— Е?

— Е, ако приемат, Китай ще има върху какво да се замисли — с надежда отвърна държавният секретар.

„Проблемът е, че те не разсъждават по същия начин като нас“, помисли си Райън, докато се изправяше.

Бръмбарите предизвикаха неестествени усмивки на лицата на всички. Тази вечер Суворов/Конев бе повикал друга скъпоплатена проститутка, чийто актьорски талант се изразяваше в издаването на съответните звуци в правилно подбрания момент.

„А може той наистина да е толкова добър в леглото“, зачуди се Провалов за разлика от скептично настроените си колеги във фургона за наблюдение.

„Не, мислеха другите, това момиче е твърде добра професионалистка, за да си позволи да стигне дотам.“

Всички те обаче знаеха нещо, за което техният обект бе в неведение — момичето бе „примамка“, подготвена за срещата със Суворов/Конев.

Най-сетне шумовете заглъхнаха и те чуха отчетливото щракане на запалка „Зипо“ и обичайното след секс мълчание на доволен мъж и на изпитала или симулирала оргазъм жена.

— С какво точно се занимаваш, Ваня? — попита женският глас, демонстрирайки очаквания професионален интерес на скъпа проститутка към заможен мъж, когото евентуално би искала да забавлява отново.

— С бизнес — бе краткият отговор.

— Какъв? — отново точно премерен интерес. Добрата новина, помисли си Провалов, е, че тя не се нуждае от напътствия. Работата на преподавателите в Школата на врабчетата сигурно е доста лека. Жените вършат подобни неща, водени от инстинкта си.

— Задоволявам специални нужди на специални хора — отвърна вражеският шпионин. Изявлението му бе последвано от женски смях.

— И аз правя това, Ваня.

— Има чужденци, които се нуждаят от специални услуги — такива, каквито съм обучен да върша още при стария режим.

— Ти си от КГБ? Наистина ли? — гласът й бе възбуден. Момичето наистина беше добро.

— Да, един от многото. Нищо по-особено.

— За теб, сигурно, но не и за мен. Наистина ли е имало училище за такива като мен? Наистина ли КГБ е обучавало жени да… се грижат за нуждите на мъже?

Този път се чу мъжки смях.

— О, да, скъпа. Имаше такава школа. Ти щеше да се справиш доста добре там.

Сега смехът бе кокетен.

— Толкова добре, колкото се справям сега?

— Не, не и при тази твоя тарифа.

— Но си струвам парите, нали? — попита тя.

— Определено — бе доволният отговор.

— Искаш ли да се видим отново, Ваня? — истинска или отлично симулирана надежда във въпроса.

— Да, наистина искам, Мария.

— Значи, грижиш се за хора със специални нужди. Какви по-точно са тези нужди? — въпросът можеше и да мине, тъй като мъжете прекалено много обичат да бъдат намирани за обаятелни от красиви жени. Това бе част от преклонението им пред този специфичен олтар и те винаги го търсеха.

— Не много по-различно от това, което съм обучаван да върша, Мария, но подробностите едва ли те интересуват.

Разочарование.

— Мъжете винаги казват това — нацупи се тя. — Защо най-интересните мъже винаги трябва да бъдат толкова потайни?

— В това е обаянието ни, момиче, — поясни той. — По-добре ли би било, ако карах камион?

— Шофьорите на камиони нямат твоите… твоите мъжки възможности — отвърна тя, сякаш сега бе осъзнала разликата.

— Човек може да се надърви само като слуша тази кучка — отбеляза един от офицерите от ФСС.

— Това е идеята — съгласи се Провалов. — Ти защо мислиш, че тарифата й е толкова висока?

— Истинският мъж не плаща за това.

— Наистина ли бях толкова добър? — попита в слушалките им Суворов/Конев.

— Още малко и щеше да се наложи аз да ти плащам, Ваня — отвърна тя с радостен глас. Изявлението вероятно бе подкрепено с целувка.

— Без повече въпроси, Мария. Нека нещата останат така засега — каза Олег Григориевич, без да се обръща към никого. Тя сякаш го чу.

— Знаеш как да накараш един мъж да се почувства наистина мъж — каза й шпионинът убиец. — Къде си придобила това умение?

— При жените то е вродено — изгука тя.

— При някои жени, сигурно — тук разговорът спря и след десетина минути в слушалките се чу хъркане.

— Е, това е по-интересно от обичайните ни случаи — каза на останалите офицерът от ФСС.

— Вашите хора проверяват ли пейката?

— На всеки час.

Никой не спомена колко души доставят съобщенията в тайника, нито дали всички те са китайци. Не, сигурно имаше „тъмно“ звено в тази верига, вероятно не много дълго, но достатъчно, за да осигури изолация за Суворов. Това би било доста добре подготвена работа и те трябваше да го очакват. И така, пейката и тайникът щяха да бъдат проверявани редовно, а хората във фургона за наблюдение щяха да разполагат с шперц, с който да отключват тайника, и копирна машина, с която да се вадят копия от съобщенията вътре. ФСС започна наблюдение и на китайското посолство. Почти всеки служител, който напускаше сградата на представителството, вече имаше опашка. Осъществяването на това означваше съкращаването на други контраразузнавателни операции в Москва, но този случай имаше по-голям приоритет от всички останали. Съвсем скоро той щеше да придобие още по-голяма важност, но те все още не знаеха това.

— С колко инженери разполагаме в момента? — запита Бондаренко Алиев в ранното утро в Източен Сибир.

— Два полка, които не са ангажирани със строеж на пътища — отвърна оперативният дежурен.

— Добре. Веднага да слизат тук и да започват маскировката на тези бункери и строежа на фалшиви от другата страна на хълмовете. Веднага, Андрей.

— Слушам, другарю генерал, незабавно ще предам заповедта.

— Харесвам ранното утро, то е най-спокойната част от деня.

— Освен в случаите, когато другите го използват, за да ни нападнат — ранното утро бе предпочитаното време за големи офанзивни операции, тъй като човек разполагаше със светлината на целия ден, за да ги осъществява.

— Ако ще идват, ще бъде оттук, по тази долина.

— Да, така е.

— Ще изразховат доста муниции срещу първата защитна линия, каквото според тях представлява това — прогнозира Бондаренко, като посочи мястото на картата. Първата линия бе съставена от на пръв поглед истински бункери от армиран бетон, но цевите на оръдията, които се подаваха през амбразурите, бяха фалшиви. Инженерът, който бе издигнал тези фортификации, бе роден с усет за използване на земния релеф, достоен за Александър Македонски. Те бяха позиционирани много добре, съвсем малко повече от нормалното. Разположението им бе малко по-предсказуемо от обичайното. Те се виждаха, наистина много слабо, от другата страна на възвишенията, а нещо, което се вижда толкова слабо, обикновено привлича първия удар върху себе си. Във фалшивите бункери имаше дори пиротехнически заряди, които бяха

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату