сравнително скъпи дрехи, но по тях нямаше нищо, което би помогнало да бъдат идентифицирани. В подобна ситуация това едва ли беше нещо необичайно, обаче ченгетата, както и всички останали, предпочитаха по- лесното, отколкото по-трудното. Нямаше портфейли, документи за самоличност, дори банкноти, ключодържатели или игли за вратовръзки. Е, биха могли да открият някакви следи от етикетите на дрехите, а и никой не беше отрязал върховете на пръстите им, така че биха могли да ги идентифицират по пръстовите отпечатъци. Този, който беше извършил двойното убийство, се беше изхитрил да не остави никакви улики на милицията, но не беше успял да заличи всичко.
А това какво означава? — запита се старшият детектив. Най-добрият начин да се попречи на разследването на едно убийство беше да се направи така, че телата да изчезнат. Без труп нямаше доказателство, че някой е бил убит, а от това следваше, че не може да се води разследване, просто човекът щеше да бъде обявен за изчезнал. Може да е избягал с друга жена или с друг мъж, а може просто да е решил да отиде на друго място и да започне нов живот. Да се отървеш от един труп не беше чак толкова трудно, като се замисли малко човек. За щастие повечето убийства бяха ако не напълно импулсивни престъпления, то нещо много близко до тях, и повечето убийци бяха глупаци, които след време сами предопределяха съдбата си, защото много говореха.
Но не и в този случай. Ако това беше убийство със сексуални мотиви, вероятно щеше вече да е чул нещо за него. Подобни престъпления бяха буквално рекламирани от техните извършители поради някакво перверзно желание и те да бъдат арестувани и осъдени, защото никой, извършил такова деяние, не можеше да си държи устата затворена за каквото и да било.
Не, това двойно убийство имаше всички белези на професионализъм. И двамата са били убити по един и същи начин и чак след това са ги свързали с белезници, вероятно за да могат да ги скрият по-добре и за по-дълго време. По никое от телата нямаше следи от борба, а и двамата бяха доста силни мъже, обучени и опасни. Явно са били ликвидирани, без да очакват. Това обикновено означаваше, че може да е някой, когото и двамата са познавали и са му се доверявали. А защо изобщо престъпниците се доверяваха на хора от техния свят беше въпрос, на който никой детектив не можеше да си отговори. „Лоялност“ беше дума, която те дори не знаеха как да произнесат, да не говорим пък за принципи, с които се съобразяват… И все пак престъпниците проявяваха странна склонност да се доверяват на някого.
Докато детективите го наблюдаваха, патологът взе кръв от двата трупа за по-късно токсикологично изследване. Може би преди да получат куршуми в главите и двамата са били упоени. Беше малко вероятно, но възможно и трябваше да се провери. Изпод всичките двадесет нокти на пръстите също бяха взети проби, които вероятно щяха да се окажат безполезни, а накрая бяха взети и отпечатъци от пръстите за по-добро идентифициране. Всичко това нямаше да стане бързо. Централният архив в Москва беше известен с мудността си и през това време детективите щяха да извършват своите разследвания на местна почва с надеждата да открият чии са били телата някога.
— Евгений, не бих направил с лека ръка тези мъже свои врагове.
— Напълно съм съгласен с теб, Анатолий — каза по-възрастният от двамата. — Обаче някой или не се е страхувал от тях… или се е страхувал достатъчно, за да предприеме много драстични мерки. — Работата беше там, че и двамата бяха свикнали да разкриват лесни убийства, при които убиецът почти веднага правеше самопризнания или беше извършил престъплението пред очите на много свидетели. Този случай щеше да постави на изпитание техните способности и те щяха да докладват на лейтенанта с надеждата да получат допълнителна помощ за разследването.
Докато наблюдаваха, бяха направени снимки на лицата, но те бяха така обезформени, че разпознаването им беше невъзможно и фотографиите щяха да се окажат безполезни при идентифицирането. Обаче процедурата изискваше да бъдат направени преди отварянето на черепа, а д-р Конев правеше всичко съгласно разпоредбите. Детективите излязоха навън, за да се обадят на няколко телефонни номера и да изпушат по цигара в малко по-поносима обстановка. Когато се върнаха, двата куршума бяха поставени в пластмасови кутийки и Конев им каза, че предполагаемата причина за смъртта и на двамата е куршум в мозъка с очевидни следи от барут и по двата черепа. Според патолога двамата са били убити от близко разстояние, по-малко от половин метър, със стандартни, леки 2,6-грамови куршуми, изстреляни от 5,45-милиметров пистолет ПМС, който се използваше от милицията. Заключението може би смути малко детективите, тъй като това беше стандартният пистолет за носене в кобур през рамо, но доста от тях бяха достигнали по неведоми пътища до руския подземен свят.
