добре, отколкото се бил чувствал от месеци, от години…

Той се оригнал. Това било дълъг, сух, гърмящ звук. Празничната тълпа в балната зала се умълчала изненадано и се изпълнила с лоши предчувствия, щом кралят повторил. Музикантите в ъгъла престанали да свирят. Когато Роланд се изправил, сред присъстващите преминало спонтанно ахване. Бузите на краля горели. От очите му се стичали димящи сълзи. От устата му излизал още пушек.

В огромната трапезария имало може би около седемдесет души — грубо облечени ездачи (които ние сигурно бихме нарекли рицари), натруфени придворни и техните дами, куртизанки, шутове, музиканти, малка група актьори в единия ъгъл, които щели да изнасят представление по-късно, огромен брой слуги. Но Питър бил този, който изтичал към баща си; Питър бил този, когото всички видели да отива при обречения и Флаг съвсем не останал недоволен от това.

Питър. Те щели да запомнят, че е бил Питър.

Роланд притиснал с една ръка стомаха си, а с другата — гърдите. Изведнъж от устата му бликнал сиво- бял облак пушек. Сякаш кралят се бил научил по някакъв удивителен нов начин да разказва историята за най-голямото си геройство.

Но това не било никакъв номер и се разнесли писъци, щом пушекът заизлизал не само от устата, но и от ноздрите, ушите и ъгълчетата на очите му. Гърлото му било толкова червено, че изглеждало почти пурпурно.

— Дракон! — изкрещял Роланд, докато се стоварвал в ръцете на сина си. — Дракон!

Тази дума се оказала последната в живота му.

Старецът бил издръжлив — невероятно издръжлив. Преди смъртта си той излъчвал толкова много топлина, че никой, дори най-верните му слуги, не можели да се доближат на повече от четири стъпки до леглото му. Няколко пъти те хвърляли с кофи вода върху бедния умиращ крал, когато виждали, че завивките започват да пушат. Всеки път водата мигновено се превръщала в пара, която на облаци изпълвала спалнята и излизала навън във всекидневната, където придворните и ездачите били замръзнали във вцепенено мълчание, а дамите, на групички, хлипали и кършели ръце.

Точно преди полунощ от устата му изригнала струя зелен пламък и той умрял.

Флаг тържествено отишъл до вратата между спалнята и всекидневната и обявил новината. Последвала пълна тишина, която се проточила повече от минута. Тя била нарушена от една-единствена дума, която изникнала някъде сред насъбраната тълпа. Флаг не знаел кой е изрекъл тази единствена дума, а и не по интересувало. Стигало му, че тя била изречена. Всъщност, той дори би наел човек, който да я изрече, ако можел да го направи без опасност за себе си.

— Убийство! — казал този някой.

Последвали всеобщи възклицания.

Флаг предпазливо вдигнал ръка към устата си, за да прикрие една усмивка.

Дворцовият лекар заменил думата с три: Убийство чрез отрова. Не казал Убийство чрез Драконов пясък, защото отровата била непозната в Делейн, ако изключим Флаг.

Кралят умрял малко преди полунощ, но до разсъмване новината се разпространила из града и се понесла към отдалечените краища на Източното, Западното, Южното и Северното баронство: Убийство, кралеубийство, Роланд Добрия убит с отрова.

Далеч преди това Флаг бил организирал търсене из замъка, от най-високата точка (Източната кула) до най-ниската (тъмниците на Инквизицията с техните изби, окови и извиващи обувки). Всяка улика, свързана с това ужасно убийство, казал той, трябва да бъде издирена и веднага докладвана.

Търсачите се разпръснали из целия замък. Той бил преобърнат от шестстотин мрачни и нетърпеливи мъже. Само два малки участъка от замъка били оставени на мира — покоите на двамата принца, Питър и Томас.

