— Ти също не трябва да пиеш, момче! Във флота си възприел много лоши навици, включително и това, че обичаш много да се хвалиш.
Джак побърза да защити приятеля си.
— Сър, един летец-изтребител, който не се хвали, не трябва да му разрешават да лети. Дизи Дийн го е казал най-добре. Не е хвалба, ако можеш да го направиш. А Роби може, поне така казва.
— Започнаха ли разговорите в Пекин? — попита Роби, поглеждайки часовника си.
— След около половин час — отвърна Адлер. — Ще бъде интересно — добави той, намеквайки за материала на Зорге.
— Надявам се — съгласи се вицепрезидентът Джексън, схващайки намека. — Знаеш ли, не ги обичам тези хора.
— Роби, не ти позволявам да говориш така — скастри го баща му. — Имам приятел в Пекин.
— Така ли? — Това не беше известно на сина му.
Отговорът беше достоен за един папа.
— Да, преподобният Ю Фаан. Той е добър баптистки проповедник, завършил е Свободния университет „Робъртс“. Моят приятел Джери Патерсън е учил с него.
— Предполагам, че това е трудно място за един пастор — каза Райън.
Тази забележка подейства на пастора като настъпване по мазола.
— Г-н президент, аз му завиждам. Да проповядваш Светото евангелие където и да е, е привилегия. Но да го правиш в земята на езичниците е рядка благодат.
— Кафе? — попита един минаващ сервитьор.
Хошая взе една чаша и си сложи захар и сметана.
— Така е добре — каза той.
— Това е едно от хубавите неща тук, татко — препоръча го Джексън на баща си и го погледна с обич. — По-добро е дори от кафето във флота, въпреки че там го сервират стюарди. Марка „Джамайка блу маунтин“. Половин килограм струва 40 долара.
— Господи, Роби! Не говори за подобни неща на висок глас. Медиите още не са се докопали до тази подробност — предупреди го президентът на Съединените щати. — Освен това ние го купуваме на едро по 32 долара половинката.
— Това е добра сделка — съгласи се с усмивка вицепрезидентът.
След официалната церемония пленарното заседание започна без много формалности. Помощник- държавният секретар Рътлидж седна в стола си, поздрави китайските дипломати от другата страна на масата и започна. В началото декларацията му съдържаше обичайните любезности, които бяха така предвидими, като уводните текстове на игрален филм.
— Съединените щати — продължи той, навлизайки в същината на проблема — са загрижени от няколко обезпокоителни аспекта на двустранните ни търговски отношения. На първо място това е очевидната неспособност на КНР да се придържа към предишните ни споразумения и да признава международните договори и конвенции, отнасящи се до търговските марки, авторските права и патентите. Тези въпроси са били дискутирани и по тях са се водили дълги преговори в предишни наши срещи като тази и ние си мислехме, че споровете ни са успешно преодолени. За съжаление се оказа, че не е така. — Той посочи няколко примера в подкрепа на твърдението си. — Също така — продължи Рътлидж — поетите ангажименти за отваряне на китайския пазар за американските стоки не са изпълнени. Това доведе до дисбаланс в търговския ни обмен, което вреди на нашите общи отношения. Сегашното отрицателно салдо е около 70 милиарда долара, а това е неприемливо за Съединените щати. Накратко казано, КНР не изпълнява задължения си към Съединените щати, поети съгласно международните договори и споразумения. Според американското законодателство нашата страна има право да променя законите си в съответствие с практиката на другите държави. Това е добре известният Закон за търговската реформа, приет от американското правителство преди няколко години. Имам неприятното задължение да информирам правителството на КНР, че оттук нататък Америка ще приложи този законов акт в търговията си с Китай, ако предварителните ни уговорки по тези споразумения не бъдат изпълнени незабавно — каза накрая Рътлидж. Незабавно е дума, която не се използва често в международните отношения. — С това завършвам встъпителната си декларация.
