удара, отдръпна се на пет метра, извади отново радиостанцията и докладва на някого. Разговорът продължи минута, след което Жун се върна. — Заповед скоро пристигне — уведоми той американеца.

— Благодаря — каза Уайз с любезна усмивка и леко се поклони.

Лейтенант Жун се отдалечи объркан и започна да събира хората си. Имаше инструкции, които трябваше да изпълни, и те бяха ясни, а това действаше успокояващо на гражданите на КНР, особено на тези в униформа.

— Работата отива на зле, Бари — каза Никълс, насочвайки камерата към ченгетата. Беше чул разправията с писмената заповед и не се разсмя само защото прехапа силно устни. Бари знаеше как да обърква хората. Беше го правил неведнъж дори и с президенти.

— Виждам. Продължавай да снимаш — нареди му Уайз при изключен микрофон. След това предаде на Атланта: — Тук нещо ще се случи и това никак не ми харесва. Изглежда, че полицията получи заповед от някого. Както току-що чухте, те ни накараха да изключим камерата, но отказваме да се подчиним, докато не получим писмена заповед от някой по-висш полицейски служител в съответствие с политика на Си Ен Ен — продължи Уайз, защото знаеше, че някой в Пекин вече следи предаването. Беше наясно, че комунистите са маниаци на тема ред и дисциплина и за тях искането за писмена заповед беше абсолютно резонно, колкото и идиотско да изглеждаше на хората от останалия свят. Сега въпросът беше дали те ще изпълнят дадената устно заповед по радиото, преди да пристигне писменото й потвърждение за екипа на Си Ен Ен. На какво ще дадат предимство…?

Естествено, първата им задача беше да поддържат реда в града. Полицаите извадиха палки и се отправиха към групата баптисти.

— Къде да застана, Бари? — попита Пийт Никълс.

— Не се приближавай много. Гледай да обхванеш целия периметър, в който ще се развиват събитията — нареди му Уайз.

— Ясно — отвърна операторът.

Камерата проследи как лейтенант Жун отиде право при Вен Цзон и му нареди нещо, но той отказа да го изпълни. Нареждането беше повторено. Микрофонът на камерата едва долови отговора, когато заповедта беше предадена за трети път.

— Диао рен, чоу ни ма ди бе! — изкрещя едрият китаец в лицето на полицейския офицер.

Каквото и да означаваше репликата, тя накара очите на някои от богомолците да се разширят от учудване, а Жун удари Вен с палката си право в лицето. Той се свлече на колене, а от цепнатата кожа на бузата му потече кръв, но после пак се изправи на крака, обърна се с гръб към полицая и отгърна още една страница от Библията си. Никълс се премести, за да може да насочи камерата към книгата, върху страниците на която капеше кръв.

Като видя, че човекът му обърна гръб, лейтенант Жун се вбеси още повече. Следващият удар се стовари право върху тила на Вен. Той пак се свлече на колене, но колкото и да беше чудно, не падна на земята. Сега Жун го сграбчи за рамото, извърна го към себе си и палката се заби право в слънчевия сплит. Подобен удар би свалил и професионален боксьор. Човекът се строполи на земята. След миг обаче той застана на колене, вдигнал високо Библията в едната си ръка, а с другата се държеше за корема.

В това време останалите полицаи се насочиха към другите богомолци и започнаха да ги бият с палките си. Хората се свиваха под ударите, но не побягнаха. Първата жертва беше Ю Чън. Тя не беше висока жена, дори и за китайските стандарти. Палката се стовари право в лицето и й счупи носа. Кръвта бликна като от градински маркуч.

Схватката не продължи дълго. Бяха тридесет и четири богомолци и дванадесет полицаи. Християните не оказаха голяма съпротива, не толкова заради религиозните си убеждения, а защото не бяха свикнали да се противопоставят на силите на реда. Седяха там, без да се съпротивляват, а само се свиваха. Покорно понасяха ударите и покорно се свличаха на земята с облени от кръв лица. Полицаите се отдръпнаха почти веднага, сякаш за да дадат възможност на камерата на Си Ен Ен да покаже какво бяха извършили. След секунди целият свят видя тези кадри.