Томас почти не съзнавал какво става; треската му се била влошила до състояние, което дълбоко разтревожило дворцовия лекар. Когато първите лъчи на зората си проправили път през прозорците на Томас, той лежал в делириум. В просъницата си виждал двете вдигнати високо чаши вино и чувал баща си да повтаря до безкрайност: Подправки ли беше сложил? Имаше вкус на греяно.

Издирването било започнато от Флаг, но до два часа сутринта Питър възстановил достатъчна част от самообладанието си, за да поеме ръководството. Флаг му позволил. Тези няколко следващи часа щели да бъдат ужасно важни, в тях всичко можело да бъде спечелено или загубено и Флаг го знаел. Кралят бил мъртъв; в момента кралството било без глава. Но не за дълго; още същия ден Питър щял да бъде коронясан в основата на Иглата, освен ако престъплението му се припишело бързо и убедително. Флаг знаел, че при други обстоятелства Питър щял да бъде заподозрян веднага. Хората винаги подозират онези, които придобиват нещо, а Питър печелел твърде много от смъртта на баща си. Отровата била ужасно нещо, но тя можела да му спечели цяло кралство.

А в този случай хората говорели повече за загубата на момчето, отколкото за печалбата му. Естествено, Томас също бил загубил баща си, можело да добавят след известна пауза — почти като засрамени от моментния пропуск. Но Томас бил намусено, мрачно, непохватно момче, което често се карало с баща си. От друга страна привързаността и уважението на Питър към Роланд били известни нашир и надлъж. И защо, биха попитали хората — ако чудовищната идея изобщо бъдела повдигната, което не ставало засега, — защо да убива Питър баща си заради короната, когато със сигурност щял да я наследи след година, три или пет?

Ако обаче се намерело доказателство за престъплението на някое тайно място, което знаел само Питър — място в самите лични покои на принца, — работите бързо щели да се обърнат. Под маската на привързаност и уважение хората ще започнат да виждат лице на убиец. Те ще изтъкват, че за младите една година може да изглежда като три, три като девет, пет като двайсет и пет. После ще си спомнят, че през последните няколко дни от живота си кралят изглеждал сякаш излиза от дълъг мрачен период… и като че ли отново ставал жизнен и енергичен. Може би, ще кажат те, Питър е повярвал, че баща му започва едно дълго и бликащо от здраве циганско лято, паникьосал се е и е извършил нещо колкото глупаво, толкова и чудовищно. Флаг знаел и друго; той знаел, че хората изпитват дълбоко и инстинктивно недоверие към всички крале и принцове, тъй като те са онези, които могат да разпоредят смъртта им с едно-единствено кимване и го за престъпление, незначително като изпускане на носна кърпа в тяхно присъствие. Великите крале ги обичат, по-дребните ги понасят; но бъдещите представляват плашеща неизвестна величина. Народът можел и да стигне дотам да обича Питър, ако му се дадяла тази възможност, но Флаг знаел, че и бързо ще го осъди, ако му се покажат достатъчно доказателства за вина.

Флаг смятал, че такива доказателства скоро ще изскочат.

Нищо повече от една мишка. Малка… но достатъчно голяма, за да разклати по свой начин едно кралство до основи.

В Делейн имало само три етапа на развитие: детство, полузрялост и зрялост. Тези „полугодини“ продължавали от четиринайсет до осемнайсет.

Когато Питър навлязъл в полузрялостта, гълчащите бавачки били сменени от Брандън, неговият иконом, и Денис, синът на Брандън. Брандън щял да бъде иконом на Питър още дълги години, но вероятно не завинаги. Питър бил много млад, а Брандън наближавал петдесетте. Когато Брандън нямало вече да е способен да си върши работата, мястото му щял да заеме Денис. Семейството на Брандън прислужвало на техни величества почти от осемстотин години и с основание се гордеело с този факт. Всяка сутрин Денис ставал в пет часа, обличал се, изваждал костюма на баща си и му лъскал обувките. После сънено се