я да легне на него с нежна целувка и в този момент изобщо не се чувстваше като офицер от разузнаването на своята страна.

Връзката започваше от апартамента на Номури и оттам отиваше в един сайт в мрежата в Пекин, който се водеше на фирмата „Нипон електрик“. Но той беше създаден на името на японската компания от американски гражданин, който работеше и за Централното разузнавателно управление. Така точният имейл адрес на Номури ставаше достъпен за шефа на резидентурата на ЦРУ в Пекин, който обаче не знаеше нищо за разузнавача. Това беше предохранителна мярка, срещу която той вероятно би възразил, но която би приел като типична за начина, по който Мери Патриша Фоли ръководеше Оперативната дирекция, а освен това резидентурата в Пекин не можеше да се похвали с успехи във вербуването на висши служители на КНР за американски агенти.

Съобщението, което шефът на резидентурата получи, не му говореше нищо. Бяха някакви безразборни букви, които лесно би могло да натрака и едно шимпанзе в някой научноизследователски институт, за да получи като награда връзка банани. Той не си ги записа, а само ги засекрети в собствената си вътрешна система с кодовото наименование „Тапданс“ и ги препрати в официалната държавна комуникационна мрежа, която беше свързана със сателит, за да бъдат получени в Слънчевата долина, Калифорния. Оттам те отново трябваше да бъдат препратени, за да стигнат до Форт Белвоар, Вирджиния, на отсрещния бряг на река Потомак срещу Вашингтон, Д.С. Оттам съобщението премина по специален секретен оптичен кабел до главната квартира на ЦРУ в Ленгли, най-напред в Меркурий — комуникационния център на Управлението, където суперсекретният код на резидентурата в Пекин беше разсекретен, за да се появят отново непонятните букви. След това те отново бяха препратени вече за последен път в персоналния компютър на госпожа Фоли, който единствен имаше система за дешифриране и сменящ се ежедневно ключ за избора на алгоритъма за модема на портативния компютър на Чет Номури, наречен Интеркрипт. В момента Мери Пат беше заета с други неща и трябваше да минат двадесет минути, преди да провери какви съобщения има в компютъра й и да види съобщението на Зорге. Това веднага изостри вниманието й. Тя изпълни командите за дешифриране на съобщението, но се появиха само безразборните букви. Тогава се сети (не й беше за първи път) за часовата разлика с Номури и затова беше използвала друга комбинация. „Смени датата с утрешната… А, ето!“ Принтера едно копие за съпруга си, запамети съобщението в личния си харддиск, който автоматично го закодира отново. Пътят до кабинета на Ед беше кратък.

— Здравей, скъпа — каза директорът на ЦРУ, без да вдигне очи от бюрото си. Не бяха много тези, които влизаха в кабинета му, без да се обадят предварително. Новината сигурно ще е добра. Мери Пат му подаде листа с доволна усмивка.

— Снощи Чет са го изчукали! — каза директорът на Оперативната дирекция на директора на ЦРУ.

— Трябва ли да си глътна пурата от изненада? — попита директорът на Централното разузнавателно управление. Той прочете бързо съобщението.

— Това е крачка напред.

— За него може би — отвърна Ед Фоли и й намигна. — Предполагам, че при такава задача човек лесно се възбужда, макар че аз никога не съм имал подобен проблем.

Когато бяха оперативни агенти, семейство Фоли винаги действаха като съпружеска двойка. Дори и във Фермата бяха заедно. Това беше спестило на Ед Фоли всички усложнения, на които се беше натъквал Джеймс Бонд.

— Еди, как можеш да си такава пинтия!

Това накара директора на ЦРУ рязко да вдигне глава.

— Да съм какво?

— Циция! — уточни ядосана тя. — Това може да се окаже истински пробив. Онази малка китайка е лична секретарка на Фан Ган. Знае много неща, които бихме искали да научим.

— И снощи Чет я е обладал. Скъпа, това все още не означава, че я е вербувал. Засега все още нямаме агент на самото място — припомни той на жена си.

— Знам, знам, но вече имам подобно усещане.

