В ПЪРВАТА СУТРИН от обучението си Стрейндж бе поканен на ранна закуска на „Хановер Скуеър“. След като двамата магьосници седнаха на масата да закусват, мистър Норел каза:

— Позволих си волността да съставя учебен план за вас за следващите три или четири години.

При споменаването на трите или четирите години Стрейндж погледна събеседника си леко озадачен, но не каза нищо.

— Три-четири години са толкова кратък период — продължи мистър Норел с въздишка, — че колкото и да се старая, не мисля, че ще постигнем много.

Той подаде на Стрейндж дузина листа хартия. На всеки лист имаше по три колонки, изписани със ситния четлив почерк на мистър Норел. В тях подробно се изброяваха различните видове магия49.

Стрейндж ги прегледа и каза, че има да учи повече, отколкото е очаквал.

— Ах, завиждам ви, сър — каза мистър Норел. — Честна дума. Практикуването на магия е изпълнено със смут и разочарования, но изучаването й е трайно удоволствие! Всички велики магьосници на Англия ще ви бъдат другари и съветници. Упоритият труд се възнаграждава с натрупване на знания и най-хубавото е, че в продължение на месеци няма да ви се налага да контактувате с други хора, ако не го желаете!

За секунди мистър Норел като че ли потъна в съзерцание на това блажено състояние, после се опомни и предложи да не отлагат повече насладата от обучението на мистър Стрейндж, а тутакси да отидат в библиотеката, за да започнат.

Библиотеката на мистър Норел се намираше на първия етаж. Това бе очарователна стая, съобразена с вкусовете на стопанина си, който често идваше тук да се усамоти и да отдъхне. Мистър Дролайт го беше убедил да възприеме модата на малките огледала, поставени под причудливи ъгли на необичайни места. В резултат на това човек непрекъснато се натъкваше или на ослепителен лъч сребриста светлина, или на неочаквано отражение на някой минувач от улицата там, където най-малко го очакваше. Стените бяха облепени със светлозелени тапети с рисунки на зелени дъбови листа и възлести дъбови клони, а на тавана имаше малък купол, изписан така, че да прилича на свод от листа в пролетна гора. Всички книги бяха с еднакви подвързии от светла телешка кожа, а заглавията им бяха отпечатани със спретнати сребърни букви на гръбчето. Сред цялата тази изисканост и хармония някак стряскащо изпъкваха множеството пролуки между книгите и множеството рафтове, които бяха съвсем празни.

Стрейндж и Норел се настаниха в кресла от двете страни на камината.

— Ако ми позволите, сър — започна Стрейндж, — бих искал, преди да започнем, да ви задам няколко въпроса. Признавам, че това, което чух онзи ден относно духовете феи силно ме порази, та се чудя дали не бих могъл да ви убедя да поговорим по въпроса. На какви опасности се излага магьосникът, когато наема феи да му служат? И какво е мнението ви за ползата от тях?

— Ползата от тях е силно преувеличена, а опасността — силно подценявана — каза мистър Норел.

— О! Споделяте ли мнението, че феите са, както смятат някои хора, демони? — попита Стрейндж.

— Тъкмо обратното. Напълно сигурен съм, че общото мнение за тях е правилно. Познавате ли трудовете на Частън на тази тема? Не бих се изненадал, ако се окаже, че Частън е много близо до истината за тях50. Не, не, моите възражения срещу феите са от съвсем друго естество. Мистър Стрейндж, кажете ми, според вас защо английската магия до такава степен зависи — или поне така изглежда — от помощта на феите?

Стрейндж се позамисли.

— Предполагам, защото цялата английска магия тръгва от Краля Гарван, който е бил отгледан в двора на феи и е научил магията си там.

— Съгласен съм, че Кралят Гарван е изцяло отговорен за това — каза мистър Норел, — но, струва ми се, не по начина, по който си мислите. Не забравяйте, мистър Стрейндж, че през цялото време на управлението си в Северна Англия той управлява и феино кралство. Не забравяйте, че никой крал не е управлявал два толкова различни народа. Не забравяйте, че той е също толкова могъщ като крал, колкото и като магьосник — факт, който почти всички историци са склонни да пренебрегват. Мисля, че Кралят Гарван несъмнено е бил загрижен за обединяването на двата си народа — задача, която е изпълнил, мистър Стрейндж, като преднамерено е преувеличил ролята на феите в правенето на магии. Така поданиците му човеци започват да ценят повече феите, поданиците му феи си намират полезно занимание и двата народа се сближават.

— Да — каза замислен Стрейндж. — Разбирам.

— Струва ми се — продължи мистър Норел, — че дори най-великите магьосници Ауреати не оценяват правилно необходимостта от феите за човешката магия. Вижте Пейл! Той смята слугите си феи за толкова важни за занаята си, че нарича трите или четирите феи, които живеят в дома му, най-голямото богатство! Но личният ми опит ясно показва, че почти всички почтени видове магия са напълно осъществими без ничия помощ! Какво съм правил досега с помощта на фея?

— Разбирам ви — каза Стрейндж, който реши, че последният въпрос на мистър Норел сигурно е реторичен. — И трябва да призная, сър, че тази гледна точка е съвсем нова за мен. Не съм я срещал в нито една книга.

— Аз също — отвърна мистър Норел. — Разбира се, има видове магия, които са направо невъзможни без намесата на феи. Може да има моменти — и аз искрено се надявам подобни случаи да бъдат рядкост, — когато ние с вас ще бъдем принудени да общуваме с тези опасни създания. Естествено, ще трябва да проявяваме голяма предпазливост. Всяка фея, която призовем, почти със сигурност ще има опит в работата с английски магьосници. Ще настоява да ни изреди всички имена на велики магьосници, при които е служила, и услугите, които е вършила за тях. Ще познава формите и прецедентите на подобни начинания доста по-добре от нас. Това ни поставя — тоест ще ни постави — в неизгодно положение. Уверявам ви, мистър Стрейндж, никой не е по-наясно със залеза на английската магия от обитателите на Другите земи.

— Но обикновените хора намират духовете феи за много вълнуващи — каза Стрейндж замислен — и може би ако от време на време ползвате услугите им в работата си, това ще допринесе за популяризирането на изкуството ни. Все още има много предразсъдъци срещу използването на магия във войната.

— О, така е! — гневно възкликна мистър Норел. — Хората вярват, че магията започва и свършва с феите! Те почти изцяло пренебрегват уменията и подготовката на магьосника! Не, мистър Стрейндж, за мен това не е аргумент да ползвам услугите на феи! Тъкмо обратното! Преди сто години магьосникът историк Валънтайн Мъндей е отрекъл съществуването на Другите земи. Според него хората, които твърдят, че са ходили там, са лъжци. Убеждението му е напълно погрешно, но въпреки това аз до голяма степен му симпатизирамн бих се радвал да го популяризирам. Разбира се — каза мистър Норел замислен, — Мъндей отива още по-далеч, като отрича съществуването на Америка, след това на Франция и така нататък. Мисля, че по времето, когато умира, вече е отрекъл съществуването на Шотландия и започва да се съмнява в това на Карлайл… Имам книгата му някъде тук51.

Мистър Норел стана и извади книгата от една лавица, но не я даде веднага на Стрейндж.

След кратко мълчание Стрейндж каза:

— Съветвате ме да прочета тази книга?

— Да, точно така. Мисля, че трябва да я прочетете — отговори мистър Норел. Стрейндж изчака, но Норел продължаваше да гледа втренчено книгата в ръцете си, сякаш нямаше ни най-малка представа как да постъпи.

— Тогава ми я дайте, сър — любезно предложи младият магьосник.