в къщата и минута повече! — Хенри се обърна към Джеръми Джоунс като единствения от присъстващите, който имаше някакво влияние над Стрейндж. — Кажи му да престане! Трябва да тръгнем да я търсим!

— Тихо, Хенри — каза Стрейндж.

Той два пъти прокара пръст по повърхността на водата. Появиха се две бляскави светли ивици и я разделиха на четири. Стрейндж направи знак над една от четвъргините. В нея се появиха звезди, още ивици, жилки и нишки светлина. Той се вгледа във водата. После направи знак над втората четвъртина. Появиха се други светли шарки. Стрейндж повтори процедурата с третата и четвъртата част. Ивиците светлина се промениха. Те се раздвижиха и заблестяха, на моменти заприличваха на писмена, друг път — на знаци върху карта или на съзвездия.

— Какъв е смисълът на всичко това? — попита мистър Хайд озадачен.

— Да я намерим — отвърна Стрейндж. — Поне това е идеята.

Той докосна една от четвъртините. Веднага шарките в останалите части изчезнаха. Светлите ивици започнаха да се разрастват, докато изпълниха цялата повърхност. Стрейндж я раздели на четвъртини, вгледа се и докосна една от тях. Той повтори процедурата няколко пъти. Шарките ставаха все по-гъсти и все повече заприличваха на карта. Но колкото повече напредваше Стрейндж, толкова по-колебливо ставаше изражението на лицето му и толкова по-малко убеден изглеждаше в нещата, които виждаше в съда.

След няколко минути Хенри не издържа и извика:

— За Бога, сега не е време за магии! Арабела се е изгубила! Стрейндж, умолявам те! Остави тези глупости и да вървим да я търсим!

Стрейндж нищо не отвърна, само погледна ядосано и плесна по водата. Шарките и звездите мигом изчезнаха. Той пое дълбоко дъх и започна отначало. Този път действаше по-уверено и бързо стигна до нещо, което му се стори съществено. Но вместо да извлече полезни сведения от видяното, Стрейндж седна и се загледа във водата с учудване и недоумение.

— Какво има? — тревожно попита мистър Хайд. — Мистър Стрейндж, виждате ли жена си?

— Не проумявам нищо от това, което магията ми казва! Тя твърди, че Арабела не е в Англия. Нито в Уелс. Нито в Шотландия. Нито във Франция. Не мога да я разчета правилно. Прав си, Хенри. Губя си времето тук, Джеръми, донеси ботушите и палтото ми!

Изведнъж на повърхността на водата се появи видение. В древна мрачна зала танцуваха група красиви мъже и жени. Но тъй като Стрейндж не видя каква връзка има това с Арабела, той плесна по водата. Видението изчезна.

Отвън дебел слой сняг покриваше света. Всичко беше замръзнало, неподвижно и смълчано. Първо трябваше да се претърси землището на Ашфеър. Когато се оказа, че там няма дори птичка, Стрейндж, Хенри, мистър Хайд и слугите се заеха да претърсват пътищата.

Три прислужници се върнаха обратно в къщата и отидоха на тавана, където никой не се бе качвал още от годините, когато Стрейндж беше малко момче. Те взеха брадва и чук и отвориха раклите, които стояха заключени от петдесет години. Надзърнаха във всички шкафове и скринове, някои от които трудно биха побрали дете, а какво остава за възрастна жена.

Някои слуги се втурнаха към къщите в село Клън. Други яхнаха коне и препуснаха към Клънтън, Пърслоу, Клънбъри и Уиткот. Скоро нямаше къща в околността, в която да не знаеха, че мисис Стрейндж е изчезнала, и нямаше домакинство, което да не е изпратило някого да помага в търсенето. Междувременно жените в къщите поддържаха добре огъня и правеха всевъзможни приготовления, за да може ако доведат мисис Стрейндж в техния дом, тя незабавно да получи всичката топлина, храна и удобства, които човек би могъл да поеме наведнъж.

Още в първия час към тях се присъедини капитан Джон Еъртън от 12-и полк на леките драгуни, воювал с Уелингтън и Стрейндж на Пиренейския полуостров и при Ватерлоо. Неговите земи бяха в съседство с тези на Стрейндж. Двамата бяха връстници и съседи от цяла вечност, но капитан Еъртън беше срамежлив и резервиран джентълмен и те едва ли разменяха повече от двадесет думи годишно. В тази кризисна ситуация той пристигна с карти и с тържественото обещание да помогне на Стрейндж и Хенри с всичко, което е във възможностите му.

