Бръмбарите предизвикаха неестествени усмивки на лицата на всички. Тази вечер Суворов/Конев бе повикал друга скъпоплатена проститутка, чийто актьорски талант се изразяваше в издаването на съответните звуци в правилно подбрания момент.

„А може той наистина да е толкова добър в леглото“, зачуди се Провалов за разлика от скептично настроените си колеги във фургона за наблюдение.

„Не, мислеха другите, това момиче е твърде добра професионалистка, за да си позволи да стигне дотам.“

Всички те обаче знаеха нещо, за което техният обект бе в неведение — момичето бе „примамка“, подготвена за срещата със Суворов/Конев.

Най-сетне шумовете заглъхнаха и те чуха отчетливото щракане на запалка „Зипо“ и обичайното след секс мълчание на доволен мъж и на изпитала или симулирала оргазъм жена.

— С какво точно се занимаваш, Ваня? — попита женският глас, демонстрирайки очаквания професионален интерес на скъпа проститутка към заможен мъж, когото евентуално би искала да забавлява отново.

— С бизнес — бе краткият отговор.

— Какъв? — отново точно премерен интерес. Добрата новина, помисли си Провалов, е, че тя не се нуждае от напътствия. Работата на преподавателите в Школата на врабчетата сигурно е доста лека. Жените вършат подобни неща, водени от инстинкта си.

— Задоволявам специални нужди на специални хора — отвърна вражеският шпионин. Изявлението му бе последвано от женски смях.

— И аз правя това, Ваня.

— Има чужденци, които се нуждаят от специални услуги — такива, каквито съм обучен да върша още при стария режим.

— Ти си от КГБ? Наистина ли? — гласът й бе възбуден. Момичето наистина беше добро.

— Да, един от многото. Нищо по-особено.

— За теб, сигурно, но не и за мен. Наистина ли е имало училище за такива като мен? Наистина ли КГБ е обучавало жени да… се грижат за нуждите на мъже?

Този път се чу мъжки смях.

— О, да, скъпа. Имаше такава школа. Ти щеше да се справиш доста добре там.

Сега смехът бе кокетен.

— Толкова добре, колкото се справям сега?

— Не, не и при тази твоя тарифа.

— Но си струвам парите, нали? — попита тя.

— Определено — бе доволният отговор.

— Искаш ли да се видим отново, Ваня? — истинска или отлично симулирана надежда във въпроса.

— Да, наистина искам, Мария.

— Значи, грижиш се за хора със специални нужди. Какви по-точно са тези нужди? — въпросът можеше и да мине, тъй като мъжете прекалено много обичат да бъдат намирани за обаятелни от красиви жени. Това бе част от преклонението им пред този специфичен олтар и те винаги го търсеха.

— Не много по-различно от това, което съм обучаван да върша, Мария, но подробностите едва ли те интересуват.

Разочарование.

— Мъжете винаги казват това — нацупи се тя. — Защо най-интересните мъже винаги трябва да бъдат толкова потайни?

— В това е обаянието ни, момиче, — поясни той. — По-добре ли би било, ако карах камион?

— Шофьорите на камиони нямат твоите… твоите мъжки възможности — отвърна тя, сякаш сега бе осъзнала разликата.

— Човек може да се надърви само като слуша тази кучка — отбеляза един от офицерите от ФСС.

— Това е идеята — съгласи се Провалов. — Ти защо мислиш, че тарифата й е толкова висока?

— Истинският мъж не плаща за това.

— Наистина ли бях толкова добър? — попита в слушалките им Суворов/Конев.

— Още малко и щеше да се наложи аз да ти плащам, Ваня — отвърна тя с радостен глас. Изявлението вероятно бе подкрепено с целувка.

— Без повече въпроси, Мария. Нека нещата останат така засега — каза Олег Григориевич, без да се обръща към никого. Тя сякаш го чу.

— Знаеш как да накараш един мъж да се почувства наистина мъж — каза й шпионинът убиец. — Къде си придобила това умение?

— При жените то е вродено — изгука тя.

— При някои жени, сигурно — тук разговорът спря и след десетина минути в слушалките се чу хъркане.

— Е, това е по-интересно от обичайните ни случаи — каза на останалите офицерът от ФСС.

— Вашите хора проверяват ли пейката?

— На всеки час.

Никой не спомена колко души доставят съобщенията в тайника, нито дали всички те са китайци. Не, сигурно имаше „тъмно“ звено в тази верига, вероятно не много дълго, но достатъчно, за да осигури изолация за Суворов. Това би било доста добре подготвена работа и те трябваше да го очакват. И така, пейката и тайникът щяха да бъдат проверявани редовно, а хората във фургона за наблюдение щяха да разполагат с шперц, с който да отключват тайника, и копирна машина, с която да се вадят копия от съобщенията вътре. ФСС започна наблюдение и на китайското посолство. Почти всеки служител, който напускаше сградата на представителството, вече имаше опашка. Осъществяването на това означваше съкращаването на други контраразузнавателни операции в Москва, но този случай имаше по-голям приоритет от всички останали. Съвсем скоро той щеше да придобие още по-голяма важност, но те все още не знаеха това.