Освен това по всяка вероятност Дролайт скоро ще бъде съден за измама, фалшификация, кражба и Бог знае още какво. Не виждам какво преимущество има съдът на Петте дракона пред общите съдилища.
— Правораздаването в общите съдилища е напълно непредсказуемо! Съдията няма да разбира нищо от магия. Тежестта на престъпленията, извършени от този човек, ще остане неясна за него. Говоря за престъпленията срещу английската магия, за престъпленията срещу мен. Съдът на Петте дракона е прочут със суровите си наказания. Смятам, че ще бъде най-сигурно, ако го обесят.
— Да го обесят!
— О, да. Аз държа да видя този човек увиснал на бесилото! Мислех, че това имате предвид — мистър Норел бързо примигна с малките си очички.
— Мистър Норел — каза Стрейндж, — аз съм също толкова ядосан на този човек, колкото и вие. Той е безпринципен. Той е измамник. Той е носител на всичко, което презирам. Но не искам да ставам причина за ничия смърт. Аз съм бил на Пиренейския полуостров, сър. Видял съм достатъчно мъртви хора.
— Но само преди два дни вие искахте да го извикате на дуел!
Стрейндж стрелна мистър Норел с гневен поглед.
— Това е друго!
— Така или иначе — продължи мистър Норел, — Дролайт е също толкова виновен, колкото и вие!
— Аз? — извика Стрейндж смаян. — Защо? Какво съм направил?
— О, много добре знаете какво имам предвид! Откъде, за Бога, ви хрумна да тръгнете по Кралските пътища? Сам и без никаква подготовка! Едва ли сте смятали, че ще одобря подобно необмислено начинание! Вашите действия могат да навредят на магията не по-малко от действията на онзи човек. Всъщност може би дори повече! Хората никога не са имали добро мнение за Кристофър Дролайт. Никой не се учудва, че той се е проявил като злодей. Но всички ви познават като мой ученик! Вие сте вторият магьосник на страната! Хората ще си помислят, че одобрявам действията ви. Ще си кажат, че това е част от плана ми за възраждане на английската магия!
Стрейндж погледна втренчено учителя си.
— Бог ми е свидетел, мистър Норел, че не бих искал да се чувствате компрометиран от което и да било мое действие. Уверявам ви, че никога не съм имал подобни намерения. Но това може лесно да се поправи. Ако вие и аз се разделим, сър, тогава всеки от нас ще може да действа независимо. Светът ще съди за нас поотделно, без да свързва единия с другия.
Мистър Норел остана потресен. Той погледна Стрейндж, сведе очи и тихо промърмори, че не е имал предвид това. Надявал се мистър Стрейндж да разбира, че не е имал предвид това. Мистър Норел се изкашля.
— Разчитам мистър Стрейндж да прояви снизхождение към гнева ми. Разчитам мистър Стрейндж да е достатъчно загрижен за бъдещето на английската магия, за да пренебрегне моята раздразнителност. Той знае колко важно е да говорим и да действаме заедно за благото на английската магия. Твърде рано е да я излагаме на люлеенето на насрещни ветрове. Ако мистър Стрейндж и аз започнем да си противоречим по важни магически въпроси, не вярвам, че английската магия ще оцелее.
Мълчание.
Стрейндж стана от стола си и сковано се поклони на мистър Норел.
Следващите няколко минути бяха неловки. Мистър Норел като че ли искаше да каже нещо, но не можеше да намери подходяща тема.
По случайност новата книга на лорд Портисхед „Есе върху чудното възраждане на английската магия“ току-що бе пристигнала от печатницата и стоеше съвсем наблизо на малка масичка. Мистър Норел я взе.
— Каква прекрасна творба! И колко предан на каузата ни е лорд Портисхед! След такава криза човек не е склонен да се доверява на никого, но ми се струва, че винаги можем да имаме доверие на лорд Портисхед!
Той подаде книгата на Стрейндж. Стрейндж прелисти страниците замислен.
