мисли за мистър Норел. В това нямаше голям успех, защото през следващите дни Арабела няколко пъти трябваше да изслушва дълги тиради за всички недостатъци на мистър Норел — както професионални, така и лични.

Междувременно на „Хановер Скуеър“ мистър Норел постоянно питаше мистър Дролайт какво прави Стрейндж, кого посещава и какво мислят хората за него.

Мистър Ласелс и мистър Дролайт бяха леко разтревожени от този развой на събитията. В продължение на повече от година те се бяха наслаждавали на влиянието си върху магьосника и като негови приятели бяха ухажвани от адмирали, генерали, политици, на практика от всеки, който искаше да узнае мнението на мистър Норел по някой въпрос или желаеше мистър Норел да направи това или онова. Мисълта, че друг магьосник може да се обвърже с мистър Норел с по-тесни връзки от тези, които Дролайт и Ласелс някога биха могли да установят, че той може да се нагърби със задачата да съветва мистър Норел, беше крайно неприятна. Мистър Дролайт сподели с мистър Ласелс, че не бива да окуражават Норел да мисли за магьосника от Шропшир и макар че капризният нрав на мистър Ласелс не му позволяваше открито да се съгласява с когото и да било, нямаше съмнение, че и той мисли същото. Но три-четири дни след посещението на Стрейндж мистър Норел каза: — Аз обмислих въпроса много внимателно и смятам, че трябва да направя нещо за мистър Стрейндж. Той се оплака от липса на материали. Е, разбира се, наясно съм, че това би могло… Накратко, реших да му подаря една книга.

— Но, сър! — възкликна Дролайт. — От вашите ценни книги? Не бива да ги подарявате на други хора — особено на други магьосници, които едва ли ще ги използват мъдро като вас!

— О, нямам предвид някоя от моите книги — отвърна мистър Норел. — Боя се, че не бих могъл да се лиша от нито една от тях. Не, купих една от „Едуардс и Скитъринг“ за подарък на мистър Стрейндж. Признавам, че изборът беше труден. Има много книги, които, ако трябва да бъда откровен, не бих се чувствал удобно да препоръчам на мистър Стрейндж, защото още не е готов за тях. От такива книги той може да се зарази с какви ли не погрешни идеи. Тази — мистър Норел погледна тревожно томчето — има много недостатъци, боя се, дори твърде много. От нея мистър Стрейндж няма да научи нищо за магията. Но там са казани много неща по въпросите на прилежното учение и опасностите от твърде ранното излагане на мислите си върху хартия — уроци, които се надявам мистър Стрейндж да вземе присърце.

И така, мистър Норел отново покани Стрейндж на „Хановер Скуеър“ и както и предишния път, Дролайт и Ласелс присъстваха на срещата, но Стрейндж дойде сам.

Втората среща се състоя в библиотеката на „Хановер Скуеър“. Стрейндж огледа множеството книги наоколо, но не каза и дума. Може би беше изчерпал гнева си. И двете страни като че ли имаха желание да говорят и да се държат по-сърдечно.

— Оказвате ми голяма чест, сър — заяви Стрейндж, когато мистър Норел му връчи подаръка си. — „Английска магия“ от Джеръми Тот — младият магьосник прелисти страниците. — Никога не съм чувал това име.

— Това е биография на брат му, магьосник теоретик и историк от миналия век на име Хорас Тот — каза мистър Норел48.

Той обясни за уроците за прилежното учение и опасностите от твърде ранното излагане на мислите си върху хартия, които Стрейндж трябва да научи. Стрейндж се усмихна любезно, поклони се и отвърна, че не се съмнява, че книгата ще бъде много интересна. Мистър Дролайт се възхити от подаръка.

Мистър Норел изгледа Стрейндж със странно изражение, сякаш би се радвал да проведе кратък разговор с него, но няма ни най-малка представа откъде да започне.

Мистър Ласелс напомни на мистър Норел, че след час има среща с лорд Мългрейв в Адмиралтейството.

— Вие имате работа, сър — каза Стрейндж. — Не бива да ви бавя. Впрочем и аз имам среща с мисис Стрейндж на „Бонд Стрийт“, която не бива да пренебрегвам.

