запътвал към кухнята и си изяждал закуската. В шест без петнайсет излизал от дома си в западния край на крепостната кула и влизал в замъка, както си му бил реда, през По-малката западна врата.
Точно в шест часа стигал до покоите на Питър, вмъквал се тихо вътре и се заемал с ранните си домакински задължения — да стъкне огъня, да приготви пет, шест кифлички за закуска, да стопли вода за чай. После бързо обхождал трите стаи и ги подреждал. Обикновено задачата му била лесна, защото Питър не бил разхвърляно момче. Накрая се връщал в кабинета и сервирал закуската, тъй като кабинетът бил мястото, където Питър обичал да изяжда сервираните в неговите помещения яденета — обикновено на бюрото до източните прозорци, — с отворена пред себе си историческа книга.
Денис не обичал да става рано, но страшно много харесвал и работата си, и Питър, който винаги проявявал към него търпение, дори когато направел грешка. Единственият случай, в който повишил тон на Денис бил, когато Денис му сервирал лек обяд, а пропуснал да сложи на подноса салфетка.
— Ужасно съжалявам, ваше височество — извинил се при този случай Денис. — Просто не помислих…
— Е, следващият път
Щом привършел с домакинските задължения, Денис се оттеглял на заден план и работата поемал баща му. Брандън бил съвършеният иконом, от главата до петите — със спретнато завързана широка вратовръзка, със стегнато опъната назад коса, завита на кокче в основата на врата му, сакото и панталонът му винаги без петънце, обувките му лъснати до огледален блясък (огледален блясък, за който отговарял Денис). Но вечер, със свалени обувки, закачена в гардероба ливрея, разхлабена вратовръзка и чаша бъндъл джин в ръка, той изглеждал на Денис много по-естествен.
— Ще ти река нещо, дето винаги да го помниш, Дени — казвал той на сина си при много от случаите, когато седял в това удобно положение. — На тоя свят може и да има десетина работи, дето са трайни, но със сигурност не повече, а може да са и по-малко. Страстната любов към жена не е трайна и въздухът на бегача не е траен, както и на самохвалкото. Не са трайни нито времето за жътва през лятото, нито радостта от пролетното затопляне. Но има две неща, които са трайни — кралската власт и обслужването й. Ако се лепнеш за твоя младеж, докато се превърне в старец и се грижиш за него както трябва, и той ще се грижи както трябва за теб. Ти му служи и той ще ти служи, ако схващаш накъде бия. Сега ми налей още една чаша и, ако искаш, си капни и на тебе, но не повече от капчица, че иначе майка ти живи ще ни одере и двамата.
Несъмнено на някои синове тази проповед скоро би досадила, но не и на Денис. Той бил един от онези най-редки синове, които макар и вече двайсетгодишни все още смятат бащите си за по-умни от тях.
На сутринта след като Роланд умрял, не се наложило Денис да се насилва да става сънен от леглото в пет часа; той бил събуден от баща си в три, с новината за смъртта на краля.
— Флаг е организирал група за претърсване — съобщил баща му с кръвясали от умора очи — и това е съвсем в реда на нещата. Но скоро моят господар ще поведе групата, гарантирам, и аз отивам да му помагам в залавянето на злодея, извършил престъплението, стига Питър да ме иска.
— И аз идвам! — извикал Денис и посегнал към панталона си.
— Напротив, не идваш — отсякъл баща му с твърда непреклонност, която накарала Денис веднага да се откаже. — Нещата тук ще си вървят точно както винаги, убийство или не — сега старите традиции трябва да се спазват повече от всякога. Моят и твой господар ще бъде коронясан на обяд, което е хубаво, макар че поема короната в лош момент. Но смъртта на крал чрез насилие винаги е лошо нещо, щом не е настъпила на бойното поле. Старите традиции ще устоят, без съмнение, но междувременно може да възникнат трудности. За теб е най-добре, Денис, да продължиш да си вършиш работата, съвсем както винаги.
И Брандън си тръгнал, преди Денис да е успял да възрази.
