Санкт Петербург е известен като Венеция на Севера заради реките и каналите, които го пресичат, но тукашният климат, особено през зимата, е доста по-различен. Точно в една от тези реки се появи следващата следа.

Един гражданин я забеляза на път за работа сутринта и като видя милиционер на следващия ъгъл, отиде при него и му каза какво е открил. Милиционерът се върна и погледна през железните перила към мястото, посочено от гражданина.

Това, което видя, не беше много, но след секунда му стана ясно какво е то и какво означаваше. Не беше боклук или мъртво животно, а темето на човешка глава с руса или светлокестенява коса. Дали беше самоубийство или убийство, трябваше да разберат местните ченгета. Милиционерът отиде до най-близкия телефон и се обади в участъка. След тридесет минути се появи кола, а малко след нея черен фургон. Докато пристигнат, милиционерът беше изпушил две цигари в студения утринен въздух, като поглеждаше от време на време към водата, за да се увери, че нещото е още там. Пристигналите бяха детективи от градския отдел убийства. В минибуса, който ги следваше, имаше двама души, на които викаха техници. Те всъщност бяха обучени от градската община като специалисти по водопроводи и канали, но им плащаше местната милиция. Двамата погледнаха през парапета и това им беше достатъчно, за да разберат, че изваждането на тялото нямаше да бъде лесно, но не и невъзможно. Изкараха стълба и по-младият, облечен в непромокаем комбинезон и с тежки гумени ръкавици на ръцете, се спусна по нея и хвана тялото за потъналата под водата яка, докато неговият партньор направи няколко снимки с евтиния фотоапарат. Тримата милиционери наблюдаваха сцената на няколко крачки встрани и пушеха. Тогава дойде и първата изненада.

Практиката изискваше под ръцете на трупа да се сложи еластичен пояс като тези, които използват при спасителните хеликоптери, за да може след това да бъде вдигнат с помощта на кран. Но когато човекът се помъчи да сложи пояса под трупа, едната ръка изобщо не се помръдна. В продължение на няколко неприятни минути, работникът се помъчи да изправи вкочанената ръка. След малко той установи, че тя е свързана с белезници за друга ръка.

Това откритие накара двамата детективи да хвърлят цигарите си във водата. Може би не беше самоубийство, защото подобен начин на прощаване с живота не беше често срещан сред самоубийците. На каналния плъх — така те наричаха своите колеги от общината — му бяха нужни още десет минути, за да успее да постави пояса на подходящо място, а след това да се качи по стълбата и да пусне крана в действие.

Всичко веднага се изясни. Бяха двама мъже, млади и добре облечени. Ако се съдеше по изкривените им и деформирани лица, бяха мъртви от няколко дни. Водата беше студена и това беше забавило развитието на бактериите, които изяждат повечето трупове. Тя обаче също им беше оказала въздействие, което превръщаше тези тела в гледка, трудна за понасяне на пълен стомах. Приличат на играчките Покемон, помисли си един от детективите — като онези ужасно грозни фигурки, каквито децата му много искаха да им купи. Каналните плъхове поставиха телата в специалните чували за трупове, в които трябваше да бъдат пренесени до моргата, където щяха да бъдат изследвани. Засега не се знаеше нищо повече, освен че двамата мъже са мъртви. Не се виждаха липсващи части от труповете, а и общото им окаяно състояние не позволяваше да се забележат рани от куршум или от нож. За момента те разполагаха само с два Джона, както американците наричаха безименните трупове — единият рус или светлокестеняв, а другият червенокос. Видът им показваше, че са престояли във водата най-малко три-четири дни. Вероятно са умрели заедно, след като са били свързани с белезници, освен ако единият не беше убил другия, а след това беше скочил след него и също беше намерил смъртта си. В такъв случай единият, а може би и двамата са били хомосексуалисти, помисли си онзи детектив, който беше по-голям циник. Казаха на патрулния милиционер да попълни в участъка съответните формуляри, а той си помисли, че това няма да е лошо, защото там беше топло. Нищо друго не можеше да направи един студен ден още по-студен както два трупа.

Екипът, който извади телата, натовари чувалите във фургона, за да ги откара в моргата. Те не можеха да се затворят плътно заради белезниците и лежаха един до друг на пода на колата като двама любовници, вплели ръце преди последния си час. А може и наистина да са били любовници — разсъждаваше на глас единият детектив, когато влязоха в колата. Партньорът му само изсумтя и подкара автомобила.

Този ден в моргата на Санкт Петербург беше спокойно. Нямаше много работа. Дежурният старши патолог д-р Александър Конев седеше в кабинета си и четеше медицинско списание. Сутрешното бездействие беше започнало да му омръзва, когато му се обадиха по телефона за възможно двойно убийство. Подобни случаи винаги бяха интересни, а Конев много обичаше да чете криминални романи, повечето внасяни от Великобритания и от Америка. Това беше добър начин да опреснява познанията си по английски. Когато телата пристигнаха, той вече чакаше в залата за аутопсия. На рампата ги сложиха на колички и ги вкараха в залата. Трябваше му само миг, за да разбере защо бутаха количките една до друга.

— Да не би да са били убити от милицията? — попита патологът с ехидна усмивка.

— Официално не — отвърна в същия дух по-старшият детектив. Той познаваше Конев.

— Много добре. — Лекарят включи касетофона. — Имаме два мъжки трупа, все още напълно облечени. Личи си, че са престояли във вода. Къде са били открити? — попита той, гледайки към милиционерите. Те му отговориха. — Били са намерени във водите на Нева. При първоначалния оглед бих казал, че са престояли там три-четири дни след смъртта си. — Ръцете му в ръкавици опипаха едната глава, а после и другата. — О! — възкликна той. — И двете жертви, изглежда, са били застреляни. И двамата, изглежда, имат дупки от куршуми точно в центъра на тила. Първото впечатление е, че дупките и на двете жертви са от куршуми с малък калибър. Ще проверим това по-късно. Евгений — обърна се той към техническия си помощник, — махни им дрехите и ги прибери в пликове за по-късно изследване.

— Да, другарю доктор. — Помощникът угаси цигарата си и пристъпи напред с ножици в ръце.

— И двамата ли са застреляни? — попита по-младият детектив.

— На едно и също място в двете глави — потвърди Конев. — О, след като са били убити, са им сложили белезници, което е доста странно. От пръв поглед не се виждат някакви ожулвания по китките на ръцете. Защо ли са го направили, след като са ги убили? — зачуди се патологът.

— За да държат телата заедно — изказа гласно мисълта си старшият детектив.

Но защо това може да е важно? — запита се той. Убиецът или убийците явно е имал изострено чувство за ред. Обаче той отдавна разследваше какви ли не убийства и знаеше, че не всички престъпления могат напълно да бъдат обяснени, особено тези, които се случваха напоследък.

— И двамата са били здравеняци — продължи Конев, когато помощникът му свали от телата и последните дрехи. — Хм, какво е това? — Той пристъпи напред и разгледа татуировката върху левия бицепс на русокосия, след това се обърна, за да види… — И двамата имат едни и същи татуировки.

Старшият детектив се приближи, за да ги разгледа по-отблизо, като първоначално си помисли, че партньорът му може да е бил прав да види сексуален момент в случая, обаче…

— Татуировката на Спецназ — червена звезда, прорязана от светкавица. — Двамата са били в Афганистан. Анатолий, докато докторът изследва телата, да претърсим дрехите им.

Така и направиха и след половин час стигнаха до заключението, че и двамата са били облечени в