От всички части под негово командване Манкузо смяташе, че неговите подводничари са в най-добра форма. В това имаше някаква логика, защото предишният му пост беше командващ подводния тихоокеански флот и той безмилостно беше гонил своите подводничари, за да влязат в нужната форма. Освен това малката война, в която те участваха преди две години, беше дала възможност на всички да осъзнаят каква мисия изпълняват до такава степен, че екипажите на подводниците, които организираха онази знаменита подводна засада, още се фукаха, когато слезнеха на брега. „Бръмчилата“, както наричаха подводниците от клас „Охайо“, останаха на въоръжение като спомагателни средства за бърза атака, защото Манкузо се беше застъпил за тях пред командващия военноморските сили Дейв Сийтън, който беше негов приятел. Той от своя страна поиска от Конгреса допълнителни средства за тях и парламентът се съгласи без съпротива, защото последните два конфликта бяха показали, че хората в униформа имат и други задачи, освен да отварят и затварят вратите пред избраниците на народа. При това подводниците от клас „Охайо“ бяха прекалено скъпи, за да бъдат захвърлени просто така, и те се използваха за ценни океанографски мисии в северната част на Пасифика. Това допадна на еколозите, в случая на онези, които се тревожеха за опазването на рибите и делфините, и които според офицера в бяла униформа имаха прекалено голяма политическа власт.

Всяка сутрин при него пристигаше сутрешната сводка, обикновено представяна от бригадния генерал Майк Лар, отговарящ за разузнаването. Това беше една добра практика. От сутринта на 7 декември 1941 година10 Съединените щати бяха разбрали какви са предимствата командващите обширни райони да получават нужните им сведения от разузнаването, така че за разлика от адмирал Хъсбанд Е. Кимел навремето сегашният командващ въоръжените сили в Тихия океан имаше да чуе доста работи.

— Добро утро, Майк — поздрави Манкузо, докато главният стюард сервираше кафето.

— Добро утро, сър — отвърна генералът с една звезда.

— Какво ново в Пасифика?

— Най-важната новина тази сутрин е, че руснаците са назначили нов човек за главнокомандващ техния Далекоизточен военен окръг. Името му е Генадий Бондаренко. Беше началник на оперативния отдел на руските сухопътни войски. Биографията му е твърде интересна. Започнал е като свързочник, а не като пехотинец, но се е отличил в края на тяхната авантюра в Афганистан. Носител е на ордена „Червено знаме“ и има звание „Герой на Съветския съюз“. Получил е и двете отличия като полковник. От този момент започнал бързо да се издига. Има добри политически връзки. Работил е в тясно сътрудничество с един човек на име Головко — бивш офицер от КГБ, който все още се занимава с шпионаж и е личен познат на нашия президент. Головко е нещо като началник на оперативния отдел за руския президент Грушевой и е с ранг главен министър, или нещо подобно. Грушевой се вслушва в съветите му за много работи и той е връзката с Белия дом по въпроси от „взаимен интерес“.

— Страхотно. Значи руснаците използват този човек, когато искат да съобщят нещо на Джак Райън. Що за птица е? — попита адмиралът.

— Нашите приятели от Ленгли го смятат за много умен и много способен. Както и да е, да се върнем на Бондаренко. Сведенията за него са, че и той е умен и много способен и е претендент за по-високи постове. Един умен и смел човек може да напредне както в техните въоръжени сили, така и в нашите.

— В какво състояние са силите, които сега ще командва?

— Не много добро, сър. Според нашите данни това са осем дивизии — шест мотострелкови, една танкова и един артилерийски дивизион. Всички разчитат повече на ракетните войски и авиацията и не отделят много време за учения. Ако се съди по сведенията ни за него, Бондаренко ще промени това.

— Мислиш ли?

— Като бивш началник на техния оперативен отдел той се е обявявал за повишаване на боеготовността, а е и малко интелектуалец. Миналата година публикува едно дълго есе за римските легиони. Заглавието му беше „Войниците на Цезар“. В него се съдържа следният цитат от еврейския историк Йосиф: „Техните учения бяха безкръвни битки, а битките им кървави учения.“ Както и да е. Изваждането на цитати от хора като Йосиф си е чисто ровене в историята, но намекът е съвсем очевиден. Той пледира за по-добро обучение на руската армия и изявява претенции за главнокомандващ. Отделя много време на друг древен историк, който е писал по въпроса как се изгражда един центурион. Съветската армия наистина не разполага със сержанти, както ние разбираме това звание, и Бондаренко е един от новото поколение старши офицери, който твърди, че новата руска армия трябва да въведе отново това понятие. — „В това има много логика“, помисли си Лар.

— Значи смяташ, че ще подгони подчинените си, за да влязат във форма. А руският флот в Далечния изток?

— Той не е под негово подчинение. Разполага с тактическа фронтова авиация и сухопътни войски. Това е всичко.

— Техният флот е така осран, че не знае как да си избърше задника — забеляза Манкузо. — Има ли друго?

— Разни политически дреболии, които можете да прочетете и сам, когато имате време. Китайците продължават да извършват военни маневри. В момента разиграват учение южно от река Амур, в което участват четири дивизии.

— Толкова голямо?

— Адмирале, те са на засилен подготвителен режим вече три години. Няма нищо обезпокоително, но харчат доста пари за превъоръжаване на Китайската народноосвободителна армия. В сегашното участват много танкове и артилерия. Голяма стрелба пада. Районът е подходящ за маневри, защото не е много населен, но не е равен като пустинята Невада. Отначало, когато започнаха, ги следяхме изкъсо, но сега вече се превърна почти в постоянна практика.

— Така ли? А какво мислят руснаците по въпроса?

Лар се протегна в стола си.

— Сър, вероятно това е и причината за новото назначение на Бондаренко. Сигурно защото изостават в бойната подготовка. Китайците ги превъзхождат много по численост на силите, струпани по границата, но не са прибягвали до враждебни действия. В момента политическата обстановка е сравнително спокойна.

— Аха — изръмжа командващият зад бюрото си. — А Тайван?

— Военните учения в близост до пролива също зачестиха, но няма и помен от десантни маневри. Следим ги внимателно с помощта на нашите приятели от Тайван.

Манкузо кимна. Имаше в кабинета си етажерка, пълна с планове за изпращане на 7-и флот на Запад, а почти непрекъснато един от корабите му се намираше на „посещение на вежливост“ в пристанищата на острова. За моряците му Република Китай беше страхотно място за добро прекарване на времето, пълно с жени, за чиито услуги човек можеше да се спазари. Наличието на американски боен кораб в пристанището на Тайпе превръщаше града в неудобна зона за ракетна атака. Дори една драскотина, причинена на американски кораб, можеше да се изтълкува като враждебен акт и повод за война. Никой не вярваше китайските комунисти да са готови за подобно нещо. За да запази нещата в това положение, Манкузо държеше своите самолетоносачи непрекъснато под пара, карайки ги постоянно да извършват учения на своите прехващачи и щурмови изтребители-бомбардировачи както през 80-те години. Той винаги държеше и поне една щурмова или някоя по-бавна подводница в пролива Формоза, факт, за който се споменаваше в медиите само когато от време на време им се подхвърлеше информация, уж изтекла от военноморските сили. Но подводниците много рядко акостираха в пристанищата на Тайван. Те бяха по-ефикасни, когато не се виждаха. Но в друга етажерка той държеше купища перископни снимки на китайски бойни кораби, както и фотографии на корпусите им, направени директно под водата, които подлагаха на изпитание щурманите на подводниците.

От време на време караше хората си да проследяват подводници на китайските комунисти, както навремето беше правил с „Далас“ срещу някогашния съветски флот. Обаче това беше по-лесно. Китайските ядрени реактори бяха толкова шумни, че рибите ги избягваха отдалеч, за да не си повредят ушите, шегуваха се неговите подслушвачи. Колкото и КНР да дрънкаше оръжие срещу Тайван, ако неговият 7-и флот се противопоставеше на евентуално истинско нападение, работата бързо щеше да се превърне в кървава касапница и той се надяваше, че в Пекин са наясно с това. Ако имаха някакви съмнения, опитът им да ги проверят щеше да им струва доста скъпо. Освен това засега китайците не разполагаха с кораби амфибии, с