— Американците казват на това професионална работа — отбеляза Евгений.
— Вижда се, че е свършена майсторски — съгласи се Анатолий. — А сега, първо…
— Първо трябва да открием кои са били тези нещастници. А след това кои са били техните врагове.
В Китай китайската храна не е толкова добра като тази в Лос Анджелис, помисли си Номури. Непосредственото му заключение беше, че това вероятно се дължи на съставките. Ако в Китайската народна република имаше Управление за контрол на храните и лекарствата, то явно не беше получило съответните инструкции. Първата му мисъл при влизането в ресторанта беше, че не би искал да надникне в кухнята. Като повечето ресторанти в Пекин това беше малко семейно заведение, което се помещаваше на първия етаж на частен дом. Предлагаше на двадесетината посетители стандартна комунистическа домашна кухня, в която се прилагаха доста акробатически номера. Кръглата маса беше малка и очевидно евтина, столът неудобен, но въпреки това самият факт, че заведението съществуваше, беше доказателство за фундаменталните промени в политическото ръководство на тази страна.
Обаче основното блюдо за вечерта седеше на масата срещу него — Лян Мин. Тя беше облечена в стандартен син костюм, който беше нещо като униформа за служителите от нисък или среден ранг в правителствените учреждения. Косата й беше късо подстригана, почти като шлем. Модната индустрия в този град, изглежда, е била въведена от някой кучи син с расистки наклонности, който мразеше китайците и беше сторил всичко, което е по силите му, за да ги направи възможно по-непривлекателни. Номури все още не беше виждал нито една местна жена, облечена така, че да бъде привлекателна, с изключение на дошлите от Хонконг. Униформеността беше проблем за Изтока. Там цареше пълна липса на разнообразие, ако не се броят чужденците, които ставаха все по-многобройни. Но те стърчаха като рози, израснали върху бунище, а това още повече подчертаваше неговата грозота. У дома, в САЩ, човек би могъл да има, т.е. да види, поправи се агентът от ЦРУ, всеки вид жена, който съществува на планетата. Бели, черни, еврейки и нееврейки, различни разновидности от жълтата раса, латиноси, някои истински африканки и много истински европейки. Сред последните също има голямо разнообразие — тъмнокоси земни италианки, надути французойки, истински англичанки и сковани германки. Тук-там можеха да се видят канадки и испанки, които се отличаваха по някакъв начин от местните испаноговорещи, а също и много етнически японки, които също бяха нещо отделно от местните японци, но това се дължеше по-скоро на желанието на последните, отколкото на първите. Та човек можеше да види какви ли не хора. Единствената прилика там идваше от калифорнийската атмосфера, която изискваше всеки да се труди упорито, за да бъде представителен и привлекателен, защото това беше Голямата повеля на живота в Калифорния — родина на ролковите кънки и сърфинга и на стегнатите фигури, което се постигаше с упражняването и на двата вида спорт.
Тук обаче не беше така. Тук всички се обличаха еднакво, изглеждаха еднакво, говореха еднакво, до голяма степен действаха по един и същ начин…
… с изключение на този случай. Тук трябваше да стане нещо различно, помисли си Номури и затова я беше поканил на вечеря.
Тази работа се наричаше прелъстяване и бе част от арсенала на шпионите от незапомнени времена, въпреки че на Номури щеше да му е за първи път. В Япония той не проявяваше кой знае какво сексуално въздържание, но там през последното поколение нравите се бяха променили много и позволяваха на младите мъже и жени да се срещат и да… общуват по най-общоприетия начин. Обаче там по някаква дивашка и за Честър Номури доста жестока ирония по-достъпните японски момичета харесваха американци. Някои твърдяха, че американците притежават предимства при половото сношение пред средния японец — тема, която предизвикваше спонтанно кискане сред японските девойки, които напоследък бяха станали по- активни в секса. Част от обяснението се състоеше и в това, че американците бяха известни с по-доброто си отношение към своите жени от японците, а тъй като японките бяха далеч по-покорни от американките, едно сексуално партньорство беше добра сделка и за двете страни. Обаче Чет Номури беше шпионин, който действаше под прикритието на японски бизнесмен и се беше научил да играе така добре ролята си, че за