— Виждам, че е направил всичко както му казахме. Две глави с нападки срещу Краля Гарван и нито дума за феи. Доколкото си спомням, в първоначалния му ръкопис имаше дълго описание на магиите на Краля.
— Да, точно така — каза мистър Норел. — Преди да внесете поправките си, книгата беше безполезна. Дори по-лошо — опасна! Но дългите часове, които прекарахте в работа с Негова светлост, се оказаха плодотворни! Много съм доволен от резултата.
Когато Лукас влезе да поднесе чая, двамата магьосници отново беседваха както обикновено (макар че Стрейндж беше по-мълчалив от друг път). Неразбирателството помежду им изглеждаше изгладено.
На излизане Стрейндж попита дали може да вземе книгата на лорд Портисхед.
— Разбира се! — възкликна мистър Норел. — Задръжте я! Аз имам още няколко екземпляра.
Въпреки всички възражения на Стрейндж и Чайлдърмас мистър Норел не можеше лесно да се откаже от плана си за възраждането на съда на Петте дракона. Колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че никога няма да намери покой, ако в Англия не заработи истински съд по магическо право. Струваше му се, че каквато и присъда да получи Дролайт от всеки друг съд, тя няма да го задоволи. Затова същия ден изпрати Чайлдърмас в дома на лорд Ливърпул с молба към Негова светлост да му отдели няколко минути. Лорд Ливърпул отговори, че ще приеме мистър Норел на другия ден.
В уречения час мистър Норел влезе при премиер-министъра и му изложи плана си. Когато свърши, лорд Ливърпул се намръщи.
— Но магическото право отдавна не се прилага в Англия — каза Негова светлост. — Нямаме адвокати, подготвени да практикуват в такъв съд. Кой ще поема делата? Кой ще съди?
— А! — възкликна мистър Норел и извади дебела връзка листа. — Радвам се, че Ваша светлост задава толкова уместни въпроси. Изготвил съм документ, който описва работата на съда на Петте дракона. За жалост, в познанията ни за това има много пропуски, но аз съм предложил начини, по които можем да възстановим изгубеното. Използвал съм за модел духовните съдилища на Дружеството на юристите цивилисти. Както Ваша светлост ще види, предстои ни много работа.
Лорд Ливърпул погледна листата хартия.
— Твърде много работа, мистър Норел — отсече той.
— О, но тя е необходима, уверявам ви! Крайно необходима! Как иначе ще уреждаме магически въпроси? Как ще се предпазваме срещу зли магьосници и техните слуги?
— Какви зли магьосници? Магьосниците сте само вие и мистър Стрейндж.
— Е, така е, но…
— В настоящия момент чувствате ли се зъл, мистър Норел? Има ли наложителна причина британското правителство да учредява отделен правораздавателен орган, който да контролира злите ви наклонности?
— Не, аз…
— Или може би мистър Стрейндж проявява силна склонност да убива, мами и краде?
— Не, но…
— В такъв случай ни остава само този мистър Дролайт, който, доколкото мога да съдя, дори не е магьосник.
— Но престъпленията му са от магически характер. Според английското законодателство той трябва да бъде изправен пред съда на Петте дракона — това е мястото за него. Ето наименованията на престъпленията му — мистър Норел сложи още един списък пред премиер-министъра. — Лъжемагия, зла умисъл и недобросъвестна педагогика. Никой общ съд не е компетентен да се произнесе по тях.
— Несъмнено. Но както вече отбелязах, няма кой да разглежда делата.
— Ако Ваша светлост погледне на страница четиридесет и втора от бележките ми, там предлагам да наемем съдии, адвокати и следователи от Дружеството на юристите цивилисти. На тях ще мога да обясня принципите на тавматургичното право — ще отнеме не повече от седмица. Освен това мога да им заема слугата си Джон Чайлдърмас за времето, докато трае процесът. Той е много образован човек и лесно ще им обясни къде грешат.
— Какво? Съдиите и адвокатите ще получават наставления за работата си от ищеца и неговия слуга! В никакъв случай! Правосъдието не допуска подобно нещо!
