инженер-математик, който работеше за националната телефонна компания. През второто десетилетие на двадесети век развитието на телефонните връзки се натъкна на преграда. Дотогава при вдигане на телефонната слушалка вие веднага се свързвахте с телефонистка, на която казвахте с кого искате да говорите, а тя в буквалния смисъл вкарваше щепсела в съответната дупка. Тази система можеше да се използва за малък брой телефони, но това средство за комуникация се оказа толкова полезно, че желаещите да го използват станаха много повече. Колкото и необичайно да е, разрешението на проблема бе намерено от един собственик на погребално бюро в американския Юг. Раздразнен от факта, че местната телефонистка в неговия град препраща опечалените в конкурентното погребално бюро, той изобрети стъпаловидния ключ, който дава възможност на хората да се обаждат на желаните телефони само с набиране на цифри чрез въртяща се шайба. Тази система служеше добре на света, но тя изискваше развитие и усъвършенстване на цял нов раздел в математиката, известен като „комплексната теория“, който е систематизиран през тридесетте години от компанията „Америкън телефон енд телеграф“ AT&T.

Десет години по-късно просто с добавяне на допълнителни цифри за набиране инженерът от холандската съпротива прилага комплексната теория в тайни операции, като създава теоретични пътища в набиращата техника и така дава възможност на борците от съпротивата да се обаждат на други, без да знаят нито с кого точно говорят, нито номерата на телефоните, на които се обаждат.

Това малко чудо в електрониката за първи път е забелязано от един офицер от отдела за специални операции при британското разузнаване. Той намира нововъведението за изключително остроумно и разговаря за него на чаша бира със свой американски колега в една лондонска кръчма. Американският разузнавач, както повечето избраници на Дивия Бил Донован, е адвокат по професия, който си гледа добре работата. Той записва всичко и изпраща сведенията си по съответния канал. Докладът за холандския инженер се озовава на бюрото на полковник Уилям Фридман — тогава най-опитния американски експерт по дешифриране. Въпреки че не е хардуерен специалист, Фридман веднага оценява ползата от това нещо. Той си дава ясна сметка, че след войната неговата агенция, която по-късно е преименована в Национална агенция за сигурност, пак ще има работа с пробиването на чуждестранни кодове и шифри, както и в създаването на собствени такива. Възможността за създаване на тайни комуникационни връзки изглежда като дар Божи.

През 40-те и 50-те години АНС успява да наеме най-добрите математици и една от поставените им задачи е да работят с AT&T за създаването на универсална телефонна система, която да може да бъде използвана тайно от американските разузнавачи. По онова време AT&T е единственият истински конкурент на АНС в наемането на талантливи математици, а освен това компанията винаги е била основният снабдител с подобна техника на всички държавни учреждения. През 1955 година системата е създадена и срещу изненадващо скромна сума AT&T дава на света модел за телефонни системи, които се въвеждат в повечето страни. Скромната цена се обяснява с желанието на AT&T да направи системата конкурентоспособна на всяка друга подобна чужда система в сферата на международните комуникации. През 70-те години се въвеждат телефоните с бутони, при които избирането става по електронен път чрез контрол на честотите на кодовете, които са по-лесни за използване в електронните системи и много по-лесни за поддържане, отколкото предишните електромеханични стъпаловидни ключове, с които собственикът на погребалното бюро става баснословно богат. Те са и по-лесни за AT&T да обслужва нуждите на АНС. Оперативните системи, които са дадени за първи път на света от изследователската лаборатория на AT&T в Парсипани, Ню Джърси, се усъвършенстват ежегодно и в тях се въвеждат нови и нови подобрения за по-голяма ефективност на световните телефонни системи, за да се стигне до там, че те се използват почти в целия свят. Но в тези телефонни системи има шест редици бинарни кодове, чийто принцип на действие датира от времето на нацистката окупация на Холандия.

Мин приключи с въвеждането, извади диска и го остави в кошчето за отпадъци. Най-лесният начин да се отървеш от нещо, което се опитваш да скриеш, е да накараш противника си сам да го изнесе през централния, а не през задния вход.

В продължение на няколко часа, докато Мин изпълняваше обичайните си задължения, а Номури посети три търговски предприятия, за да им продава своите мощни компютри, не се случи нищо. Но в 19,45 часа всичко се промени.