Скоро стана ясно, че мистър Хайд не е единственият човек, видял Арабела. Двама работници — Мартин Оукли и Оуън Булбридж — също я бяха видели. Джеръми Джоунс научи това от приятели на работниците, затова веднага яхна първия попаднал кон и препусна през заснежените полета към бреговете на река Клън, където Оукли и Булбридж се бяха присъединили към търсенето. Джеръми почти насила ги подкара обратно към село Клън, за да се срещнат с капитан Еъртън, мистър Хайд, Хенри Удхоуп и Стрейндж.

Джентълмените установиха, че разказът на Оукли и Булбридж странно противоречи на разказаното от мистър Хайд. Мистър Хайд видял Арабела да се движи в северна посока по голите заснежени хълмове на замъка Идрис. Това се случило точно в девет часа и точно както миналия път мистър Хайд бе дочул камбанен звън.

От друга страна, Оукли и Булбридж я видели да върви с бърза крачка между тъмните голи дървета на около пет мили източно от замъка Идрис, но и двамата твърдяха, че това е станало точно в девет часа.

Капитан Еъртън се намръщи и попита Оукли и Булбридж как са разбрали, че е девет часа, след като за разлика от мистър Хайд никой от тях няма джобен часовник. Оукли отвърна, че са решили, че трябва да е девет, защото са чули звън на камбани. Според Оукли звънът е идвал от църквата „Сейнт Джордж“ в Клън. Булбридж обаче каза, че не е идвал от „Сейнт Джордж“, защото те са чули звън на много камбани, а там камбаната е една. Каза още, че звънът е бил тъжен, погребален звън, но когато го помолиха да обясни какво има предвид, Булбридж не можа.

Двата разказа съвпадаха във всички други детайли. В нито един нямаше небивалици за черни рокли. И тримата мъже казаха, че Арабела е била облечена в бяла рокля, както и всички се съгласиха, че е вървяла доста бързо. Никой от тях не беше видял лицето й.

Капитан Еъртън изпрати мъжете да претърсват тъмната заснежена гора на групи от по четирима и петима. Помоли жените да донесат фенери и топли дрехи и изпрати конници да огледат високите голи хълмове около замъка Идрис. Избра мистър Хайд, който не би се задоволил с по-малко, да води групата. Десет минути след като Оукли и Булбридж разказаха какво са видели, всички групи бяха тръгнали. Търсиха, докато имаше дневна светлина, но тя не се задържа дълго. Бяха изминали едва пет дни от зимното слънцестоене: в три часа светлината започваше да отслабва, в четири ставаше тъмно.

Хората се върнаха в дома на Стрейндж, където капитан Еъртън възнамеряваше да направи равносметка на постигнатото дотук и да вземе решение какво да правят по-нататък. Няколко от живеещите наблизо дами също бяха там. Те се опитаха да чакат в домовете си новини за съдбата на мисис Стрейндж и установиха, че това е самотно и тревожно занимание. Дамите дойдоха в Ашфеър отчасти да предложат помощта си, но най-вече да намерят утеха в компанията на останалите.

Последни пристигнаха Стрейндж и Джеръми Джоунс. Те дойдоха с кални ботуши направо от обора. Стрейндж беше с посивяло като пепел лице и хлътнали очи. Той говореше и се движеше като насън. Може би дори нямаше да се сети да седне, ако Джеръми Джоунс не го бе побутнал към един стол.

Капитан Еъртън разгъна картите си на масата и започна да разпитва всяка от групите къде е била и какво е открила — което беше абсолютно нищо.

Всеки от присъстващите се замисли, че старателно изрисуваните линии и думи на картите в действителност са заледени езера и реки, смълчани гори, замръзнали долчинки и високи голи хълмове и всеки от тях си спомни колко много овце, крави и диви животни са измрели през този сезон.

— Мисля, че през нощта се събудих… — внезапно се обади дрезгав глас.

Присъстващите се огледаха.

Стрейндж продължаваше да седи на стола, където Джеръми го беше настанил. Ръцете му висяха отпуснати покрай тялото, погледът му беше забит в пода.

— Мисля, че през нощта се събудих. Не знам точно по кое време. Арабела седеше на леглото в краката ми. Беше облечена.

— Не го казахте по-рано — отбеляза мистър Хайд.

— Бях забравил. Мислех, че съм сънувал.

— Не разбирам — каза капитан Еъртън. — Нима искате да кажете, че мисис Стрейндж е напуснала дома ви през нощта?

Стрейндж се опита да намери отговор на този съвсем разумен въпрос, но не успя.