ПРИЯТЕЛИТЕ НА СТРЕЙНДЖ с успокоение научиха, че магьосникът не възнамерява да изостави удобните къщи, приличния доход и прислугата, за да тръгне да скита като циганин във вятър и дъжд, но малцина от тях одобриха новото му начинание. Те имаха сериозно основание да се боят, че Стрейндж е отхвърлил всякакви задръжки и че няма магия, която да не е готов да опита. Обещанието, дадено на Арабела, засега го държеше настрана от Кралските пътища, но никакви предупреждения на сър Уолтър не можеха да го спрат постоянно да говори и да се интересува от Джон Ъскглас и от поданиците му феи.

Към края на април тримата нови ученици на Стрейндж — почитаемият Хенри Пърфой, Уилям Хадли- Брайт и учителят по танци Том Леви — вече се бяха настанили в близост до „Сохо Скуеър“ и всеки ден посещаваха дома на Стрейндж, за да изучават магия. В промеждутъците между уроците им Стрейндж работеше над книгата си или правеше магии за армията и Източноиндийската компания. Освен това беше получил поръчения от Корпорацията на Ливърпул и Обществото на търговците в Бристол.

Фактът, че Стрейндж все още работеше за различни институции — или изобщо за някого, — така вбесяваше мистър Норел, че той се оплака на премиер-министъра лорд Ливърпул.

Лорд Ливърпул не прояви съчувствие.

— Генералите могат да правят каквото пожелаят, мистър Норел. Както знаете, правителството не се меси във военните дела130. Армията от години използва Стрейндж и не вижда причина да спре да го прави само защото вие сте се скарали. Що се отнася до Източно индийската компания, казаха ми, че служителите първо са се обърнали към вас, но вие се отказали да им помогнете.

Малките очички на мистър Норел бързо замигаха.

— Работата ми за правителството — за вас, милорд — поглъща голяма част от времето ми. Не мога да я пренебрегна заради делата на някаква частна компания.

— И, повярвайте ми, мистър Норел, ние сме ви признателни за това. Но все пак едва ли има нужда да ви обяснявам колко важна е Източноиндийската компания за страната ни, а тя отчаяно се нуждае от услугите на магьосник.

Компанията разполага с флотилии, оставени на милостта на бурите и лошото време, управлява обширни територии и войските й са принудени постоянно да отблъскват нападения на индийски принцове и бандити. Мистър Стрейндж се занимава с времето край бреговете и в Индийския океан и дава съвети за използване на магия на вражеските територии. Директорите на Източноиндийската компания смятат, че опитът му на Пиренейския полуостров е неоценим. Това е поредното доказателство, че Англия спешно се нуждае от още магьосници. Мистър Норел, колкото и да се стараете, не можете да бъдете навсякъде и да се занимавате с всичко — а и никой не очаква това от вас. Чух, че мистър Стрейндж е взел ученици. Много бих се радвал да чуя, че и вие възнамерявате да сторите същото.

Въпреки одобрението на лорд Ливърпул обучението на тримата млади магьосници Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и Том Леви не вървеше по-гладко от обучението на Стрейндж преди шест години. Единствената разлика беше, че докато Стрейндж бе принуден да се бори с потайността на Норел, младежите трябваше постоянно да търпят унинието и безпокойството на Стрейндж.

В началото на юни първият том на „История и практика на английската магия“ беше завършен. Стрейндж го занесе на мистър Мъри и никой не се изненада, когато на другия ден съобщи на учениците си Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и Том Леви, че ще се наложи да прекъснат за известно време обучението по магия, защото той заминава за чужбина.

— Мисля, че планът ви е отличен! — възкликна сър Уолтър, когато Стрейндж му каза за решението си. — Промяна на обстановката. Точно това бих ви препоръчал. Вървете! Вървете!

— Не смятате ли, че е твърде рано? — тревожно попита Стрейндж. — Ще оставя Норел да завладее Лондон, така да се каже.

— Мислите, че имаме толкова къса памет? Е, ще се постараем за няколко месеца да не ви забравим. Впрочем книгата ви скоро ще излезе и ще напомня на всички колко ни е зле без вас.

— Вярно. Книгата. На Норел ще му трябват няколко месеца да опровергае четиридесет и шест глави, а аз ще се върна много преди да е свършил.

— Къде ще отидете?

— В Италия, струва ми се. Страните от Южна Европа винаги са ме привличали. Докато бях в Испания, често оставах поразен от красотата на пейзажите — или поне мисля, че бих останал поразен, ако наоколо не гъмжеше от войници и пушек.

— Надявам се, че от време на време ще пишете? Да споделяте впечатления?

— O, няма да ви пощадя. Свещено право на пътешественика е да разсейва притеснението си от всяко дребно неудобство, като пише за него на приятелите си. Очаквайте пространни описания на всичко около мен.

Както ставаше често напоследък, Стрейндж внезапно помръкна. Безгрижното му иронично изражение в миг изчезна и той се загледа намръщен в кофата с въглища.

— Чудех се дали… — заговори той накрая. — Тоест, бих искал да ви помоля… — магьосникът изпъшка, ядосан на собствената си нерешителност. — Бихте ли предали на лейди Поул съобщение от мен? Ще ви бъда много признателен. Арабела беше силно привързана към Нейно благородие и знам, че не би искала да напусна Англия, без да изпратя няколко думи на лейди Поул.

— Разбира се. Какво да й кажа?

— O, просто й предайте сърдечните ми пожелания за оздравяване. Каквото намерите за добре. Няма значение какво ще кажете. Просто й съобщете, че това е вест от съпруга на Арабела. Искам Нейно благородие да знае, че съпругът на приятелката й не я е забравил.

— С най-голямо удоволствие — отвърна сър Уолтър. — Благодаря.

Стрейндж донякъде се надяваше сър Уолтър да го покани да предаде пожеланията си лично, но това не стана. Никой не знаеше дали лейди Поул е в дома си на „Харли Стрийт“. Из града се носеше слух, че сър Уолтър я е изпратил в провинцията.