магия и Тракуеър го е видял с очите си.

— Хайде, мистър Чайлдърмас! — каза Ласелс с въздишка. — Мислех, че отдавна сте се научили да не занимавате господаря си с безсмислици — той погледна купчината отворени писма. На едно от тях имаше голям гербов печат. Ласелс го изучаваше няколко секунди, преди да осъзнае, че познава добре този печат. Той грабна писмото.

— Мистър Норел! Имаме писмо от лорд Ливърпул!

— Най-после! — възкликна мистър Норел. — Какво пише?

Ласелс прегледа набързо писмото.

— Само че ни моли да дойдем във „Файф Хаус“ по най-бързия начин! — той започна да разсъждава. — Може би заради йоанитите. Трябваше да поискат помощ от вас още преди години. Радвам се, че Ливърпул най-после го е осъзнал. А вие — обърна се Ласелс към Чайлдърмас — луд ли сте? Или играете някаква своя игра? Дрънкате врели-некипели за някакви измислени магии, докато писмото от премиер-министъра на Англия стои непрочетено на бюрото ви!

— Лорд Ливърпул може да почака — каза Чайлдърмас на мистър Норел. — Повярвайте ми, трябва да се запознаете със съдържанието на това писмо!

Ласелс нетърпеливо изсумтя.

Мистър Норел гледаше ту единия, ту другия. Беше съвсем безпомощен. Години наред бе разчитал и на двамата и техните спорове (които ставаха все по-чести) безкрайно го объркваха. Той можеше да стои така с часове, неспособен да избере между двамата, но Чайлдърмас реши въпроса, като го грабна за ръката и го отведе в малкото преддверие, през което се излизаше от библиотеката. Той затвори с трясък вратата и се облегна на нея.

— Изслушайте ме. Тази магия е направена в голяма къща в Нотингамшир. Възрастните разговаряли в гостната, слугите били заети и едно момиченце излязло на двора. Покатерило се на високия зид, който ограждал задния двор, и тръгнало по него. Но зидът бил заледен, то се подхлъзнало и паднало върху покрива на оранжерията. Стъкленият покрив се счупил и парчета стъкло се забили в детето. Един слуга го чул да вика. На десет мили околовръст нямало хирург. Един от гостите, млад мъж на име Джоузеф Абни, спасил момиченцето с магия. Той извадил от него парчетата стъкло и оправил натрошените кости с Възстановяване и поправяне на Мартин Пейл165, а кръвотечението спрял с магия, която според него е Ръката на Тейло166.

— Това е нелепо! — отсече мистър Норел. — Ръката на Тейло е изгубена преди стотици години, а Възстановяване и поправяне на Пейл е изключително трудна процедура. Този младеж трябва да учи с години…

— Да, знам, но той признава, че почти не е учил. Не е знаел дори наименованията на магиите, а какво остава за изпълнението им! Но Тракуеър казва, че младежът направил магиите уверено, без никакво колебание. Тракуеър и другите присъстващи го питали какво прави — бащата на детето бил много разтревожен, като видял, че Абни му прави магии, — но младежът като чели изобщо не ги чувал. Накрая сякаш се събудил от сън. Казал само: „Дървото говори на камъка, камъкът говори на водата.“ Очевидно смятал, че дърветата и небето са му казали какво да направи.

— Нелепи мистификации!

— Може би. Но аз не мисля така. Откакто пристигнахме в Лондон, стотици хора са ни писали за това как могат да правят магии и са се заблуждавали. Но това е друго. Това е истина. Мога да се обзаложа. Впрочем има и други писма от хора, които са опитвали да правят магии — и са постигнали резултат. Но това, което не разбирам, е…

В този момент вратата, на която Чайлдърмас се беше облегнал, се затресе с всичка сила. Последва удар, Чайлдърмас отхвърча и се блъсна в мистър Норел. Вратата се отвори и зад нея се оказаха Лукас и кочияшът Дейви.

— O! — изненада се Лукас. — Моля за извинение, сър. Не знаех, че сте тук. Мистър Ласелс каза, че вратата е заяла и ние с Дейви се опитахме да я отворим. Каретата е готова да ви откара при лорд Ливърпул, сър.

