— Да.
— А коя е страната, през която минава мостът?
Стрейндж иронично погледна Чайлдърмас.
— Не знам, магьоснико. Вие как мислите?
Чайлдърмас сви рамене.
— Предполагам, че е Феерия.
— Може би. Но започвам да мисля, че това, което наричаме Феерия, се състои от много страни. Със същия успех бихме могли да го наричаме „Другаде“.
— Колко далеч са тези страни?
— Не много. Аз отидох там от „Ковънт Гардън“ и ги видях всичките в рамките на час и половина.
— Магията трудна ли е?
— Не, не бих казал.
— А ще ми кажете ли каква е?
— На драго сърце. Трябва ви заклинание за разгадаване — аз използвах това на Донкастър. И едно за разтваряне, за да стопите повърхността на огледалото. В книгите, които съм чел, има безброй заклинания за разтваряне, но доколкото мога да съдя, те са напълно безполезни; затова ми се наложи да съставя свое — мога да ви го запиша, ако желаете. Накрая трябва да включите двете заклинания в трето за намиране на верния път. Това е важно, защото иначе не знам как ще се измъкнете от там — Стрейндж млъкна и погледна Чайлдърмас. — Следите ли мисълта ми?
— Неотстъпно, сър.
— Добре — Стрейндж направи кратка пауза и добави: — Чайлдърмас, не е ли време да оставите службата си при мистър Норел и да дойдете при мен? Няма нужда от тези нелепи отношения господар- прислужник. Просто ще бъдете мой чирак и помощник.
Чайлдърмас се разсмя.
— Ха-ха! Благодаря, сър. Благодаря! Но мистър Норел и аз не сме приключили един с друг. Още не. А и впрочем мисля, че ще бъда много лош чирак — по-лош дори от вас.
Стрейндж се усмихна и се замисли над думите му.
— Добър отговор — каза той накрая, — но, боя се, не напълно откровен. Не вярвам наистина да сте на страната на Норел. Един магьосник в Англия! Едно мнение по всички магически въпроси! Едва ли сте съгласен с подобно нещо! У вас има поне толкова възмущение срещу това, колкото и у мен. Защо не се присъедините и не се възмущавате заедно с мен?
— Но тогава ще бъда принуден да се съглася с вас, сър, нали? Не знам как ще завършат нещата между вас и Норел. Попитах картите си, но отговорът е крайно противоречив. Това, което предстои, е твърде сложно, за да могат картите да го обяснят ясно, а не успявам да намеря правилната формулировка на въпроса, който да им задам. Ще ви кажа какво ще направя. Ще ви дам обещание. Ако вие се провалите, а мистър Норел спечели, тогава ще престана да му служа. Ще подкрепя вашата кауза, ще му се опълча с всички сили и ще намеря аргументи, с които да го оборя — и в Англия ще има двама магьосници и две мнения по магическите въпроси. Но ако той се провали, а вие спечелите, ще постъпя по същия начин с вас. Това устройва ли ви?
Стрейндж се усмихна.
— Да, устройва ме. Вървете при мистър Норел и го поздравете от мен. Кажете му, че се надявам отговорите, които ви дадох, да го задоволяват. Ако иска да узнае още нещо, утре към четири часа ще си бъда у дома.
— Благодаря ви, сър. Бяхте много прям и откровен.
— И защо не? Норел обича тайните, не аз. Всичко, което ви казах, е вече написано в книгата ми. Само след около месец всеки мъж, жена и дете в кралството ще може да я прочете и да си състави собствено мнение за нея. И не мисля, че Норел може да направи нещо, за да го предотврати.
49
ДИВИ И БЕЗУМНИ
Март 1816 година
НЯКОЛКО ДНИ СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕТО си при гравьорите Стрейндж покани на вечеря сър Уолтър и лорд Портисхед. Двамата джентълмени неведнъж бяха вечеряли с магьосника, но за пръв път идваха в дома на „Сохо Скуеър“ след смъртта на мисис Стрейндж. Къщата им се стори печално променена. Стрейндж като че ли беше възвърнал всичките си някогашни навици на ерген. Масите и столовете се губеха под купчини хартия. Навсякъде из къщата бяха пръснати недовършени глави от книгата му, а тапетите във всекидневната бяха изпъстрени с нахвърляни бележки.
