часовник, а после най-спокойно се навел над книгата си.

Роланд останал доволен и трогнат, че Флаг му носи чаша вино тази вечер преди лягане. Той го изпил на две големи глътки и заявил, че много го е стоплило.

Като се подсмихвал в качулката си, Флаг отвърнал:

— И аз мислех, че ще ви стопли, ваше величество.

Дали било съдба или просто късмет, че Томас видял Флаг при баща си тази вечер, е още един въпрос, на който ще трябва да си отговорите сами. Аз знам единствено, че той наистина ги видял, което до голяма степен се дължало на неуморното старание на Флаг през последните години да направи от това самотно и нещастно момче свой доверен приятел.

След миг ще ви обясня — но първо трябва да поправя грешното мнение, което сигурно имате за магията.

В разказите за магьосничества се срещат три вида магии, за които се говори почти с пренебрежение, сякаш всеки второкласен маг може да ги направи. Това са превръщането на оловото в злато, промяната на формата и ставането невидим. Първото нещо, което трябва да знаете е, че истинската магия никога не е лесна и ако мислите, че е, само се опитайте да накарате вашата най-нелюбима леля да изчезне следващия път, когато дойде у вас на гости за седмица, две. Истинската магия е трудна и макар че лоша магия се прави по-лесно от добра, дори лошата магия е доста трудна.

Превръщането на оловото в злато може да се осъществи, научи ли веднъж човек имената, които да призове и успее ли да намери кой да му покаже как точно се прави номера с разцепването на кюлчетата олово. Промяната на формата и невидимостта обаче са невъзможни… или поне са толкова близо до невъзможното, че можете да използвате думата със същия успех.

От време на време Флаг — който бил голям подслушвач — чувал разни глупаци да разправят приказки за млади принцове, спасили се от ноктите на зли джинове с казването на проста магическа дума, след която изчезвали от погледа или за красиви млади принцеси (в приказките те винаги са красиви, макар Флаг от личен опит да знаел, че повечето принцеси са отвратително разглезени и — като краен продукт на дълги, постоянно смесвани фамилни линии — грозни като смъртта и на всичкото отгоре, глупави), които правят номера на огромни великани, превръщат ги в мухи и бързо ги смачкват. Според приказките принцесите ги бива и в смачкването на мухи, макар че повечето принцеси, които Флаг бил виждал, не умеели да смачкат дори муха, умираща върху студен перваз на прозорец през декември. В приказките всичко изглежда лесно; в приказките хората непрекъснато си променят формата или се превръщат в ходещи прозоречни стъкла.

В действителността Флаг не бил виждал да се прави никой от тези трикове. Той познавал някога един велик андуански магьосник, който си въобразявал, че е овладял номера с промяната на формата, но след шест месеца медитация и почти цяла седмица заклинания в поредица от водещи до агония пози на тялото, щом изрекъл последното страховито заклинание, успял само да направи носа си почти три метра дълъг и да се побърка. А и от носа му стърчали нокти, спомнил си с мрачна усмивчица Флаг. Велик магьосник или не, той си бил глупак.

По същия начин било невъзможно и да станеш невидим, поне доколкото му било известно на самия Флаг. И все пак, човек можел да стане… мъгляв.

Да, мъгляв — това действително била най-точната дума, макар че понякога му идвали наум и други: призрачен, прозрачен, незабележим. Невидимостта била непостижима, но ако първо се изяде един пицъл, а после се изрецитират няколко заклинания, било възможно да се стане мъгляв. Когато човек е мъгляв и някой слуга се приближава по коридора, трябва само да се дръпне встрани, да остане неподвижен и да пусне слугата да мине. В повечето случаи погледът на слугата се забива в собствените му крака или внезапно открива нещо интересно за гледане на тавана. Ако човек минава през някоя зала, разговорите секват и за миг хората добиват нещастен вид, сякаш всички едновременно са получили колики. Факлите и свещите по стените започват да пушат и понякога дори изгасват. Необходимо е човек действително да се крие, докато е мъгляв, само ако види някой, когото познава добре — защото независимо дали е мъгляв или не, такива хора почти винаги го забелязват. Мъглявостта е полезна, но тя не е невидимост.

