— Арни?

— Да, Джак?

— Кажи на ВВС да изпратят още един самолет във Варшава в случай, че се наложи Скот да отлети тайно до Москва.

— Идеята не е лоша. Сигурно ще го паркират в някоя военновъздушна база или нещо подобно — Ван Дам напусна кабинета, за да изпълни заповедта.

— Още нещо, Елън? — попита Райън секретарката си.

— Искаш ли една?

— Да, преди Кети и аз да отлетим към залеза — всъщност те щяха да се насочат на изток, но г-жа Съмтър разбра. Тя подаде на Райън последната му за деня цигара.

— По дяволите — каза Райън с първото издишване на дима. Със сигурност щяха да го потърсят от Москва. А може би не? Всъщност зависеше от това, колко бързо предаваха информацията нагоре. Може би Сергей трябваше да изчака сутринта, за да я покаже на президента Грушевой. Дали? Във Вашингтон нещо толкова важно би било класифицирано като „Кризисно“ и до двадесет минути — натикано под носа на президента. Все пак в различните държави действаха различни правила, а той не знаеше как процедират в такива случаи руснаците. Със сигурност обаче знаеше, че някой от тях щеше да го потърси още преди да е слязъл от самолета във Варшава. Но засега… Той издиша дима от цигарата, бръкна в чекмеджето на бюрото за освежаващия спрей и напръска устата си, преди да се насочи навън. Западното крило и самият Бял дом не са свързани с вътрешен коридор поради някакво архитектурно недомислие. Въпреки това шест минути по-късно той бе в резиденцията си и наблюдаваше камериерите, които опаковаха багажа му. Кети бе там и се опитваше да ги надзирава под погледите на хората от секретната служба, които гледаха така, сякаш някой може да пъхне бомба в багажа. Е, все пак параноята им бе професия.

Райън се приближи до жена си.

— Трябва да говориш с Андреа.

— Защо?

— Стомашни проблеми, както ми каза.

— Уф — Кати страдаше от гадене, когато бе бременна със Сали, но това бе преди векове, а и не беше толкова сериозно. — Знаеш ли, не може да се направи кой знае какво за това.

— Толкова по въпроса с прогреса на медицината — бе коментарът на Джак. — Може би все пак има нужда от женска помощ.

Кети се усмихна.

— О, разбира се, женска солидарност. Значи ти оставаш с Пат?

Джак й върна усмивката.

— Да, може би той ще ме научи да стрелям по-добре с пистолет.

— Супер — сухо отбеляза Хирургът.

— Коя рокля е за голямата вечеря? — обърна се ПОТУС20 към ФЛОТУС21.

— Светлосинята.

— Чудесно — каза Джак и я докосна по ръката.

В този момент се появиха децата заедно с многобройните си придружители. Кайл бе носен на ръце от една от своите лъвици пазителки. Оставянето на децата при подобни пътувания не бе особено приятно, но всички вече бяха посвикнали с това. След обичайните целувки и прегръдки Джак хвана жена си за ръка и я поведе към асансьора.

Той ги свали на партера, откъдето поеха направо към хеликоптерната площадка. Вертолетът VH-3 бе там с полковник Малой в пилотското кресло. Морските пехотинци отдадоха чест както винаги. Президентът и първата дама влязоха в машината и се настаниха в удобните седалки под зоркия поглед на един сержант от морската пехота, който ги изчака да закопчеят коланите си, за да докладва на пилота отпред.

Кети обичаше да лети с хеликоптер повече от съпруга си, тъй като пътуваше по този начин два пъти дневно. Джак вече не се страхуваше, но предпочиташе да кара кола — нещо, което не му бе разрешено вече няколко месеца. Хеликоптерът „Сикорски“ се издигна плавно, завъртя се във въздуха и се насочи към военновъздушната база Андрюс. Полетът продължи около десет минути. Хеликоптерът се приземи близо до VC-25A — военната версия на „Боинг“ 747. Изкачването по трапа на самолета им отне няколко секунди. Неизбежните телевизионни камери бяха там, за да запечатат събитието.

— Обърни се и им помахай, скъпа — каза Джак на Кети, когато се изкачиха на горната площадка на трапа. — Довечера може да попаднем в новините.

— Пак ли? — промърмори Кети, след което помаха и се усмихна, не на хората, а на камерите. След като изпълниха и това задължение, двамата влязоха в самолета и се насочиха към президентския отсек. Там те отново бяха изчакани да закопчеят коланите си от един сержант от военновъздушните сили, който след това съобщи на пилота, че вече може да запусне двигателите и да рулира към края на писта 01-дясно. След това всичко бе съвсем обичайно, включително речта на пилота, последвана от традиционния, величествен разбег за излитане на големия боинг и изкачването до 11 500 метра. Райън бе сигурен, че и в задната част на самолета всички се чувстваха комфортно, тъй като най-неудбната седалка в този самолет бе не по-лоша от първокласно място на която и да е авиокомпания по света. Общо взето, това изглеждаше сериозно прахосване на парите на данъкоплатците, но доколкото той знаеше, досега нито един от тях не се бе оплаквал твърде високо.

Очакваното се случи след като преминаха бреговата ивица на Мейн.

— Господин президент? — попита женски глас.

— Да, сержант?

— Телефонно обаждане за вас, сър, на STU. Къде желаете да го приемете?

Райън се изправи.

— Горе.

Сержантът кимна и посочи с ръка.

— Оттук, сър.

— Кой е?

— Директорът на ЦРУ.

— Нека включим и Адлер в разговора.

— Слушам, сър — каза тя след Джак, който вече се изкачваше по спиралната стълба към горния етаж на боинга.

Горе Райън се настани в едно от работните кресла, освободено за него от един сержант, който му подаде съответния телефон.

— Ед?

— Да, Джак. Сергей се обади.

— И какво каза?

— Смята, че визитата ти в Полша е добра идея. Иска среща на високо равнище, тайна, ако е възможно.

Адлер тъкмо се настаняваше на стола до Райън и чу последните думи на директора на ЦРУ.

— Скот, искаш ли да прескочиш до Москва?

— Можем ли да го направим тихо? — попита държавният секретар.

— Вероятно.

— В такъв случай, да. Ед, направи ли предложението за НАТО?

— Това не е по моята част, Скот — отвърна директорът на ЦРУ.

— Правилно. Дали ще подскочат от радост?

— Три към едно да.

— Съгласен съм — обади се Райън. — И на Головко ще му хареса.

— Да, със сигурност, след като преодолее шока — отбеляза Адлер с ироничен тон.

— О’кей, Ед, кажи на Сергей, че сме съгласни за закрита среща. Държавният секретар лети до Москва за консултации. Дръж ни в течение.

— Ще бъде направено.

— Добре, край — Райън затвори телефона и се обърна към Адлер: