Това, че момчето задавало тези въпроси още на четиринайсет и петнайсет години, само по себе си било лошо. Но това, че получавало сравнително откровени отговори от толкова боязливи и предпазливи хора като кралските историци и съветниците на Роланд, било още по-лошо. То означавало, че в съзнанието на тези хора Питър вече бил почти крал… което очевидно ги радвало. Приемали го добре и му се радвали, защото той щял да бъде интелектуалец като тях. А го приемали добре и защото, за разлика от тях бил смело момче, което много вероятно щяло да стане крал с лъвско сърце, чийто живот да се превърне в легенда. В него те виждали поредното завръщане на Бялото — тази древна, всепобеждаваща и все пак смирена сила, която многократно била спасявала човечеството.

Налага се момчето да бъде махнато от пътя. Налага се.

Флаг си казвал това всяка вечер, когато се оттеглял в мрака на скритите си покои и тази била първата му мисъл, когато се събудел в същия този мрак на следващата сутрин.

Налага се да бъде махнато от пътя, налага се момчето да бъде махнато от пътя.

Но задачата била по-трудна, отколкото изглеждала. Роланд обичал и би умрял за всеки от синовете си, а към Питър проявявал особена слабост. Да удуши на времето момчето в люлката му и да нагласи нещата така, та да помислят, че го е отнесла Бебешката смърт може и да е било възможно, но сега Питър бил здрав младеж.

Всеки инцидент щял да бъде разследван с безкомпромисни ярост и старание, предизвикани от мъката на Роланд и Флаг неведнъж си бил мислил, че накрая по ирония на съдбата можело да стане и следното: да предположим, че Питър действително загине при нещастен случай и той, Флаг, по някакъв начин бъде обвинен за смъртта му? Едно погрешно движение, докато се катери по излъсканите водосточни тръби… леко подхлъзване, докато тича по покрива на конюшнята, играейки на „Смееш ли?“ с приятеля си Стаад… падане от коня. И какъв щял да бъде резултатът? Нямало ли обезумелият от мъка Роланд, с обърканото си съзнание, да види преднамерено убийство там, където наистина имало само инцидент? И нямало ли погледът му веднага да се обърне към Флаг? Разбира се. Щял да заподозре Флаг преди всеки друг. Майката на Роланд не му вярвала и магьосникът знаел, че дълбоко в себе си не му вярва и Роланд. Той успявал да държи това недоверие под контрол със смесица от страх и обаяние, но знаел, че има ли някога Роланд причини да смята, че Флаг е причинил или дори само е взел участие в смъртта на сина му…

Всъщност той си представял ситуации, при които можело да потрябва да се намеси дори в полза на Питър, за да предпази момчето от някоя опасност. А това било ужасно. Просто ужасно!

Налага се да бъде махнато от пътя. Налага се да бъде махнато от пътя! Налага се!

С минаването на дните, седмиците и месеците барабанните удари на тази мисъл в главата на Флаг биели все по-настойчиво. С всеки ден Роланд ставал все по-стар и по-слаб; с всеки ден Питър ставал все по-голям и по-мъдър, следователно и по-опасен противник. Какво можело да се направи?

Мислите на Флаг непрекъснато се въртели около този проблем. Той станал мрачен и раздразнителен. Слугите, особено икономът на Питър, Брандън и неговият син, Денис, го заобикаляли отдалече и с шепот говорели помежду си за ужасните миризми, които понякога късно нощем се разнасяли от неговата лаборатория. Особено Денис, който един ден щял да заеме мястото на своя добър стар татко като иконом на Питър, се ужасявал от Флаг и веднъж попитал баща си, дали може да каже на Питър някоя дума за магьосника.

— Само да го предупредя, нищо повече — пояснил Денис.

— Нито дума — отсякъл Брандън и се втренчил строго в Денис, който сам бил момче. — Нито дума няма да казваш. Този човек е опасен.

— Тогава нямам ли още по-сериозно основание… — плахо започнал Денис.

— Някой глупак може и да сбърка тракането на Хапещата змия със звука от камъчета в куха кратуна и да протегне ръка към нея — казал Брандън — но нашият принц съвсем не е глупав, Денис. Сега ми донеси още една чаша бъндъл джин и не говори повече по този въпрос.