— Хайде, мистър Норел! — провикна се Ласелс от библиотеката. — Лорд Ливърпул ни очаква!

Мистър Норел хвърли тревожен поглед към Чайлдърмас и излезе. Пътуването към „Файф Хаус“ не беше приятно за мистър Норел: Ласелс бе натрупал доста злоба към Чайлдърмас и нямаше търпение да я излее.

— Извинете, че го казвам, мистър Норел — започна той, — но можете да вините единствено себе си. Понякога ни се струва благородно да дадем известна независимост на умен слуга, но накрая неизбежно се разкайваме за това. Този злодей е станал толкова безочлив, че счита за редно да ви противоречи и да обижда приятелите ви. Баща ми бичуваше слугите и за по-малко — за далеч по-малко, уверявам ви. И аз бих искал — о, как бих искал… — Ласелс нервно се намести на възглавниците. След малко продължи с по- спокоен тон: — Съветвам ви да помислите, сър, дали наистина се нуждаете от него толкова, колкото ви се струва. Чудя се до каква степен симпатизира на Стрейндж. Защото това е основният въпрос, нали? — той погледна през стъклото към безличните сиви сгради. — Пристигнахме. Мистър Норел, моля ви, не забравяйте какво ви казах. Колкото и трудна да е магията, която Негова светлост ще поиска, не умувайте много. Дългите обяснения няма да направят задачата по-лесна.

Мистър Норел и Ласелс завариха лорд Ливърпул в своя кабинет. Той стоеше до масата, на която вършеше повечето си дела. С него беше секретарят на вътрешните работи лорд Сидмаут. Двамата важно изгледаха мистър Норел.

Лорд Ливърпул каза:

— Тук имам писма от управителите на Линкълншир, Йоркшир, Съмърсет, Корнуол, Уоруикшир и Кумбрия… (Ласелс едва се сдържа да не ахне при мисълта за задачата и парите, за които предстоеше да стане дума.) Всички се оплакват от магиите, които стават напоследък в тези графства!

Мистър Норел бързо примигна.

— Моля?

Ласелс побърза да се намеси:

— Мистър Норел не знае нищо за никакви магии по тези места.

Лорд Ливърпул го изгледа хладно, сякаш не му вярваше. На масата имаше купчина листа. Негова светлост извади произволно един лист хартия.

— Преди четири дни в град Стамфърд — каза той — дъщеря на квакер си говорела с приятелка. Момичетата чули шум и разбрали, че по-малките им братя подслушват на вратата. Те се ядосали и подгонили момчетата из градината. Там се уловили за ръце и произнесли заклинание. Ушите на момчетата се отделили от главите им и отлетели. Едва след като тържествено обещали никога вече да не правят така, ушите им се вдигнали от розовите храсти, на които били кацнали, и се върнали на главите им.

Мистър Норел бе по-озадачен от всякога.

— Разбира се, много съжалявам, че тези невъзпитани млади дами са се захванали да изучават магия. Бих казал, че съм категорично против това представители на женския пол изобщо да изучават магия. Но не виждам защо…

— Мистър Норел — каза лорд Ливърпул, — тези момичета са тринадесетгодишни. Родителите им упорито твърдят, че децата не са виждали магически текст през живота си. В Стамфърд няма нито магьосници, нито магически книги.

Мистър Норел отвори уста да каже нещо, но осъзна, че няма какво, затова си замълча.

Ласелс се обади:

— Това е много странно. Какво обяснение са дали момичетата?

— Казали на родителите си, че погледнали надолу и видели заклинанието изписано със сиви камъчета на пътеката. Момичетата смятат, че камъните са им казали какво да направят. Други хора отишли да огледат пътеката и там наистина имало сиви камъчета, но те не били подредени в символи или загадъчни писмена. Просто били разпилени на пътеката.

— И казвате, че има други случаи на магии на други места извън Стамфърд? — попита мистър Норел.

— Много други случаи на много други места — предимно на север и почти всички в рамките на две седмици. В Йоркшир са се отворили седемнадесет пътеки към Феерия. Разбира се, пътеките съществуват