И бюрото на госпожа Фоли беше винаги подредено. Нощният екип беше наредил върху него всички важни документи. Обаче днес, както и през миналата седмица, вместо да прегледа очакващите я папки, пълни със свръхсекретни кодирани материали, тя първо включи компютъра на бюрото си и провери специалната си електронна поща. И тази сутрин не остана разочарована. Копира по електронен път материала в харддиска, изкара едно копие на принтера, а когато той спря, изтри имейла от системата си, унищожавайки всякакви следи за неговото съществуване. После прочете отново принтираните листове и вдигна телефона, за да се обади в кабинета на съпруга си.
— Да, бейби?
— Искаш ли малко яйчена супа? — попита тя директора на Централното разузнавателно управление. Това беше едно особено отвратително китайско ястие, с което обичаше да дразни мъжа си.
— Добре, скъпа, идвай.
Директорът беше наясно, че ще е нещо важно, след като беше накарала стомахът му да се разбунтува толкова рано сутринта.
— Пак ли от Зорге? — попита президентът седемдесет и пет минути по-късно.
— Да, сър — отвърна Бен Гудли, подавайки му листа. Материалът не беше дълъг, но интересен.
Райън набързо го прегледа.
— А анализът?
— Госпожа Фоли иска да го обсъди с вас този следобед. Имате свободен промеждутък в два и петнадесет.
— Добре. Кой друг ще присъства?
— Вицепрезидентът, защото той също е тук. — Гудли знаеше, че Райън държеше Роби Джексън да присъства при обсъждането на интересен стратегически материал. — Днес е сравнително свободен.
— Добре. Уреди срещата — нареди президентът.
Шест пресечки по-нататък Дан Мъри току-що беше влязъл в просторния си кабинет (значително по- голям от този на президента), който също се охраняваше, защото като първи контраразузнавач и антитерорист на страната разполагаше с много информация, от която другите се интересуваха. Тази сутрин пристигна още.
— Добро утро, господин директор — поздрави го една жена от персонала. Тя не беше само секретарка, а и положил клетва агент с револвер в кобура, който носеше под мишницата.
— Здравей, Тони — отвърна Мъри. Агентката имаше хубави форми, но този факт само накара директора на ФБР да осъзнае, че жена му Лиз беше права, когато казваше, че е станал един стар мръсник.
Нощният екип беше подредил папките върху бюрото. В тази работа имаше дългогодишна традиция. Купчината отдясно съдържаше сведения на разузнаването, а тази отляво се отнасяше за операции на контраразузнаването, докато голямата по средата съдържаше сведения за текущи разследвания на престъпления, изискващи неговото лично внимание. Така беше още от времето на „господин Хувър“, както го помнеха във ФБР, който явно беше изчитал всяка папка, отнасяща се за престъпление по-голямо от кражба на употребявани коли от правителствен паркинг.
Обаче Мъри отдавна работеше откъм „тъмната страна“ в дейността на Бюрото, затова се нахвърли първо на купчината вдясно. В нея нямаше нещо особено. В момента ФБР осъществяваше някои свои разузнавателни операции, което не се харесваше много на ЦРУ, но тези две правителствени служби никога не се погаждаха много-много, въпреки че Мъри харесваше семейство Фоли. Голяма работа, казваше той, малко съревнование няма да навреди на никого, докато ЦРУ не започне да си пъха носа в криминалните разследвания. Това вече би било нещо съвсем друго. Най-горният доклад беше от Майк Рейли в Москва…
— По дяволите! — изсумтя Мъри. Но след това се усмихна. Той беше определил лично Рейли за Москва въпреки възраженията на някои от неговите старши помощници, които искаха да разкарат Пол Ландау от отдела за разузнаване. Мъри обаче не се съгласи. Според него Москва имаше повече нужда от полицейска помощ, а не от човек, който да се занимава с шпиони. Самите руснаци имаха доста добър опит в подобни работи. Затова той изпрати Майк, който беше агент второ поколение като баща си. Пат Рейли беше причинил доста сериозни неприятности на мафията в Ню Йорк. Сега Ландау беше в Берлин, сътрудничеше на германската служба за борба с престъпността и се чувстваше доста добре. А Рейли беше потенциална звезда. Баща му се беше пенсионирал като помощник-началник на отдел. Майк вероятно щеше да напредне повече.
А и познанството му с руския детектив Провалов никак нямаше да навреди на кариерата му. Така те бяха установили връзка между бивш офицер от КГБ и китайската служба за сигурност. А това беше свързано с разследването на онзи случай с гранатомета в Москва. Господи! Дали китайците нямат пръст в тази работа? Ако е така, какво можеше да означава? Е, трябваше да уведоми за това семейство Фоли. Директор Мъри вдигна телефона. Десет минути по-късно документът от Москва беше изпратен от неговия факс за Ленгли, но за да бъде сигурен, че онези от ЦРУ няма да спечелят похвали за сметка на ФБР, едно копие беше изпратено по куриер на Белия дом и беше предадено на д-р Бенджамин Гудли, който със сигурност щеше да го покаже на президента преди обяд.
Вече беше свикнал да познава чукането й на вратата. Номури остави питието, скочи и отвори пет секунди след първото почукване.
— Мин! — каза Чет.
— Номури сан! — поздрави го тя.
Той я дръпна вътре, затвори вратата и я заключи. След това я повдигна и страстно я прегърна почти без да преиграва.
— Значи ти харесва японската наденица, а? — попита той и я целуна.
— Ти дори не се усмихна, когато го казах. Не беше ли смешно? — попита тя, разкопчавайки няколко копчета на блузата.
— Мин! — Но след това той се поколеба и опита нещо, което беше научил същия ден. — Бау бей — каза Номури. Преведено, това означаваше: „Скъпа!“
Мин се усмихна, като го чу, и отговори:
— Шин Ган — което буквално означаваше „сърце и черен дроб“, но в контекста значеше „От сърце и душа!“
— Скъпа — каза Номури, след като я целуна, — ти разказваш ли за нашата връзка в службата?
— Не. На министър Фан това може да не му хареса. Но другите момичета в офиса няма да имат нищо против, ако разберат — обясни тя с кокетна усмивка. — Обаче знае ли човек!
— Тогава защо рискуваш с такива шеги, освен ако не искаш да те компрометирам?
— Ти нямаш чувство за хумор — каза Мин. После мушна ръка под ризата му и погали гърдите му. — Но това няма значение. Имаш други неща, от които се нуждая.
След това настъпи време за деловите въпроси.
— Бау бей?
— Да?
— Компютърът ти работи ли добре?
— Да — увери го тя с известно безразличие.
Лявата му ръка нежно галеше тялото й.
— Някои от другите момичета в офиса използват ли компютрите си, за да сърфират в мрежата?
— Само Чаи. Фан я използва като мен. Всъщност той я харесва повече. Смята, че има по-добра уста.
— А? — И за да смекчи въпроса, Номури се усмихна.
— Нали ти казах, че министър Фан е стар човек. Понякога се нуждае от по-специално окуражаване. А Чаи не е толкова против това. Фан й напомня за дядо й — каза Мин.
— Значи всички момичета в службата споделят преживяванията си с министъра?
Мин се засмя.
— Разбира се, всички го правим.