Когато станало пет часа, Денис предал на майка си какво поръчал баща му и казал, че ще изпълни сутрешните си задължения, макар да знаел, че Питър няма да е там. Майката на Денис с охота се съгласила. Тя умирала за новини. Рекла му да върви, разбира се… а после, не по-късно от осем часа, да се върне при нея и да й разкаже всичко, което е чул.
Така Денис отишъл в покоите на Питър, които били съвсем пусти. Въпреки това той спазил всекидневния си ритуал и го завършил със сервиране на закуска в кабинета на принца. Денис унило огледал чиниите и чашите, конфитюрите и желетата, с мисълта, че никое от тези неща нямало да бъде използвано тази сутрин. И все пак свършването на обичайните му задължения го накарало да се почувства по-добре за първи път, откакто баща му го бил измъкнал от леглото, защото сега разбрал, че за добро или за зло, нещата никога вече няма да бъдат същите. Времената се били променили.
Денис се приготвял да си тръгне, когато чул шум. Звукът бил толкова приглушен, че не успял да прецени точно откъде идва — ясна му била само общата посока. Той поседнал към библиотеката на Питър и сърцето му скочило в гърлото.
Между рехаво подредените книги се процеждали струйки дим.
Денис прекосил със скок стаята и с две ръце започнал изхвърля книгите. Тогава видял, че пушекът се просмуква през някакви цепнатини в гърба на библиотеката Като махнал книгите и звукът станал по-ясен. Издавело го някакво животинче, измъчвано от силна болка.
Денис задраскал с нокти по гърба на библиотеката, а страхът му прераснал в паника. Ако имало нещо, от което по онова време хората в Делейн да се страхували, то било огънят.
Съвсем скоро пръстите му попаднали на тайната пружина. Флаг бил предвидил и това — в края на краищата тайното панелче не било чак толкова тайно — достатъчно, за да задоволи едно момче, но нищо повече. Гърбът на библиотеката леко се плъзнал вдясно и сив облак пушек рязко блъвнал навън. Миризмата, която се разнесла заедно с пушека, била крайно неприятна — смесица от мирис на печено месо, пърлена козина и тлееща хартия.
Без да се замисля, Денис отворил панелчето докрай. Естествено, щом го направил, вътре нахлул свеж въздух. Нещата, които досега само тлеели, показали първите признаци на пламъци.
Това бил критичният момент — единственият пункт, където Флаг трябвало да се задоволи не с онова, което със сигурност щяло да се случи, а с най-добрите си предположения какво
Ако Денис бил замръзнал от ужас при вида на тези разцъфващи пламъци или, ако се бил обърнал да изтича за кана с вода, всичките внимателно нагласени доказателства на Флаг щели да изгорят в зеленикаво обагрени пламъци. Убийството на Роланд никога нямало да бъде приписано на Питър и той щял да бъде коронясан на обяд.
Но преценката на Флаг се оказала вярна. Вместо да замръзне или да се втурне за вода, Денис се пресегнал и угасил пламъците с голи ръце. Това му отнело по-малко от пет секунди и той почти не се опарил. Жалното цвърчене продължавало и първото, което видял, когато разпръснал пушека, било една легнала на страната си мишка. Тя била в смъртна агония. В процеса на работата си Денис бил убивал десетки подобни без ни най-малко чувство за жалост. А сега изпитал съжаление към тази бедна, малка нещастница. Било й се случило нещо ужасно, нещо, което не можел дори да започне да проумява и то продължавало да й се случва. От телцето й струяли фини ленти пушек. Когато го докоснал, си отдръпнал ръката с охване — сякаш се бил допрял до повърхността на малка печица, като онази в кукленската къщичка на Саша.
От една гравирана дървена кутийка с леко открехнато капаче мързеливо се издигал още пушек. Денис лекичко повдигнал капачето. Видял вътре щипците и пакетчето. По пакетчето имало няколко кафеникави петна, които лениво тлеели, но не те били избухнали в пламъци… нито пък се разгорели сега. Пламъците били дошли от писмата на Питър, които естествено изобщо не били омагьосани. А те се били подпалили от ужасяващо горещото телце на мишката. Сега имало само едно бавно тлеещо пакетче и нещо предупредило Денис да не го докосва.
Той бил изплашен. Тук ставали неща, които не разбирал, неща, които не бил сигурен, че
