беше някаква открита сегрегация или категоризация, но просто така бяха решили. Номури установи, че американците бяха настанени в един и същи сектор заедно с европейците, а също и с тайванците. Така че каквото и да беше наблюдението, то беше съсредоточено повече в онази част на комплекса и в момента беше добре за Мин, а може би и за него по-късно.

Той живееше в двуетажна ъглова сграда — китайски вариант на американски жилищен комплекс, съчетан с градина. Апартаментът беше доста просторен, около 100 квадратни метра, и вероятно в него нямаше подслушвателни устройства. Той поне не беше открил микрофони, когато се нанесе и окачи картините си. Апаратурата му за откриването им не регистрира необичайни сигнали. Телефонът, разбира се, сигурно се подслушваше, но това не означаваше непременно, че някой прослушва записите всеки ден и дори всяка седмица. Министерството на държавната сигурност беше още едно държавно учреждение и в Китай то едва ли се различаваше много в това отношение от тези в Америка или във Франция. И там имаше мързеливи, неподготвени хора, които работеха колкото може по-малко за една бюрократична машина, която не поощряваше самоинициативата. Сигурно прекарваха по-голямата част от времето в пушене на проклетите местни цигари и в мастурбиране.

На вратата си беше поставил американска брава с труден за манипулиране механизъм и яка заключалка. Ако го попитаха защо я е поставил, щеше да обясни, че когато е работил за „Нипон корпорейшън“ в Калифорния, са го обрали — американците са такива незачитащи законите, нецивилизовани хора — и не иска това да се повтори.

— Значи това е домът на един капиталист — каза Мин, като се оглеждаше наоколо. Стените бяха покрити с репродукции, главно рекламни плакати от филми.

— Да, това е домът на един служител. Не знам дали съм капиталист или не, другарко Мин — добави той с усмивка, повдигайки едната вежда. — Посочи й канапето. — Заповядай, седни. Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Може би чаша вино? — предложи тя, забелязвайки опакованата кутия на стола срещу канапето.

Номури се усмихна.

— Няма да ме затрудни.

Той се отправи към кухнята, където в хладилника се изстудяваше бутилка калифорнийско шардоне. Лесно се справи с тапата и се върна в хола с две чаши, едната от които подаде на гостенката си.

— А! Да, това е за теб, Мин. — Той й подаде кутията, опакована доста спретнато в червена хартия специално за подаръци.

— Може ли да я отворя сега?

— Разбира се. — Номури пусна най-добрата сваляческа усмивка, която можеше да измисли. — Може би ще искаш да изпробваш…

— Имаш предвид спалнята ти ли?

— Извинявай. Просто си помислих, че би искала да си сама, когато я отвориш. Моля те да ми простиш, ако съм ти се сторил прекалено директен.

Закачливото пламъче в очите й беше съвсем красноречиво. Мин отпи голяма глътка от бялото вино, отиде в спалнята и затвори вратата след себе си. Номури сръбна съвсем малко от своята чаша и седна на канапето, за да види как ще се развият събитията. Ако беше сбъркал в избора, тя можеше да го замери с кутията и да изхвръкне ядосана навън, но според него това не беше много вероятно. По-сигурно беше, че дори и да го намери за прекалено директен, ще запази подаръка и кутията, ще си допие виното, ще си поприказват още малко и след трийсетина минути ще си тръгне, за да покаже добри маниери. В такъв случай резултатът щеше да бъде същият, без обаче някой да остане обиден, но Номури ще трябваше да търси друг обект за вербуване. Не, най-добре щеше да е…

… вратата се отвори и тя застана там с малко дяволита усмивка. Строгия костюм го нямаше. Вместо него си беше сложила червенооранжевия комплект бикини и сутиена, който се откопчаваше отпред. Тя се спря там и вдигна чашата си за наздравица. Изглежда, че вътре беше ударила още една глътка, може би за кураж… или пък за да понамали задръжките си.

Номури изведнъж се озова в небрано лозе. Той също отпи от виното, преди да се изправи, а после се запъти бавно и вдървено към вратата на спалнята.

По очите й забеляза, че и тя се чувства малко неловко, може би леко поуплашена. Номури се надяваше, че и неговите създават такова впечатление, защото жените навсякъде по света обичат мъжете да са по- уязвими. Трескаво премисляше ситуацията. След това се усмихна.

— Отгатнал ли съм точния размер?

— Да, стоят ми чудесно, като втора кожа, гладки са като мека коприна.

Номури осъзна, че всяка жена имаше в себе си способността да се усмихва и независимо от обстановката да покаже, че не й липсват качествата на една истинска жена, пълна с нежност и изгаряща от желание, престорено сдържана и кокетна. Остава ти само да…

Протегна ръка, докосна леко лицето й, доколкото това беше възможно, защото леко трепереше. „Какво, по дяволите ти става?“ — запита се той. „Трепериш?“ Джеймс Бонд никога не трепери. Дошъл беше моментът, когато трябваше да я грабне в прегръдките си и властно да я понесе към леглото, където да я обладае, както Винс Ломбарди побеждава някой футболен отбор, когато на върха на атаката е Джордж Патън. Но въпреки че очакваше този момент на триумф, нещата не бяха такива, каквито си ги представяше. Каквато и да беше и която и да беше Мин, тя му се отдаваше. Държанието й не показваше нищо друго. Тя имаше само това и му го даваше.

Той наведе глава, за да я целуне, и усети аромата на парфюма „Мечтата на ангела“. Подхождаше идеално за момента. Ръцете й го обгърнаха по-бързо, отколкото очакваше. Неговите последваха примера на нейните и той усети, че кожата й е гладка като лъскава коприна. Ръцете му зашариха нагоре-надолу, без да може да ги спре. Усети нещо странно върху гърдите си. Поглеждайки надолу, видя, че малките й ръце разкопчават копчетата на ризата му. След това очите й срещнаха неговите, а лицето й вече не изглеждаше съвсем обикновено. Той разкопча копчетата на ръкавелите си, а тя му смъкна ризата, след това издърпа фланелката през главата му или по-скоро се опита да я издърпа, защото ръцете й бяха твърде къси, за да може да свърши докрай тази работа. Той я прегърна още по-силно, усещайки меката като коприна материя на новия й сутиен да се търка в неокосмените му гърди. В този момент прегръдката му стана още по-крепка и настоятелна. Целуна я още по-настойчиво по устните, взе лицето й в ръце и се загледа в тъмните, внезапно станали дълбоки очи. Това, което видя в тях, беше жена.

Ръцете й се размърдаха и разкопчаха колана и панталоните. Те се смъкнаха в краката му. За малко да падне, когато се опита да пристъпи напред с единия крак, но Мин го хвана. И двамата леко се засмяха, докато освободи краката си от обувките и панталоните. Като привърши, и двамата пристъпиха към леглото. Мин направи още една крачка и се обърна, за да може той да я разгледа. Беше я подценил. Талията й беше с цели четири инча по-тясна, отколкото беше предположил… Заблудил го е проклетият двуреден костюм, който носеше на работа. Дори ужасната й прическа в момента изглеждаше съвсем добре. Подхождаше на кехлибарената й кожа и на тесните очи.

Това, което последва, беше както лесно, така и много, много трудно. Номури протегна ръка към нея и я привлече към себе си, но не съвсем плътно. След това ръцете му започнаха да галят гърдите й, усещайки ги за първи път под плата на сутиена. Същевременно очите му наблюдаваха нейните, за да видят как ще реагира. Тя почти не помръдна, въпреки че изглеждаше малко по-спокойна и дори леко се усмихна, когато я докосна. След това дойде и следващата задължителна стъпка. С две ръце той разкопча сутиена, който се отваряше отпред. Ръцете ма Мин мигновено се намериха върху гърдите, за да ги прикрият. „Какво ли пък означава това?“, запита се агентът от ЦРУ. Но после ръцете й се отпуснаха и тя го привлече към себе си, телата им се срещнаха, а главата му отново се наведе, за да я целуне. Отметна презрамките на сутиена и той падна на пода. Не беше останало много нещо за правене и затова и двамата пристъпиха към него едновременно със страх и лека уплаха. Ръцете й се спуснаха надолу и дръпнаха ластичния колан на слиповете му. Сега нейните очи се взираха в неговите и този път на лицето й се изписа дяволита усмивка, която го накара да се изчерви, защото той беше напълно готов. Тогава ръцете й смъкнаха слиповете и остана само по чорапи. След това дойде неговият ред да смъкне червените бикини. Тя ги изрита настрани и двамата се отдалечиха малко един от друг, за да се огледат. Гърдите й са за голямо В, каза си Номури, а зърната бяха кафяви и набъбнали. Талията й не беше съвсем като на манекен, но женствено контрастираше както с бедрата, така и с гърдите. Номури пристъпи напред, хвана я за ръка и отиде с нея до леглото. Сложи