лошото?

— Кое, Иван Сергеевич?

— Това, че изобщо не парадира с постиженията си, сякаш е нормално да стреляш така.

— Генерале — обади се Доминго, след като изпи втората си водка за вечерта. Проблемът да си в Русия беше, че свикваш с местните навици и един от тях беше пиенето. — Всички от моя екип са майстори в стрелбата. Като казвам майстори, имам предвид, че биха могли да участват в олимпийския ни отбор. Но Голямата птица ни победи всичките, а на нас това не ни се нрави, колкото и на вас. Обаче ще ви кажа едно нещо: много съм доволен, че е в групата ми.

Точно в този момент Фалконе влезе.

— Хей, Еторе, ела насам.

Беше си останал същата върлина. Наведе се над по-дребния Чавес и пак приличаше на фигура от картините на Ел Греко.

— Генерале — обърна се той към Кирилин, — вие стреляте изключително добре.

— Но не толкова добре, колкото теб, Фалконе — отвърна генералът.

Италианското ченге сви рамене.

— Днес просто имах щастлив ден.

— Да, бе — каза Кларк и подаде на Фалконе една чаша.

— Водката започна да ми харесва — каза Голямата птица и обърна чашата. — Но се отразява на стрелбата ми.

— Да, Еторе — засмя се Чавес. — Генералът ни каза, че си имал четири пропуска в състезанието.

— Да не искаш да кажеш, че е имал и по-добри постижения? — попита Кирилин.

— Има — отвърна Кларк. — Преди три седмици видях, че направи 500 точки от 500 възможни.

— Е, тогава имах добър ден — съгласи се Фалконе. — Бях се наспал добре през нощта и не ме болеше глава.

Кларк избухна в смях и се огледа. Точно в този момент влезе един офицер и също се огледа. Забеляза генерал Кирилин и се приближи.

— По дяволите! Кой ли е този хубавец? — попита на глас Динг, когато той се приближи.

— Другарю генерал — поздрави мъжът.

— Анатолий Иванич — отвърна Кирилин. — Как са работите в Центъра?

След това той се обърна към останалите.

— Вие сте Джон Кларк, нали?

— Да, аз съм — потвърди американецът. — А вие кой сте?

— Това е майор Анатолий Шелепин — отговори вместо него генерал Кирилин. — Той е шеф на личната охрана на Сергей Головко.

— Знаем се с шефа ви — каза Динг и му подаде ръка. — Как сте? Аз съм Доминго Чавес.

Пристигналият се ръкува и с двамата.

— Можем ли да поговорим на някое по-спокойно място? — попита Шелепин.

Четиримата мъже се преместиха в един ъгъл на клуба. Фалконе остана на бара.

— Сергей Николаич ли те изпрати? — попита руският генерал.

— Не сте ли чул? — отвърна майор Шелепин. Начинът, по който го каза, прикова вниманието на всички. Говореше на руски, който Кларк и Чавес разбираха добре. — Искам хората ми да тренират с вас.

— Какво да съм чул? — попита Кирилин.

— Открихме кой се е опитал да убие председателя — съобщи Шелепин.

— Значи той е бил обектът? Мислех, че целта им е бил сводникът — каза Кирилин.

— Ще ни кажете ли за какво си говорите? — попита Кларк.

— Преди няколко седмици беше извършено убийство на площад „Дзержински“ — отвърна Шелепин, обяснявайки какво са мислели тогава. — Но сега изглежда, че просто са сбъркали обекта.

— Някой се опитал да ликвидира Головко? — попита Доминго. — Мамка му!

— И кой е бил той?

— Човекът, който е уредил нещата, е бивш офицер от КГБ на име Суворов. Смятаме, че е той. Използвал е двама бивши войници от Спецназ. И двамата са убити, вероятно за да се прикрие участието им, или най-малко да им се попречи да говорят. — Шелепин не добави нещо повече. — Както и да е. Чухме добри неща за вашите хора от „Рейнбоу“ и искаме да ни помогнете в обучението на нашия охранителен екип.

— Аз нямам нищо против, стига Вашингтон да се съгласи.

— Кларк се вгледа внимателно в очите на бодигарда. Беше прекалено сериозен и в момента настроението му не беше най-добро.

— Утре ще отправим официална молба.

— Момчетата от „Рейнбоу“ са чудесни — увери го Кирилин. — Много добре работим с тях. Когато бях полковник, Анатолий работеше при мен. — Тонът, с който го каза, беше показателен какво мисли за по- младия човек.

„В тази работа не ни казват всичко“, помисли си Кларк. Един руски висш офицер няма да помоли бивш агент от ЦРУ за помощ, свързана с личната му сигурност, просто ей така. Той срещна погледа на Динг и разбра, че мисли същото. Изведнъж и двамата си припомниха шпионските си навици.

— Добре — каза Джон. — Ако искате, мога да се обадя тази вечер у дома. — Щеше да го направи от американското посолство, вероятно чрез секретния телефон на представителя на ЦРУ.

VC-137 се приземи без много шум във военновъздушната база Андрюс. Базата нямаше аерогара с входове за преминаване на пътниците направо от самолета в нея и затова те слязоха по стълба, прикачена към един камион. Долу ги чакаха коли, за да ги отведат във Вашингтон. Марк Грант беше посрещнат от двама тайни агенти, които веднага го откараха в сградата на Министерството на финансите, която беше от другата страна на улицата срещу Белия дом. Още не беше свикнал с чувството, че стъпва върху твърда земя, когато се озова в кабинета на министъра.

— Как мина? — попита Джордж Уинстън.

— Беше поне интересно — отвърна Грант, който все още не можеше да свикне с чувството, че тялото му не знае къде се намира в момента. Мислех, че първо ще си ида у дома, за да си отспя.

— Райън нареди към китайците да бъде приложен законът за търговската реформа.

— Така ли? Е, това можеше да се очаква.

— Виж това — нареди му министърът на финансите, като му подаде току-що изкарани на принтера няколко листа. „Това“ беше доклад за наличните валутни резерви на Китайската народна република в банките.

— Колко достоверна е тази информация? — попита Телескопът.

Докладът се основаваше на анонимни разузнавателни данни. Служителите в Министерството на финансите редовно следяха международните валутни трансфери, за да могат по този начин ежедневно да са наясно за реалната стойност на долара и на другите разменни валути. Китайският юан също беше включен в изследването и напоследък позициите му се бяха поразклатили.

— Толкова ли са малки? — попита Грант. — Предполагах, че са позакъсали с твърдата валута, но не мислех, че положението може да е толкова лошо…

— Аз също съм изненадан — призна министърът на финансите. — Изглежда, че са купували на международния пазар доста неща, особено реактивни двигатели от Франция. Закъснели са с изплащането на поредната вноска и френската компания е решила да възприеме по-твърда линия спрямо тях. Французите са единствените им доставчици. Не позволихме на компаниите GE, „Прат енд Уитни“ да се състезават за поръчката. Същото направиха и британците с „Ролс Ройс“. Така че французите останаха единственият им източник, което не е твърде лошо за тях. Покачиха цената С петнадесет процента и искат предплата.

— Това ще се отрази зле на юана — прогнозира Грант. — Опитвали са се да прикрият нещата, нали?

— Да, и то доста успешно.