— Да, познавам го, но засега няма да го включваме. При нас имаме много добър специалист. Нека видим какво можем да научим с наши средства, преди да прибегнем до помощта на други. Между другото, трябва да ви кажа, че от този източник имаме изпратени 1 500 печатни страници плюс ежедневната информация, която ще пристига оттук нататък.
Райън повдигна вежди, като чу това. „Ежедневна информация. Как, по дяволите, са успели да постигнат това? Значи старите времена се връщат“, каза си той.
— Искам оценка за характерът на Цзян Хансан — каза Райън. — Името на това копеле ми е познато. Той започна две войни, в които бяхме въвлечени. Каква, по дяволите, е целта му?
— Включили сме и нашия психиатър в оценката на материалите — отговори Мери Фоли. Тя не добави, че това беше станало, след като бяха изчистени всякакви следи, които биха могли да водят до източниците. — Той подготвя психологическия му портрет.
— А, да, помня го — каза Райън — Нещо друго?
— Другото е както обикновено — отвърна Ед Фоли и стана. — Не оставяйте тези документи на бюрата си.
Всички кимнаха в знак на съгласие. За такива неща имаха лични сейфове, които бяха свързани с командния център на службата за охрана и бяха под непрекъснато наблюдение на телевизионен екран. В Белия дом документите се пазеха добре, а секретарките бяха най-внимателно проучвани. Мери Пат си тръгна от кабинета с още по-енергични крачки. Райън даде знак с ръка на вицепрезидента да остане, докато другите се насочиха към западния изход.
— Какво ти е мнението? — попита Фехтовачът Котарака.
— Това е свръхсекретна информация, Джак. Господи, как, по дяволите, са успели да се доберат до подобно нещо?
— Ако изобщо решат да ме информират, няма да мога да ти кажа, Роб, а и не съм сигурен дали въобще искам да знам. Не винаги е хубаво да знаеш всичко.
Бившият летец-изтребител се съгласи.
— Вярвам ти. Това не е същото като да те изстрелят с катапулт от палубата, или пък да застреляш противника право в устата.
— Обаче не е по-малко важно.
— Знам, Джак. Напомня ми за битката при Мидуей. Тогава през 1942 година Джо Рочфорт и неговата банда веселяци от военното разузнаване спестиха доста неприятности, които малките жълти човечета можеха да ни причинят в западната част на Тихия океан, ако адмирал Нимиц не беше предупредил какво се задава.
— Да, Роби. Изглежда, че отново имаме на разположение такива хора. Ако се наложи, ще искам да знам мнението ти от оперативна гледна точка.
— Мога и сега да ти го дам. Тяхната армия и това, което наричат военноморски флот, открито говорят как ще ни победят, как ще неутрализират самолетоносачите ни и други подобни неща. Това са най-вече мечти и заблуди, но аз питам защо, по дяволите, говорят за тях така открито? Може би за да впечатлят наивниците по света — репортери и други подобни идиоти, които нямат никаква представа как се води война в океана. А може би искат да покажат пред собствения си народ колко са добре подготвени и са решени да действат. Вероятно искат да засилят натиска срещу правителството на Тайван, но ако се решат да нападнат острова, първо трябва да свършат една друга работа — да построят истински флот с реални амфибийни възможности. За това обаче ще са им необходими десет години, а и ние вероятно ще забележим, когато спуснат онези големи сиви канута във водата. Имат няколко подводници, а и руснаците, да им се чуди човек, им продават още. Току-що им доставиха една от клас „Современний“, която може да е въоръжена и с ракети „Сънбърн“. Нямам представа какво искат да правят с тях. Не бихме модернизирали по този начин флота си, но те не са ни питали. Това, което ме безпокои, е, че руснаците им продават военна техника и други подобни неща. Това си е направо лудост — заключи вицепрезидентът.
— Защо мислиш така? — попита президентът.
— Защото някога един човек на име Чингис хан е стигнал на кон чак до Балтийско море, като е преминал през цяла Русия. Руснаците помнят добре историята си, Джак. Те не са забравили това. Ако съм на тяхно място, от кого би трябвало да се страхувам? От НАТО? От поляците? От Румъния? Не, не мисля. Но на югоизток граничат с една огромна страна с многобройно население и голям арсенал от добри оръжия, известна също и с това, че от край време е убивала руснаци. Е, аз гледам на нещата от оперативна гледна точка и понякога може би проявявам малко склонност към параноя за това какво мислят моите колеги от другите страни. — Роби обаче не добави, че в миналото точно руснаците бяха открили параноята.
