още от царуването на Краля Гарван, но векове наред не са водили наникъде и местните жители са ги оставили да обраснат с трева. Сега изведнъж пътищата са се разчистили сами. Тревите ги няма и хората твърдят, че в другия им край се виждат странни неща — места, невиждани от никого досега.
— Дали някой… — мистър Норел млъкна и облиза устни. — Дали някой е тръгнал по тях?
— Още не — отвърна лорд Ливърпул. — Но предполагам, че това е само въпрос на време.
Лорд Сидмаут от няколко минути се опитваше да каже нещо.
— По-лошо от това няма! — възкликна той развълнуван. — Едно е да промениш Испания с магия, мистър Норел, но това е Англия! Изведнъж се оказва, че граничим с места, за които никой нищо не знае — за които никой не е чувал! Трудно ми е да опиша чувствата си от подобно стечение на обстоятелствата. Това не е предателство — мисля, че няма дума, която да опише стореното от вас!
— Но аз не съм сторил нищо! — възрази мистър Норел отчаян. — Защо да го правя? Аз ненавиждам пътищата на феите! Казвал съм го по много поводи — той се обърна към лорд Ливърпул: — Моля ви, Ваша светлост, спомнете си. Давал ли съм ви някога основание да смятате, че одобрявам феите или тяхната магия? Нима не съм ги цензурирал и осъждал при всяка възможност?
Това беше първото изказване на мистър Норел, което като че ли накара премиер-министъра да омекне. Негова светлост леко наклони глава.
— Но щом не сте го направили вие, тогава кой?
Този въпрос явно засегна болно място в душата на мистър Норел. Той стоеше с ококорени очи, ту отваряше, ту затваряше уста, неспособен да отговори.
Ласелс обаче се владееше до съвършенство. Той нямаше ни най-малка представа чия е магията, не го и интересуваше. Но знаеше точно какъв отговор би защитил най-добре неговите интереси и тези на мистър Норел.
— Честно казано, учудвам се, че Ваша светлост изобщо задава този въпрос — хладнокръвно отбеляза той. — Мисля, че злината на магията издава извършителя й: това е Стрейндж.
— Стрейндж! — лорд Ливърпул примигна. — Но Стрейндж е във Венеция!
— Мистър Норел смята, че Стрейндж вече не е господар на собствените си желания — каза Ласелс. — Той е правил всякакви видове зла магия, общувал е със създания, които са врагове на Великобритания, на християнството, на човешкия род! Тази катастрофа може да е някакъв негов експеримент, завършил с непредвидени последствия. А може и да го е направил нарочно. Мисля, че е съвсем редно да напомня на Ваша светлост, че мистър Норел неколкократно предупреждаваше правителството за голямата опасност, която грози страната в резултат на настоящите занимания на Стрейндж. Изпратихме множество съобщения до Ваша светлост, но не получихме отговор. За наше щастие мистър Норел продължава да бъде такъв, какъвто винаги е бил: бдителен, решителен и твърд — докато говореше, погледът на Ласелс се спря на мистър Норел, който в този момент беше живо олицетворение на смут, поражение и безсилие.
Лорд Ливърпул се обърна към магьосника.
— И вие ли смятате така, сър?
Мистър Норел беше потънал в размисъл и мърмореше под носа си:
— Това е мое дело. Това е мое дело.
Макар да говореше на себе си, думите му прозвучаха достатъчно силно, за да могат всички в стаята да ги чуят.
Очите на Ласелс се разшириха, но той веднага се овладя.
— Естествено е да се чувствате по този начин, сър, но много скоро ще разберете, че това е много далеч от истината. Когато се съгласихте да преподавате магия на мистър Стрейндж, не можехте да знаете, че всичко ще свърши така. Никой не можеше да знае.
Лорд Ливърпул изглеждаше видимо ядосан от този опит мистър Норел да бъде представен като жертва. От години мистър Норел държеше хората да го смятат за главен магьосник на Англия и щом в Англия се правеха магии, според лорд Ливърпул той не можеше да не бъде поне отчасти отговорен за това.