Така че Денис не повдигнал въпроса пред Питър, но любовта му към неговия млад господар и страхът му от закачуления кралски съветник още повече нараснали след краткия разговор с баща му. Когато и да видел Флаг да мете някой от коридорите на замъка със своята дълга роба с качулка, той се дръпвал треперещ встрани и си мислел: Хапеща змия! Хапеща змия! Оглеждай се за него, Питър! И се ослушвай за него!

После, една нощ, когато Питър бил на шестнайсет и Флаг започвал да вярва, че наистина може да няма никакъв начин да сложи край на живота на момчето, без да поеме неприемлив риск за себе си, дошъл отговорът. Тази нощ била страшна. Около замъка яростно фучала есенна буря и улиците на Делейн били празни, тъй като хората търсели подслон от потоците леден дъжд и разрушителния вятър.

Роланд бил хванал настинка от влагата. Той все по-лесно настивал напоследък и лекарствата на Флаг, колкото и да били силни, напоследък губели способността си да го оправят. Една от тези настинки — може би дори същата, от която кашлял и подсмърчал в момента — евентуално щяла да се задълбочи в Мокродробна болест и да го убие. Магьосническите лекарства не са като докторските и Флаг знаел, че отварите, които давал на стария крал сега, действали толкова бавно, защото той, Флаг, вече не желаел искрено те да свършат работа. Единствената причина да поддържа Роланд още жив, била страхът му от Питър.

Иска ми се да те видя мъртъв, старче, мислел си Флаг с детински гняв, докато седял пред една стичаща се свещ и слушал воя на вятъра навън, и мърморенето насън на двуглавия си папагал вътре. За няколко карфици — много малко при това — бих те убил лично, заради всички проблеми, които ти, глупавата ти жена и по-големият ти син сте ми създали. Удоволствието да те убия почти би си струвало провалянето на плановете ми. Удоволствието да те убия…

Изведнъж той замръзнал, седнал изправено и се втренчил в мрака на подземните си стаи, където неспокойно се движели сенки. Очите му заблестели в сребърно, а в мозъка му като факла се разгоряла една нова идея.

Свещта лумнала в брилянтно зелено и изгаснала.

— Смърт! — изпищяла в тъмното едната от двете глави на папагала.

— Убийство! — изпискала другата.

И в черния мрак, невидян от никого, Флаг започнал да се смее.

От всички оръжия, използвани някога за кралеубийство, никое не е употребявано така често, както отровата. И никой не познава по-добре отровите от магьосника.

Флаг, един от най-великите магьосници живели на света, знаел всички отрови, известни ни днес — арсеник; стрихнин; кураре, което се просмуква навътре, парализира всички мускули и оставя сърцето последно; никотин; беладона; старо биле; отровни гъби. Той познавал отровите и на стотина вида змии и паяци; чистата дестилация на кланахската лилия, която мирише като мед, но убива жертвите с изтръгващи писъци мъчения; смъртоносния ноктест крак, който расте в най-дълбоките сенки на Мрачното блато. Флаг знаел не просто десетки отрови, ами десетки десетки, всяка по-лоша от предишната. Всички те били спретнато подредени върху рафтове в една вътрешна стая, където никога не влизал слуга. Били поставени в стъкленици, фиали, малки пликчета. Всеки смъртоносен образец бил прилежно надписан. Това бил параклисът на Флаг с писъци в очакване — предверието на агонията, фоайето на треските, съблекалнята на смъртта. Флаг често ходел там, когато се чувствал потиснат и искал да се разведри. В това пазарище на дявола чакали всички онези неща, от които хората — толкова слаби и направени от плът — се боят: туптящи главоболия, докарващи до писъци стомашни конвулсии, взривове от диария и повръщане, свиване на кръвоносни съдове, парализа на сърцето, изхвръкване на очите от орбитите, отоци, почерняване на езика, лудост.

Но най-лошата от всички отрови Флаг държал отделно дори от тях. В неговия кабинет имало едно бюро. Всяко чекмедже на това бюро било заключено… а едно от тях било тройно заключено. В него имало тикова кутийка, резбована отвсякъде с магически символи — руни и подобни. Ключалката на тази кутийка била