетчето да е предизвикало смъртта на крал Роланд.

Флаг си придал разтревожен вид. Да си кажем правичката, той се чувствал много добре. Когато играел някаква роля, винаги се чувствал така. Флаг обичал да играе.

Той вдигнал пакетчето с щипците. Надникнал в него. Погледът му станал по-напрегнат.

— Трябва ми парче обсидиан — рекъл Флаг. — Веднага.

— Имам едно в бюрото си — глухо се обадил Питър и го извадил. То не било така голямо, като онова, което Флаг първо използвал, а после изхвърлил, но било дебело. Той го подал на единия от Вътрешните бранители, който го връчил на Флаг. Магьосникът го поднесъл към светлината и леко се намръщил… но вътре в сърцето му едно човече развълнувано подскачало нагоре-надолу и правело цигански колела и салтоморталета. Обсидианът бил много подобен на неговия, но едната му страна била счупена и назъбена. О, боговете му се усмихвали! Наистина, наистина, така си било!

— Изпуснах го преди една, две години — пояснил Питър, като забелязал интереса на Флаг. Той не съзнавал — както и Пейна, поне за момента, — че добавя нов ред тухли към стената, която се издигала около него. — Половината, която държиш, падна върху килима ми и той омекоти удара. Другата част попадна върху камъните и се разби на десетки парченца. Обсидианът е твърд, но много чуплив.

— Така ли, господарю? — попитал мрачно Флаг. — Никога не съм виждал такъв камък, макар — разбира се — да съм чувал за него.

Той поставил обсидиана върху бюрото на Питър, обърнал над него пакетчето и изсипал трите песъчинки. След миг от обсидиана се заиздигали мънички струйки дим. Всички присъстващи можели да видят как всяка песъчинка бавно потъвала в дупчицата, която сама си пробивала в най-твърдия известен на света камък. Бранителите неспокойно замърморили при тази гледка.

— Тихо! — изревал Пейна, като се извърнал към тях. Бранителите се дръпнали, с удължени и побелели от ужас лица. Това все повече и повече им заприличвало на магьосничество.

— Мисля, че знам какво представляват тези песъчинки и как да проверя предположението си — казал Флаг, изговаряйки рязко думите. — Но ако съм прав, проверката трябва да се направи, колкото е възможно по-бързо.

— Защо? — настоял Пейна.

— Смятам, че зрънцата са от Драконов пясък — обяснил Флаг. — Някога имах съвсем малко количество, но — уви! — то изчезна преди да съм успял да го изуча задълбочено. Може да е било и откраднато.

На Флаг не му убягнал начинът, по който проблеснали очите на Пейна при хвърления към Питър поглед.

— Оттогава често изпитвах безпокойство по този повод — продължил той, — защото се смята, че това е едно от най-смъртоносните вещества на земята. Аз нямах възможност да проверя свойствата му и затова се съмнявах, но сега виждам много от нещата, за които бях чувал, вече доказани тук.

Флаг посочил към обсидиана. Дупчиците, в които се намирали трите зрънца зелен пясък били станали почти два-три сантиметра дълбоки и от всяка се издигал пушек като от малка кладичка. Флаг преценил, че всяка песъчинка трябва да е прояла около половината дебелина на камъка.

— Тези три зрънца пясък бързо си проправят път през парче от най-твърдата скала, която познаваме — рекъл той. — Драконовият пясък е известен като толкова разяждащ, че може да проникне във всяко твърдо вещество… абсолютно всяко. И произвежда страхотна топлина. Ти! Бранител!

Флаг посочил към един от Вътрешните бранители. Той пристъпил напред без да гори от щастие, задето е бил избран.

— Докосни камъка отстрани — наредил Флаг и, щом човекът нерешително протегнал напред ръка, за да пипне преспапието, остро добавил: — Само отстрани! Не си доближавай пръстите до тези дупки!

Бранителят докоснал преспапието и с изохкване си дръпнал ръката. Той пъхнал пръсти в устата си, но не преди Пейна да види надигащите се там мехури.