— Това е направо лудост! — викна ядосан Бондаренко. — Има много начини да докажеш, че Ленин е бил прав, но аз не бих избрал точно този! — Владимир Илич Улянов някога беше казал, че ще дойде време, когато капиталистическите страни ще се надпреварват кой да продаде на Съветския съюз въжето, с което той след време ще ги избеси. Обаче не можа да предвиди гибелта на страната, която създаде, нито пък че заменилата я Русия може да изпълни това, което беше предрекъл.
Головко не можеше да не се съгласи с тези доводи. В кабинета на президента Грушевой той се беше аргументирал по подобен начин, но с по-малко децибели.
— Страната ни се нуждае от твърда валута, Генадий Йосифович.
— Така е. Но вероятно един ден ще имаме нужда от златото и петролните находища на Сибир. Какво ще направим, когато китайците ни ги отнемат? — настоя Бондаренко.
— Министерството на външните работи изключва подобна възможност — отвърна Сергей Николаич.
— Добре. Дали онези педерасти от външно ще грабнат оръжието, ако се окаже, че грешат, или ще започнат да кършат ръце и да се оправдават, че вината не е тяхна? Не разчитам много на това. Няма да мога да спра китайската атака, а сега ние им продаваме лиценза за производство на танкове Т-99…
— Ще са им нужни пет години да започнат серийното им производство, а през това време в Челябинск ще започнат да произвеждат Т-100.
Те не засегнаха въпроса, че Народноосвободителната армия разполагаше с четири хиляди танка „Т-80“ и „Т-90“, произведени по руски лиценз. Това беше станало преди години. Но китайците не използваха 115- милиметровите оръдия, както беше в руския модел, а монтираха на произведените от тях танкове скорострелно 105-милиметрово оръдие, което купиха от израелската военна промишленост и което беше известно в Америка като М-68. Снабдиха се и с три милиона снаряда по американски образец, включително и с такива с обеднен уран. Вероятно този обеднен уран е бил получен в ядрените реактори, в които произвеждаха и плутония за ядрените си оръжия. А на политиците изобщо не им пука, помисли си Бондаренко. Можеш да им говориш колкото си щеш, но те никога не слушат! Това ще трябва да е по-скоро руско, отколкото политическо явление, каза си той. Сталин беше екзекутирал разузнавача, който беше предрекъл, и то съвсем правилно, както се оказа по-късно, че през юни 1941 година германците ще нападнат Съветския съюз. Тогава те напреднаха толкова навътре, че позициите им се виждаха от Москва с просто око. А той го екзекутира и защо? Защото неговата прогноза беше по-неприятна от тази на Лаврентий Берия, който беше достатъчно умен, за да казва това, което Сталин искаше да чуе. Но Берия оцеля, въпреки че прогнозата му беше абсолютно погрешна. Толкова за това как се награждават проявите на патриотизъм.
— Да, може, но ако имахме парите за това и ако заводът в Челябинск не беше преустроен за производство на перални! Русия унищожи отбранителната си инфраструктура по-бързо от Америка. Сега се говори, че самолетните заводи МиГ ще бъдат преустроени за производство на автомобили. Кога ще се сложи край на тези неща? — запита се Бондаренко. Съвсем наблизо той имаше една потенциално вражеска страна, а му трябваха години да възстанови руската армия до степента, която желаеше. Но да направи това означаваше да поиска от президента Грушевой нещо, което знаеше, че няма да получи.
За да изгради истинска армия, трябваше да плаща на войниците достатъчно добри заплати, които да привлекат патриотично и приключенски настроени момчета, желаещи да носят униформата на своята страна поне няколко години. Особено онези, на които животът под пагон се харесва до такава степен, че биха могли да направят кариера в него, да станат сержанти, т.е. онези средни професионални специалисти, без които една армия не би могла да функционира, да станат сухожилията, които прикрепват мускулите към костите. Наградите в една военна кариера не могат да се сравняват с тези, които човек може да получи, ако