— Може би един ден — намеси се Дролайт — ще имаме честта да видим магия, направена от мистър Стрейндж. Аз обожавам да гледам как се правят магии.

— Може би — отвърна Стрейндж.

Мистър Ласелс позвъни за прислугата. Изведнъж мистър Норел каза:

— Бих се радвал още сега да видя магия на мистър Стрейндж, ако той ни удостои с честта да направи демонстрация.

— О! — възкликна Стрейндж. — Но аз не…

— Ще ми окажете голяма чест — настоя мистър Норел.

— Добре — каза Стрейндж, — с удоволствие ще ви покажа нещо. Може би ще бъде малко недодялано в сравнение с нещата, които вие правите. Много се съмнявам, мистър Норел, че бих могъл да достигна изяществото на вашите изпълнения.

Мистър Норел се поклони.

Стрейндж се огледа два-три пъти из стаята в търсене на нещо, с което да направи магия. Очите му се спряха на едно огледало, окачено в дъното на стаята, където светлината не достигаше. Той остави „Английска магия“ на Джеръми Тот на библиотечната маса така, че отражението й да се вижда добре в огледалото. Няколко секунди се взираше в книгата, без да помръдне. И изведнъж направи любопитен жест: прокара пръсти през косата си, стисна с две ръце тила си и разкърши рамене като човек, който се е схванал. После се усмихна и лицето му придоби крайно доволно изражение.

Това беше странно, защото книгата изглеждаше точно така, както и преди.

Ласелс и Дролайт, които се бяха нагледали — или наслушали — на чудните постижения на мистър Норел, не се впечатлиха от стореното: всъщност то бе дори по-малко от онова, което правеха шарлатаните по панаирите. Ласелс отвори уста — несъмнено да каже нещо унищожително, — но се сепна от учудения възглас на мистър Норел:

— Но… това е забележително! Това е наистина… Скъпи ми мистър Стрейндж! Не бях дори чувал за подобна магия! Не е отбелязана у Сътън-Гроув. Уверявам ви, сър, не е отбелязана у Сътън-Гроув!

Ласелс и Дролайт с недоумение гледаха ту единия, ту другия магьосник. Ласелс се приближи към масата и се втренчи в книгата.

— Може би е малко по-дълга отпреди — отбеляза той.

— Не мисля — отвърна Дролайт.

— Подвързията е от кафява кожа — каза Ласелс. — Преди не беше ли синя?

— Не — отговори Дролайт, — и преди беше кафява.

Мистър Норел се разсмя с глас: мистър Норел, който рядко изобщо се усмихваше, сега им се смееше.

— Не, не, господа! Не се ли досетихте? Не, не сте! О, мистър Стрейндж, не мога да изкажа колко… Но те дори не разбират какво сте направили! Вземете я! — кресна той. — Вземете книгата, мистър Ласелс!

По-озадачен отвсякога, Ласелс протегна ръка към книгата, но напипа само въздух. Книгата лежеше там само като видимост.

— Той размени местата на книгата и на отражението й — обясни мистър Норел. — Истинската книга е там, в огледалото — той отиде до огледалото и надзърна в него с нескрит професионален интерес. — Но как го направихте?

— Как наистина? — промърмори Стрейндж и закрачи из стаята, разглеждайки отражението на книгата върху масата от всички ъгли, подобно на играч на билярд, като примижаваше ту с едното, ту с другото око.

— Можете ли да я върнете? — попита Дролайт.

— За съжаление, не — отговори Стрейндж. — Ако трябва да бъда честен — продължи той след кратко мълчание, — аз имам само бегла представа за това какво съм направил. Смея да предположа, сър, че и с вас е така: човек има чувството, че някъде в главата му свири музика… и просто знае коя ще е следващата нота.

— Наистина забележително — каза мистър Норел.

Може би още по-забележително бе това, че мистър Норел, който цял живот се беше страхувал от появата на съперник, най-после видя магия, направена от друг, и вместо да бъде съсипан от видяното, изпадна във възторг.

Същия следобед мистър Норел и мистър Стрейндж се разделиха много сърдечно, а на другата сутрин се