— Пак ви питам, мистър Норел. Отговорете ми ясно и разбрано, моля. Мислите ли, че станалото е дело на Стрейндж?
Мистър Норел погледна последователно всеки от присъстващите господа.
— Да — каза той уплашен.
Лорд Ливърпул го изгледа строго и изпитателно. После каза:
— Не можем да оставим нещата така, мистър Норел. Независимо дали това е работа на Стрейндж или не, едно е ясно: Великобритания вече има луд крал и луд магьосник ще й дойде в повече. Вие неколкократно ме молихте за поръчки — е, ето ви една. Не позволявайте на ученика си да се завърне в Англия.
— Но… — започна мистър Норел. После забеляза предупредителния поглед на Ласелс и млъкна.
Двамата се върнаха на „Хановер Скуеър“. Мистър Норел отиде право в библиотеката. Чайлдърмас все така седеше на масата.
— Бързо! — извика магьосникът. — Трябва ми заклинание, което вече не действа!
Чайлдърмас сви рамене.
— Има ги с хиляди. Кантлуцет167, Розата на Дедал168, Разсъблечените дами169, Остъкляване на Стоукси170…
— Остъкляването на Стоукси! Да! Имам описание на това!
Мистър Норел се завтече към рафтовете и извади една книга. Започна да търси нужната страница, намери я и припряно се огледа из стаята. На маса до камината имаше ваза с имел, бръшлян, джел и клонки от някакъв зимен храст. Той погледна втренчено вазата и започна да си мърмори нещо.
Всички сенки в стаята се раздвижиха по странен, труден за обяснение начин. Сякаш всички се обърнаха на друга страна. Дори когато отново застинаха неподвижно, Чайлдърмас и Ласелс не можеха да кажат дали сенките са се променили или не.
Нещо падна от вазата и с дрънчене се разби на масата.
Ласелс се приближи и го разгледа. Една от клонките джел се бе превърнала в стъкло. Тя се беше оказала твърде тежка за вазата и затова бе паднала навън. На масата лежаха две-три цели листенца джел.
— Това заклинание не действаше почти от четиристотин години — каза мистър Норел. — Уотършип го отбелязва в „Попарена феина гора“ сред магиите, които е правил успешно на младини и които след двадесетата му година са се оказали напълно безсилни!
— Вашите изключителни умения… — започна Ласелс.
— Моите изключителни умения нямат нищо общо с това! — отсече мистър Норел. — Не мога да правя магия, която си е отишла. Магията се завръща в Англия. Стрейндж е намерил начин да я върне.
— Значи съм бил прав, нали? — заяви Ласелс. — И наша главна задача е да му попречим да дойде в Англия. Успеем ли в това, лорд Ливърпул ще ни прости много други неща.
Мистър Норел се замисли.
— Мога да му попреча да дойде по море — каза той.
— Отлично! — възкликна Ласелс, но нещо в изказването на мистър Норел го накара да се сепне. — Е, няма вероятност да дойде по друг начин. Не може да долети! — той се засмя безгрижно на тази идея. После отново стана сериозен. — Може ли?
Чайлдърмас сви рамене.
— Вече не знам какво може и какво не може Стрейндж — каза мистър Норел. — Но не мислех за летене. Мислех за Кралските пътища.
— Доколкото ми е известно, Кралските пътища водят към Феерия — отбеляза Ласелс.
— Да, така е. Но не само към Феерия. Кралските пътища водят навсякъде. Към рая. Към ада. Към Парламента… Те са построени с магия. Всяко огледало, всяка локва, всяка сянка в Англия е врата към тези пътища. Не мога да ги заключа. Никой не може. Това би било непосилно начинание! Ако Стрейндж дойде по Кралските пътища, не знам как мога да го спра.
— Но… — започна Ласелс.
— Не мога да го спра! — изкрещя мистър Норел и закърши ръце. — Не ме молете! Но… — той направи усилие да се овладее. — Мога да се приготвя за идването му. Най-великият магьосник на своето време. Е, скоро ще видим дали е така!