През нощта, в която Флаг отнесъл на Роланд отровното вино, той първо се направил мъгляв. Не очаквал да срещне човек, когото познава. Било вече след девет, кралят бил стар и болнав, дните минавали бързо и хората в замъка си лягали рано. Когато Томас стане крал, помислил си Флаг, докато пъргаво носел виното през коридорите, всяка вечер ще прави увеселения. Той вече има вкуса на баща си към пиенето, макар да предпочита виното пред бирата и медовината. Лесно ще го свикна и на някои по-силни питиета… В края на краищата, нали съм му приятел? Да, когато Питър е на сигурно място в Иглата и Томас е крал, всяка вечер ще има големи увеселения… докато хората от малките улички и баронства се разгневят достатъчно, за да вдигнат кърваво въстание. Тогава ще има едно последно увеселение, най-голямото от всички… но не смятам, че Томас ще го хареса. Както и виното, което тази вечер нося на баща му, това увеселение ще бъде изключително горещо.

Флаг не очаквал да види човек, когото познава и излязъл прав. Край него минали само неколцина слуги и те почти отсъстващо се отдръпвали от мястото, където стоял той, като хора усетили студено течение.

Но някой видял Флаг. Видял го Томас, през очите на Деветака — драконът, убит преди много години от неговия баща. Томас могъл да го направи, защото самият Флаг го бил научил на този номер.

Начинът, по който баща му реагирал, когато му подарил лодката, дълбоко наранил Томас и след този случай той развил склонност да се държи настрана от баща си. Но въпреки всичко Томас обичал Роланд и страшно му се искало да го направи щастлив по начина, по който го правел Питър. А още по-силно копнеел да накара баща си да го обича по начина, по който обичал Питър. Всъщност Томас щял да бъде щастлив, дори ако баща им го обичал наполовината.

Проблемът бил, че на Питър първи му хрумвали всички добри идеи. Понякога той се опитвал да ги сподели с Томас, но на него или идеите му звучали глупаво (докато не се окажело, че вършат работа), или се страхувал, че няма да успее да изпълни своята част от подготовката, както когато преди три години Питър направил на баща им комплект бендохски войници.

— Аз ще подаря на татко нещо по-хубаво от някаква си купчина глупави стари фигурки — високомерно отвърнал Томас, но всъщност си мислел, че щом не можел да направи на баща си една проста дървена платноходка, то никога не би успял да помогне в изработването на нещо толкова трудно като бендохска войска от двайсет души. Така че Питър издялкал фигурките сам за период от четири месеца — пехотинците, рицарите, стрелците с лък, мускетаря, генерала и монаха, а Роланд, естествено, се влюбил в тях, макар че били малко грубоватички. Той веднага махнал нефритения бендохски комплект, изваян преди четирийсет години от великият Елендър и сложил на негово място направения от Питър. Когато Томас видял това, той се дотътрил до стаята си и си легнал, макар че било средата на следобеда. Чувствал се сякаш някой е бръкнал в гърдите му, отрязал е парченце от сърцето му и го е накарал да го изяде. Сърцето му имало много горчив вкус и той мразел Питър повече от всякога, макар че частица от него все още обичала красивия му по-голям брат и винаги щяла да го обича.

Но въпреки горчивия вкус, той го харесал. Защото било неговото сърце.

А сега стигаме до историята с вечерната чаша вино. Питър отишъл при Томас и му рекъл:

— Мислех си, че би било хубаво всяка вечер да носим на татко по чаша вино, Том. Попитах стюарда и той каза, че не можел просто така да ми даде бутилка, защото трябвало да се отчита на главния