По това време Мин вече се беше прибрала вкъщи. Беше дала свободна вечер на Номури. Трябваше да направи някои неща със съквартирантката си, за да не започне да става прекалено подозрителна. Гледаха телевизия, разговаряха, а тя мислеше за любовника си, но без да съзнава, усмивката не слизаше от лицето й. Изобщо не й мина през ум, че съквартирантката й моментално разбра каква е работата, но от любезност не засегна темата.

Компютърът на „Нипон електрик“ в офиса й отдавна беше преминал на автоматичен режим. Екранът на монитора не светеше, нито индикаторната светлинка в долния десен ъгъл на компютърната кутия, която при нормална работа беше зелена. Въведената по-рано през деня от нея софтуерна програма беше специално създадена за компютрите на „Нипон електрик“, които като всички подобни апарати бяха снабдени със специален код за ползване от производителя. Този код обаче беше известен на Националната агенция за сигурност.

Веднага след въвеждането програмата „Призрак“, както я бяха кръстили във Форт Мийд, щата Мериленд, се беше скрила в една специална ниша в оперативната система на „Нипон електрик“ — най-новия вариант на „Майкрософт Уиндоус“. Нишата беше създадена от един служител на „Майкрософт“, чийто любим чичо беше загинал над Северен Виетнам при полет с изтребител бомбардировач F-105, изпълнявайки патриотичния си дълг, без изобщо да е чувал за компанията на роднината си. Освен това тя беше абсолютен двойник на кода на „Нипон електрик“, така че беше напълно незабележима дори и при най- подробно проучване на целия код в компютъра, и то от опитен инженер-специалист по софтуерните програми.

„Призракът“ се залови веднага за работа, създавайки директория, в която файловете в компютъра на Мин бяха сортирани първо по датите на създаване и на промяна, а след това по техния вид. Той пренебрегна някои файлове, както и оперативната система. Не обърна внимание и на създадената от „Нипон електрик“ транскрибираща програма, която превръщаше латинските букви — в случая английските фонеми на говоримия китайски език — в съответните идеограми. Но „Призракът“ отдаде дължимото на графичните текстови файлове, които се бяха получили в резултат от използването на програмата. Тях той ги копира заедно с телефонните индикации, както и всички други текстови файлове в петгигабайтовия харддиск. Цялата операция отне на насочвания от „Призрака“ компютър 17,14 секунди, създавайки един голям самостоятелен файл.

За секунда и половина компютърът спря да работи, а след това отново се активизира. Компютрите на „Нипон електрик“ имаха вградени високоскоростни модеми. „Призракът“ ги активизира, обаче изключи техните миниговорители, за да не би някой да чуе, че се прехвърля информация. (Обикновено говорителите стояха включени като предохранителна мярка. Светлините, които показваха, че те работят, не се виждаха, защото модемът се намираше вътре в кутията на този вид компютри.) След това той набра (този термин все пак беше надживял времето на въртящите се шайби на телефоните) дванадесетцифров номер вместо обикновените седемцифрови номера, използвани в телефонната система на Пекин. Допълнителните пет цифри изпратиха търсещ сигнал на околосветско пътешествие в хардуера на централния сървър, който излезе оттам в едно място, определено две седмици преди това от инженерите на Форт Мийд, които, разбира се, нямаха никаква представа за какво е цялата работа, къде ще стане и кой участва в нея. Телефонът, който иззвъня на посочения номер — в действителност нямаше никакъв електронен, нито пък механичен звънец, — беше всъщност модемна линия, която премина през бюрото на Честър Номури и стигна до неговия изключително усъвършенстван лаптоп. Той не беше на „Нипон електрик“, защото в тази област, както и в повечето компютърни технологии, американците все още бяха най-добри.

В момента и Номури гледаше телевизия, макар че при него това бяха новините на Си Ен Ен, чрез които научаваше какво става у дома. След това той превключи на един японски сателитен канал, защото това беше част от прикритието му. Тази вечер даваха самурайски сериал, който той харесваше. По елементарност и тематика той много приличаше на уестърните, които заляха американската телевизия през 50-те години. Въпреки че беше образован човек и професионален разузнавач, Номури обичаше празните развлечения като всички останали. Звъненето го накара да извърне глава. Въпреки че софтуерът на неговия компютър беше същият като този в офиса на Мин, той беше оставил звуковото устройство включено, за да