— Женска интуиция? — попита Ед и отново разгледа съобщението, за да види дали няма нещо по- особено, обаче откри само сухи факти — като че ли историята с прелъстяването беше разказана от „Уолстрийт джърнъл“. Е, поне Номури беше запазил известно приличие. Нямаше описания от сорта как неговият твърд и пулсиращ чеп се забил във влажната й топла ножница. Въпреки че Номури беше на двадесет и девет години и на тази възраст чепът му ще да е доста твърд. „Чет беше от Калифорния, нали?“, запита се директорът на ЦРУ. Значи по всяка вероятност не е бил девствен, а може и да е опитен любовник, въпреки че когато го правиш за първи път с някого, най-вече ти се иска да провериш дали съответните части си пасват добре… Винаги си пасваха, Ед Фоли се беше уверил в това от личния си опит, но на човек пак му се иска да се увери сам. Той си спомни карикатурата на Робии Уилямс за Адам и Ева. „По-добре стой настрана, скъпа. Не знам колко голямо може да стане това нещо!“ Типична комбинация от предпазлив консерватизъм и твърде прозрачни намеци, така характерни за мъжете.

— И какво ще му отговориш? До колко оргазма успяхте да стигнете двамата ли?

— По дяволите, Ед! — Директорът на ЦРУ видя, че провокацията му подейства. Стори му се, че дори забелязва как хубавите уши на жена му пламнаха. — Знаеш много добре какво ще му предложа. Задълбочи връзката до такава степен, че тя да почне да говори по-свободно за работата си. Ще мине известно време, но ако работите вървят добре, ще си струва усилието.

„А ако не потръгне, Честър пак ще остане доволен“, помисли си Ед Фоли. Не бяха много професиите по света, при които сексът беше част от нещата, които могат да ти изкарат повишение.

— Мери?

— Да, Ед.

— Не ти ли се струва малко странно, че това момче ни докладва за сексуалния си живот? Това не те ли кара леко да се изчервиш?

— Вероятно щеше да е така, ако ми го кажеше очи в очи. Електронната поща е най-подходящият начин за такива неща. Губи се човешкият елемент.

— Според теб достатъчни ли са мерките за сигурност при изпращането на информацията?

— Да, вече сме се уверили в това. Може да мине просто като някакво бизнессъобщение, а и системата за кодиране е много надеждна. Хората във Форт Мийд могат да я пробият, но всеки път това им коства много усилия и им е нужна поне седмица, дори и когато са наясно как работи кодиращата система. Онези от КНР трябва да започнат от самото начало. Кодиращата система е много сложна, а разкодиращата също. Дори и ако я засекат по някой подслушван телефон на посолството, пак няма да могат да разберат нищо. За прикритие сме накарали един служител от консулството да използва същата система за порнографски сайтове от местната мрежа, в случай че някой все пак се усъмни в нещо. Всичко е премислено много внимателно. Желанието на човека да крие подобни неща е съвсем естествено. Би било съвсем разбираемо и донякъде забавно за контраразузнавателната служба в Пекин, ако тя някога успее да пробие кодиращата система.

— И все пак няма ли някаква опасност? — попита отново той, само за да подразни жена си.

— Не, освен тази, че можеш да бъдеш обвинен в педофилски наклонности. Някои от участниците в този сайт са още прекалено млади, за да гласуват. Ако се ползваш от него тук, от ФБР могат да почукат на вратата ти.

— Значи капитализмът наистина е проникнал в Китай.

— Някои от висшите партийни функционери, изглежда, харесват подобни неща. Предполагам, че когато човек наближи осемдесетте, му е нужно нещо по-специално, за да запали мотора. — Мери Пат беше виждала снимките. По едно време те бяха доста много. Тя беше майка, а показаните на снимките бяха още деца, колкото и странно да се стори това на някой от абонатите в Мрежата. На педофилите момиченцата от снимките сигурно им се струваха като живи с разтворените си крака и подканващото изражение на детските си, кукленски лица. В края на краищата аз не съм свещеник, помисли си директорката на Оперативната дирекция. Понякога се налагаше да имаш работа с такива перверзници, защото разполагаха с информация, която беше нужна на страната й. Ако имаш късмет и информацията се окажеше наистина полезна, често