— Чувал съм, че обсидианът провежда много бавно топлината — казал Флаг, — но това парче е горещо като плочата на печка… само от три зрънца пясък, които биха се събрали върху нокътя на кутре и пак отвсякъде ще остане място! Докоснете бюрото на принца, милорд Върховен съдия!

Пейна го направил. Той останал стреснат и удивен от топлината под ръката му. Скоро тежкото дърво щяло да започне да набъбва и да тлее.

— Затова трябва да действаме бързо — продължил Флаг. — Скоро самото бюро ще се подпали. Ако вдишаме парите — винаги приемам, че онова, което са ми разказвали, е вярно — до няколко дни всички ще умрем. Но, за да бъдем сигурни, още една проверка…

При тези думи Вътрешните бранители добили съвсем неспокоен вид.

— Добре — рекъл Пейна. — Каква е тази проверка? Побързай, човече!

Сега ненавиждал Флаг повече от всякога и, ако някога бил чувствал, че той не бива да бъде подценяван, в този момент усещал това два пъти по-силно. Преди пет минути Пейна бил готов да го зачеркне като Дворцов никой. Сега изглежда и техният живот, и делото на Пейна срещу Питър, зависели от него.

— Предлагам да напълним една кофа с вода — заговорил много припряно Флаг. Тъмните му очи горели.

Вътрешните бранители и Пейна се били втренчили в онези малки, черни дупчици в обсидиана и в мъничките струйки дим със зловещата прехласнатост на птици, хипнотизирани от гнездо виещи се питони. Колко ли дълбоко вече били потънали в обсидиана? Колко близо били до дървото? Невъзможно било да се каже. Дори Питър гледал натам, макар че уморената смесица от мъка и смущение не напускала лицето му.

— Вода от помпата на принца! — извикал Флаг на единия от бранителите. — Искаме я в кофа, дълбоко гърне или купа. Веднага! Веднага!

Бранителят погледнал към Пейна.

— Отивай — наредил Пейна, като се опитал да прикрие страха си… но той бил уплашен и Флаг го знаел.

Бранителят отишъл. След мигове го чули как изпомпва вода в кофа, която бил намерил в шкафа на иконома. Флаг заговорил отново.

— Предлагам да си топна пръста в тази кофа и да пусна в една от дупчиците капка вода — обяснил той. — След което внимателно ще наблюдаваме, милорд Върховен съдия. Трябва да видим дали попадналата в дупката вода за миг ще стане зелена. Това е сигурен признак.

— А после? — попитал напрегнато Пейна. Вътрешният бранител се върнал. Флаг взел кофата и я поставил върху бюрото.

— После много внимателно ще пусна капчици и в другите две дупки — отвърналФлаг. Той говорел спокойно, но бледите му обикновено страни били зачервени. — Казват, че водата не спира Драконовия пясък, но го задържа.

Флаг представял нещата доста по-зловещи, отколкото били всъщност, но искал да им вдъхне страх.

— Защо просто не го полеем? — изтърсил единият от бранителите.

Пейна наградил тази проява с ужасно гневен поглед, но Флаг отговорил на въпроса спокойно, докато топял дългия си пръст в кофата.

— Нали не искаш да отмия тези три зрънца пясък от дупчиците, които са направили в скалата и те да попаднат някъде по бюрото на момчето? — попитал той, почти приветливо. — После можем да те оставим тук да гасиш огъня, когато водата се изпари, многознайко.

Бранителят не се обадил повече. Флаг извадил от кофата капещия си пръст.

— Водата вече е топла — обърнал се той към Пейна. — Само от стоенето върху бюрото.

Магьосникът внимателно си придвижил пръста, от който висяла една-единствена капка вода, над едната от дупките.

— Наблюдавайте внимателно! — извикал остро Флаг и на Питър в този момент му прозвучал като някакъв евтин амбулантен търговец, който се кани да представи чудовищно измамнически номер. Но Пейна се надвесил по-близо. Вътрешните бранители проточили вратове. Тази единствена капка вода, увиснала от пръста на Флаг, обхванала в себе си за миг цялата стая на Питър в съвършено изрязана миниатюра. Тя провиснала… удължила се… и паднала в дупката.

Чуло се едно усилващо се ссс като звук от мазнина, капната върху нагорещен