Сър Уолтър понечи да премести купчина книги от един стол.
— Не, не! — извика Стрейндж. — Не ги местете! Те са подредени по специален ред.
— Но къде да седна? — попита озадачен сър Уолтър.
Стрейндж изпъшка нетърпеливо, сякаш желанието на госта му бе крайно безразсъдно. Въпреки това премести купчината книги и в хода на преместването само веднъж се разсея, като се зачете в една от тях. След като два пъти прочете заинтригувалия го пасаж и си записа нещо на тапета, Стрейндж отново бе в състояние да обръща внимание на гостите си.
— Много се радвам да ви видя отново в дома си, милорд — каза той на Портисхед. — Напоследък разпитвам всички за Норел — толкова, струва ми се, колкото и той разпитва за мен. Надявам се, че има какво да ми разкажете.
— Мисля, че вече ви разказах всичко — оплака се сър Уолтър.
— Да, да. Казахте ми къде е бил, с кого е говорил и как се отнасят към него министрите, но аз питам лорд Портисхед за магически неща, а вашите познания по магия могат да се поберат…
— …на малко листче хартия? — услужливо допълни сър Уолтър.
— Точно така. Хайде, милорд. Разкажете ми. С какво се занимава Норел напоследък?
— По искане на лорд Ливърпул работи по магия за предотвратяване на бъдещи опити за бягство на Наполеон Бонапарт — отвърна лорд Портисхед. — Освен това изучава „Беседи за Краля на светлината и Краля на тъмнината“. Смята, че е направил някои открития.
— Какво? — тревожно попита Стрейндж. — Нови открития в „Беседите“?126
— Открил е нещо на страница 72 от изданието на Кромфърд. Ново приложение на заклинанието за призоваване на смъртта. Не ми е съвсем ясно127. Изглежда, мистър Норел смята, че същият принцип може да се прилага за лечение на заболявания при хора и животни — чрез призоваване на болестта да излезе от тялото, все едно е демон.
— О, това ли! — възкликна с облекчение Стрейндж. — Да, да! Знам какво имате предвид. Аз направих този извод още миналия юни. Значи Норел едва сега е стигнал до това, а? Отлично!
— Много хора се учудват, че не е взел друг ученик след вас — продължи лорд Портисхед, — а аз знам, че е получил множество молби. Но не е удовлетворил нито една от тях. Всъщност не вярвам изобщо да е разговарял с кандидатите или да е отговорил на писмата им. Изискванията му са твърде високи, а и никой не може да се мери с вас, сър.
Стрейндж се усмихна.
— Е, аз не бих очаквал друго. Той едва понася съществуването на втори магьосник. Трети магьосник сигурно би го довършил. Аз скоро ще получа предимство. В битката за характера на английската магия силите ще бъдат неравни. Ще има само един магьосник норелит и дузини стрейнджити. Или поне толкова, колкото успея да обуча. Смятам да превърна Джеръми Джоунс в нещо като анти-Чайлдърмас. Той ще тръгне из страната и ще издири всички хора, които Норел и Чайлдърмас са принудили да се откажат от изучаване на магия, и после той и аз ще ги убедим да се върнат към заниманията си. Вече съм разговарял с неколцина млади хора. Двама-трима от тях са много обещаващи. Вторият син на лорд Чалдикът, Хенри Пърфой, е изчел много треторазредни книги за магия и петоразредни биографии на магьосници, в резултат на което разговорите с него са малко досадни, но той, бедният, няма вина за това. Другите са Уилям Хадли-Брайт, бивш адютант на Уелингтън при Ватерлоо, и един странен човек на име Том Леви, който понастоящем