Когато Рътлидж свърши, Марк Грант се запита дали от другата страна на полираната дъбова маса няма да скочат с извадени саби и кинжали. Ръкавицата беше хвърлена по най-категоричен начин и това сигурно не се беше понравило на китайците. Но ръководителят на делегацията от другата страна на масата — външният министър Шен Танг, реагира така, сякаш получавайки сметката си в ресторанта, е открил, че са надписали с пет долара. Той дори не вдигна очи и продължи да разглежда бележките пред себе си. Погледна нагоре едва когато усети, че декларацията на Рътлидж е към края си, но с такова безразличие, сякаш се намираше в картинна галерия и гледаше картина, която жена му иска да купи, за да скрие пукнатина в стената на трапезарията.
— Благодаря за изказването ви, секретар Рътлидж — започна на свой ред той. — Първо, Китайската народна република ви приветства в нашата страна и иска да стане ясно на всички с желанието си за продължаване на приятелските отношения с Америка и с американския народ.
Ние обаче считаме, че изразеното от Америка желание за приятелски отношения влиза в противоречие с признаването от нейна страна на откъсналата се провинция о-в Тайван като независима държава. Подобни действия имат за цел да взривят нашите отношения. Те разпалват пламъците, вместо да ги гасят. Народът на нашата страна няма да приеме тази груба намеса в китайските вътрешни работи и… — Дипломатът с изненада видя, че Рътлидж вдигна ръка, за да го прекъсне. Той беше толкова шокиран от подобно нарушение на протокола, че спря да говори.
— Министре — обърна се Рътлидж към него, — целта на тази среща е да говорим по въпросите на търговията. Проблемът с дипломатическото признаване на Република Китай от Америка сега не е на дневен ред. Американската делегация няма желание да го обсъждаме днес. — На дипломатически език това означаваше: „Вземете си проблема и си го заврете…“
— Г-н Рътлидж, вие не можете да диктувате на КНР по какви проблеми да говори — отбеляза министър Шен с такъв равен глас, като че ли обсъждаше цената на марулята на пазара. — Правилата на подобна среща са прости. Никой от участниците не трябва да дава воля на гнева си.
— Е, добре, щом трябва, продължавайте — отвърна Рътлидж отегчено. „Пилееш ми времето, но независимо дали върша работа или не, пак ще ми платят“, показваше държанието му.
Грант усети, че още в началото и двете страни си бяха поставили свои цели за обсъждане и всяка се опитваше да ги наложи на другата, за да определя насоката на дискусията. Това беше толкова нехарактерно за бизнессрещите, че просто не можеше да става сравнение. Преговарящите му приличаха на двама голи в леглото, решили да правят секс, които започват кавга кой да държи дистанционното на телевизора. Грант беше участвал в най-различни преговори, поне така си мислеше. Но тези бяха нещо съвършено ново и му изглеждаха абсолютно непонятни.
— Ренегатите бандити от Тайван са част от Китай както по наследство, така и исторически и КНР не може да пренебрегне тази преднамерена обида за националното ни достойнство от режима на Райън.
— Министър Шен, правителството на САЩ много отдавна подкрепя демократично избраните правителства по целия свят. Това е било неотменна част от духа на нацията ни в продължение на повече от двеста години. Трябва да припомня на Китайската народна република, че Съединените американски щати имат най-дълго просъществувалата демократична държава в света. У нас тази конституционна форма на управление продължава вече повече от двеста години. Сравнени с историята на Китай, те не са много дълъг период, но ще ви напомня също, че когато Америка е избрала своя първи президент и Конгрес, Китай се е управлявал от наследствена монархия. Оттогава формата на управление във вашата страна се е сменяла много пъти, но тази в Съединените щати не е. Така че като независима държава, признаваща международните норми, ние имаме моралното право като дългогодишна законна демокрация да действаме както намерим за добре в подкрепа на подобни на нашата форми на управление. Правителството на Република Китай е демократично избрано и затова се ползва с уважението на избрано от народа си правителство като нашето. Обаче, министре, целта на тази среща е да обсъждаме търговските ни отношения. Ще направим ли това, или ще си губим времето в обсъждане на въпроси, които нямат нищо
