— А, онези момчета, дето ръцете им опират в пода ли? — попита Грегъри.

— Не говори така. Един от тях е учил в университета в Принстън, преди да стане тюлен13.

„Сигурно е този, който чете комикси на останалите“, каза си Ал.

— Е, Тони, за какво ме извика?

— Навремето ти работеше долу в Стратегическата отбранителна инициатива14.

— Изкарах там цели седем години, блъскайки си главата в тъмното заедно с другите баламурници, но нещата не потръгнаха. Бях в проекта за извличането на свободни електрони от лазера. Всъщност всичко вървеше доста добре, като изключим проклетите лазери. Не можахме да регистрираме покачване на броя на свободните електрони, както очаквахме, дори и след като откраднахме постигнатото от руснаците в тази област. Между другото, те имаха най-добрия специалист в света по лазерите. Нещастникът загина при някакъв алпинистки инцидент през 1990 година, или поне така чухме. И той си блъскаше главата по същия проблем, както и ние. Викахме й камера за свиване и разпускане, където облъчвахме с лазер нагорещени газове, за да получим енергия за лъча. Никога не можахме да получим стабилно магнитно поле. Опитахме всичко. Помагах там в продължение на деветнадесет месеца. По този проект работеха наистина способни хора, но всички стигнахме до задънена улица. Мисля, че онези в Принстънския университет ще разрешат проблема с управлението на термоядрената реакция, преди да бъде решен този. Опитахме се да приложим някои от техните решения, но проблемите са твърде различни и не могат да се заимстват теоретични решения. Свършихме с това, че им предадохме много наши идеи и те се възползваха доста рационално от тях. Както и да е. Армията ми даде чин подполковник, а три седмици по-късно ме освободиха преждевременно, защото вече нямаха нужда от мен. Затова приех предложената ми от д-р Флин работа в TRW и оттогава работя там. — Сега Грегъри получаваше осемдесет процента от пенсията за двадесетте години служба в армията, плюс половин милион долара годишно от TRW като ръководител на сектор, които можеше да получава и във вид на акции, както и възможност за страхотна пенсия.

— Е, Джери Флин всяка седмица се скъсва да те хвали.

— С него се работи добре — отвърна с усмивка Грегъри.

— Казва, че софтуерът ти е по-ясен, отколкото на който и да било друг в Слънчевата долина.

— За някои неща, да. Не бих казал, че мога да се справя с всякакъв проблем, но ако става дума за адаптивни решения, аз съм човекът, който ти е нужен.

— Какво ще кажеш за ракетите земя-въздух?

Грегъри кимна.

— Занимавах се с този въпрос, когато бях в армията. По-късно работих по усъвършенстването на Block-4 на ракетите „Пейтриът“, за да могат да прехващат ракети „Скъд“. Помогнах при изготвянето на софтуерната програма на бойната им глава, но не можахме да я използваме, защото бяхме готови едва три дни след края на войната в Персийския залив. — Той не добави, че сега неговият софтуер се използва при всички оперативни ракети „Пейтриът“.

— Чудесно. Искам да провериш една работа за мен. Ще бъде по директно договаряне между теб и кабинета на министъра на отбраната, т.е. направо с мен. Джери Флин няма да ти се разсърди.

— За какво става дума, Тони?

— Разбери дали противовъздушната ракетна система на военноморските сили „Егида“ може да прехване балистична ракета.

— Може. Ако става въпрос за ракета земя-земя — тип „Скъд“, ще може да се справи, но нейната скорост е само три пъти по-голяма от тази на звука. Ти истинска балистична ракета ли имаш предвид?

Министърът на отбраната кимна.

— Да, междуконтинентална балистична ракета.

— За този проблем се говори от години… — Грегъри отпи от кафето. — Радарната система на „Егида“ може да се справи с проблема. Вероятно ще има някакъв дребен софтуерен проблем, но няма да бъде труден за разрешаване, защото ще има предупреждението за предстояща атака от другите налични средства, а и радарът за ранно предупреждение на системата има обсег около хиляда километра. Можеш да прибегнеш до най-различни неща, като например да насочиш срещу ракетата радиовълна с честота от седем милиона вата под ъгъл половин градус. Това ще изгори всичките й електронни компоненти на височина между седем и осем хиляди метра. От цялата работа ще започнат да ти се раждат двуглави деца и ще трябва да си купиш нов ръчен часовник.

Така — продължи той с поглед, зареян накъде в пространството. — При начина, по който сега работи големият радар на системата за ранно предупреждение, той ще ти покаже приблизително мястото, където се намира твоят обект за прехващане, за да можеш да насочиш всичките си ракети земя-въздух право срещу него. Затова ракетите от системата „Егида“ имат такъв голям радиус на действие. Те летят на автопилот и маневрират само в последните няколко секунди от полета. За тази работа на корабите има насочващи радари, а и търсещото устройство в бойната глава на ракетата се ориентира по излъчваната радиочестотна енергия на обекта. За самолетите това е система убиец, защото няма да разбереш, че си в обсега на излъчване до последните две секунди преди сблъсъка, а за такова кратко време не можеш да отклониш ракетата.

Обаче една междуконтинентална балистична ракета се движи с далеч по-голяма скорост, около 11 пъти по-бързо от звука. Това означава, че във всичките си измерения, особено в дълбочина, твоят прозорец за прицел е много стеснен. А и говорим за обект с много твърдо покритие. При междуконтиненталните балистични ракети то е наистина много твърдо, не е като на обикновените ракети носители, при които е меко като хартия. Ще трябва да проверя дали бойната глава на ракетите земя-въздух може да го пробие. — Погледът му се проясни и той отново погледна Бретано в очите. — Добре, кога започваме.

— Комодор Матюс — прогърмя гласът на Гръмотевицата по вътрешната уредба, — д-р Грегъри е готов да поговори с хората от „Егида“. — Дръж ме в течение, Ал — каза накрая Бретано.

— Непременно.