можеш да си занесеш вкъщи, но който е също толкова мощен, колкото този в службата ти, със същите характеристики и софтуер, разбира се, а също и модем за достъп до Интернет.

— Така ли? Рядко го правя. Виждаш ли, в работата ми сърфирането в Мрежата не е много желателно, освен ако на министъра не му е нужно нещо конкретно.

— Така ли? А от какво се интересува министър Фан в Мрежата?

— Главно от политически коментари, отнасящи се преди всичко до Америка и Европа. Всяка сутрин му принтирам различни материали от вестници — лондонския „Таймс“, „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон поуст“ и т.н. Министърът се интересува особено много от това какво мислят американците.

— Те не са много по тази част — подхвърли Номури в момента, когато донесоха виното.

— Какво каза? — попита Мин и го накара да я погледне.

— Ами, американците не си падат много по мисленето. Това са най-повърхностните хора, които съм срещал някога. Шумни, зле образовани, а пък жените им… — Чет не се доизказа.

— Какво за жените им, другарю Номури? — попита буквално, изкомандвайки го Мин.

— Охо! — Той опита виното и кимна на келнера да напълни чашите. Беше от Тоскана и много добро. — Виждала ли си някога онези американски играчки, куклите Барби?

— Да, правят ги и тук, в Китай.

— Такава иска да е всяка американка, много висока, с огромни гърди и кръст, който можеш да обхванеш с ръце. Това не е жена, а играчка, кукла, с която да си играят децата. Средната американка не е много интелигентна. Чуждите езици не й се отдават. Ето вземи за пример нас. И двамата говорим английски. Въпреки че не ни е матерен език, го говорим добре.

— Да — съгласи се Мин.

— А имаш ли представа колко американки говорят китайски? Или японски? Американците не са образовани и не са изтънчени. Те са назадничав народ. Такива са и жените им. Дори ходят на хирург да им направи гърдите по-големи, като че ли са някакви глупави детски кукли. Много са смешни да ги гледа човек, особено когато са голи — каза той и поклати глава.

— А ти да не би да…? — попита веднага тя.

— Да не би какво? Дали съм виждал голи американки?

Тя потвърди с кимване. Това беше добър знак.

Да, Мин, аз съм гражданин на света — каза си той.

— Виждал съм ги. Живях там няколко месеца. Беше ми любопитно, но не съм възхитен. Някои от тях могат да бъдат много мили, но не могат да се сравняват с една истинска азиатка нито по форми, нито с нейната коса, която не е подправена с козметични средства, нито по маниери. Американките нямат маниерите на една азиатка.

— Но там живеят много от нашите. Ти не можа ли…?

— Да срещна някоя? Не, кръглите очи ги пазят за себе си. Предполагам, че техните мъже харесват истинските жени дори и тогава, когато собствените им жени се превръщат в нещо друго. — Той наля още вино в чашата на Мин. — Обаче справедливостта изисква да се каже, че има неща, в които американците са добри.

— Какви са те? — попита тя. — Виното вече започна да развързва езика й.

— Ще ти покажа по-късно. Може би ти дължа едно извинение, но си позволих волността да ти купя някои американски неща.

— Така ли? — Очите й светнаха.

Работите наистина се развиват добре, каза си Номури. Трябваше да не прекалява с виното. Е, половин бутилка, две такива чаши нямаше да му навредят кой знае колко. Как беше онази песен? „Не е зле да го направиш още при първата среща“… Тук не трябваше да го тревожат религиозни убеждения и забрани. Това бе едно от предимствата на комунизма.

Донесоха фетучинито и то се оказа изненадващо добро. Той я наблюдаваше, когато го опита с вилицата. Във „Винченцо“ сервираха със сребърни прибори вместо с пръчици, които бяха по-удобни за фетучини „Алфредо“. Тя широко разтвори очи, когато налапа вилицата.

— Добро е… в него има много яйца. Обичам яйцата — призна си тя.

Артериите ти са си твои, скъпа — помисли си Номури. Наблюдаваше я как преглътна първата хапка. Пресегна се и напълни още веднъж чашата й догоре. Тя изобщо не забеляза. Така се беше нахвърлила на пицата.

След като изяде половината порция, вдигна очи от чинията и каза:

— Никога не съм яла толкова хубава вечеря.

Номури й отвърна с топла усмивка.

— Толкова се радвам, че ти хареса.

Почакай да видиш какви гащички съм ти взел, скъпа — каза си той.