другата. Тук нещата бяха извършени майсторски и ако не беше обучен, той никога нямаше да ги забележи. Майорът седна на друга пейка, набра фалшив номер с мобифона си и започна да говори с въображаем бизнеспартньор. След това видя как наблюдаваният обект стана и се върна с небрежна походка към паркирания мерцедес.

Майор Ефремов се обади веднага по телефона, когато обектът се отдалечи на 100 метра.

— Тук е Павел Григориевич. Спирам тук, за да видя дали не е оставил нещо — докладва той в базата.

Преметна крак върху крак и запали цигара, наблюдавайки как другият влезе в колата и потегли. Когато изчезна от погледа му, Ефремов отиде при другата пейка и бръкна отдолу. Да, беше магнитна кутия. Суворов използваше тази пейка не за първи път. Върху боядисаното със зелена боя дърво беше залепил метална пластина, към която прикрепяше намагнетизираната кутийка, дебела 1 сантиметър. Значи, все пак обектът се оказа играч. Беше използвал тайник. Когато чу това, Провалов изпита такова вълнение, като че ли престъплението беше извършено пред очите му. Сега можеха да обвинят човека в престъпление срещу държавата. Вече беше в ръцете им. Можеха да го арестуват, когато пожелаят. Но, разбира се, нямаше да го направят. Командващият операцията нареди на Ефремов да вземе кутията за изследване. Това трябваше да стане много бързо, защото трябваше да бъде върната на мястото й. Бяха заловили само половината от шпионския екип, другата половина трябваше да дойде и да вземе оставеното.

— Какво е това? — попита президентът при представянето на сутрешната сводка от разузнаването.

— Нов източник на операция „Зорге“. Кодовото му название е Цвъркач. Според мен не е кой знае какво от гледна точка на разузнаването, но могат да се научат някои неща за техните министри — каза Гудли с престорена деликатност.

Който и да беше Цвъркачът, Райън видя, че тя (защото това без съмнение беше жена) си води много интимен дневник. И работеше за министър Фан Ган. Изглежда, че той беше привързан към нея, а тя дори и да не беше, описваше най-подробно какво правят заедно, абсолютно всичко. И то до такава степен, че Райън опули очи рано сутринта.

— Кажи на Мери Пат, ако иска, да изпраща тези неща на сп. „Хъстлър“12. Но аз наистина нямам нужда от тях в осем сутринта.

— Включила е тази информация, за да имате представа за източника — обясни Бен. — Материалът няма такава политическа стойност като тези, които получаваме от Пойна птица, но според Мери Пат от него могат да се научат много неща за характера на този човек, което е полезно. Освен това в информацията за сексуалния живот на Фан има и някои политически моменти. Изглежда, че той е доста жизнен за възрастта си, въпреки че както изглежда, въпросното момиче би предпочело някой по-млад любовник. От материала се вижда също, че тя някога е имала такъв, но Фан го е изплашил.

— Значи копелето държи на собствеността си — каза Райън. — Е, на тази възраст хората не са склонни да отстъпват с лека ръка това, което имат. Какво друго може да ни каже подобен факт?

— Сър, тези сведения ни показват що за хора са онези, които вземат решенията в Китай. Тук им викаме „сексуални хищници“.

— И в нашите ръководни среди се намират такива — отбеляза Райън. Вестниците току-що бяха раздухали една подобна история за член на Сената.

— Е, поне в този кабинет няма такива — каза Гудли. Той не добави думата „вече“.

— Сегашният президент е женен за хирург. Тя знае как да си служи с остри инструменти — каза Райън с кисела усмивка. — Значи вчера повдигането на въпроса за Тайван е било само димна завеса, защото те все още не знаят каква позиция да възприемат на търговските преговори?

— Да, така изглежда. Но това ми се струва малко странно. Мери Пат също мисли, че може би имат информатор в Съединените щати на някакво ниско равнище. Според нея те знаят малко повече от това, което може да се научи от пресата.

— Страхотно! — каза Джак. — И какво се получава тогава? Японските служби са продали своите източници на китайските, така ли?

Гудли сви рамене.

— Не може да се каже на този етап.

— Кажи на Мери Пат да се обади на Дан Мъри по въпроса. Контраразузнаването е към ФБР. Да вземем ли веднага мерки по този въпрос, или това ще компрометира Пойна птица?

— Това трябва да решат други, сър — каза Гудли, припомняйки на президента, че той разбира от тези неща, но не е чак такъв специалист.

— Да, трябва да е някой друг, но няма да съм аз. Има ли нещо друго?

— Сенатската комисия по разузнаването иска да се направи оценка за ситуацията в Русия.

— Това е добре. Каква е причината?

— Изглежда, че имат някакви съмнения за това доколко можем да имаме доверие на нашите приятели в Москва. Безпокоят се, че те могат да използват парите от петрола и златото, за да станат отново бившият Съветски съюз и може би да заплашат НАТО.

— НАТО се придвижи с неколкостотин километра на изток, когато последния път погледнах картата. Буферната зона не е във вреда на нашите интереси.

— Като изключим факта, че сега сме задължени да защитаваме Полша — припомни Гудли на шефа си.

— Знам. Кажи на Сената да отпусне средства за придвижването на една танкова бригада на изток от Варшава. Можем да я съберем от бившите страни от съветския лагер.

— Да, но ако поляците искат. Струва ми се, че те не са много обезпокоени, сър.

— Сигурно се страхуват повече от германците.

— Точно така, и донякъде с основание.

— Кога най-после Европа ще разбере, че е настъпил траен мир — каза с въздишка Райън и погледна към тавана.

— Историята, и то недалечната, ги кара да изпитват известни съмнения, господин президент. Тя им дава достатъчно примери за това.

— Предстои ми посещение в Полша, нали?

— Да, и то твърде скоро. В момента изготвят програмата ви.

— Добре. Ще кажа лично на полския президент, че може да разчита на нас да държим германците под контрол. Ако те кривнат от правия път, ще си вземем „Крайслер“ обратно. — Джак отпи от кафето и