— Получавате ли картина? — попита Бари центъра в Атланта.

— Всичко до най-малките кървави подробности, Бари — отвърна директорът, седнал на въртящия се стол в централата на Си Ен Ен. — Кажи на Никълс, че ще го черпя една бира.

— Ще му предам.

— Очевидно местната полиция е имала заповед да разтури религиозната церемония, която според властите има политически характер и се счита за насочена срещу тях. Както сами можете да се уверите, никой от тези хора не е въоръжен и никой не оказа съпротива на нападналите ги полицаи. А сега… — Той спря да говори, когато към тях от улицата се зададе друг велосипед. Един полицай скочи от него и предаде нещо на лейтенант Жун. Той го занесе на Бари Уайз.

— Ето заповед. Изключва камера! — настоя той.

— Може ли да я видя? — попита Уайз, едва сдържащ гнева си от току-що видяното. Прииска му се да рискува и да пукнат с палка и неговата глава, за да може Пийт да заснеме тази сцена. Хвърли поглед към листа и го върна обратно. — Извинявайте, но не мога да го прочета — каза той, само за да дразни ченгето, като същевременно се питаше дали вече не трябва да престане. — Не разбирам езика ви.

Очите на Жун като че ли щяха да изскочат от орбитите.

— Тук казва изключи камера!

— Но аз не мога да го прочета, а и хората от моята компания не могат — отвърна Уайз, като се стараеше гласът му да звучи колкото може по-убедително.

Жун видя, че камерата и микрофонът са насочени право към него и разбра, че беше загазил, и то много. Но разбираше, че трябва да продължи играта.

— Тук казва изключи камера веднага! — посочи с пръст изписаните йероглифи на листа един по един.

— Е, добре, предполагам, че ми казвате истината. — Уайз се изправи и се обърна към камерата. — Както току-що видяхте, получихме заповед от местната полиция да прекратим предаването. Разказано накратко, съпругата на преподобния Ю Фаан и членовете на неговото паство дойдоха днес тук, за да помолят за своя починал пастор. Оказа се, че тялото на преподобния Ю е било кремирано и прахът му разпръснат. Полицията не разреши на вдовицата му Ю Чън да влезе в дома си заради неразрешена „политическа“ дейност, но според мен става дума за религиозните й убеждения. Както сами видяхте, полицаите нападнаха и пребиха с палки членовете на паството й. Сега гонят и нас. Атланта, тук е Бари Уайз, предаващ пряко от Пекин.

Пет секунди по-късно Никълс свали камерата от рамото си и отиде да я прибере в микробуса. Уайз погледна към полицая и любезно му се усмихна, като същевременно си мислеше. „Сега можеш да си завреш тази заповед в кльощавия задник, тиквеник такъв!“ Беше си свършил работата и беше показал случилото се. Останалото беше в ръцете на света.

Си Ен Ен предаваше новини 24 часа в денонощието до сателитните чинии на целия свят, затова репортажът от Пекин беше видян не само от американските служби за разузнаване, но и от счетоводители, домакини и страдащи от безсъние. Голям брой от хората, числящи се към последната група, имаха персонални компютри и много от тях знаеха адреса на електронната поща на Белия дом. Тя за кратко време замени телеграмите като по-подходящо средство да кажеш на правителството на Съединените щати какво мислиш, а то се вслушваше в такива неща, най-малко прочиташе писмата, преброяваше ги и ги категоризираше. Последното се правеше в приземния етаж на старата административна сграда, чудовищната постройка във викториански стил непосредствено до Западното крило на Белия дом. Хората, които работеха в тази специална служба, докладваха директно на Арнолд ван Дам. Това беше една безупречна и добре организирана машина за измерване на настроенията на американското обществено мнение, защото имаше електронен достъп до всички организации в страната, а и по света, занимаващи се със социологически проучвания. Тя пестеше пари на Белия дом с това, че не отделяше средства за собствени анкети, което беше от полза, защото Белият дом нямаше собствена служба за политически анализи, за голямо съжаление на началника на кабинета. Затова той лично оглавяваше тази дейност, и то